ВКС атакува Закона за съдебната власт в частта за отстраняване на магистри при наказателно производство

ВКС отправи до Конституционния съд (КС) искане да бъде обявена противоконституционността на разпоредбите на чл. 230, ал. 2, 3 и 4 и на чл. 166, ал. 3 от Закона за съдебната власт, въпреки че не включват в искането си ал. 1 от чл. 230 върховните съдии обявяват текста като противоконституционен и искат КС да се произнесе и по него. Искането е в резултат на становище, прието на заседание на пленума на Върховния касационен съд, проведено на 13 април, съобщиха от ВКС.

Ето КОЙ вдигна заплатите на членовете на ВСС

Вчера (31 март) парламентът окончателно обвърза заплатите на членовете на Висшия съдебен съвет (ВСС) с тези на председателите на Върхов...

Прочети повече

Текстът на чл. 230, ал. 1 от ЗСВ предвижда в случаите по чл. 132 от Конституцията на Република България (КРБ), когато съдия, прокурор или следовател е привлечен като обвиняем, Висшият съдебен съвет (ВСС) да го отстрани временно от длъжност до приключване на наказателното производство. Това означава, че при всяко привличане като обвиняем, ВСС в условията на обвързана компетентност отстранява лицето от длъжност. Същото отстраняване, но при условията на оперативна самостоятелност за ВСС, предвижда чл. 230, ал. 2 от ЗСВ, когато извън случаите по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ срещу съдия, прокурор или следовател е образувано наказателно производство от общ характер.

"Временното отстраняване от длъжност до приключването на наказателното производство може да се окаже с необоснована продължителност по отношение на трудовите и свързаните с тях права”, посочват върховните съдии.

Те допълват, че през периода на отстраняване магистратът не получава трудово възнаграждение и не може да изпълнява друга трудова или служебна функция, тъй като магистратското правоотношение съществува. По този начин той е лишен от правото да работи, за да се издържа. Периодът не се зачита за трудов и осигурителен стаж и законът не предвижда възможност магистратът поне сам да внася осигурителни вноски. Той не може да въздейства върху продължителността на отстраняването.

Според съдиите всички тези тежки последици надвишават целите на чл. 230, ал. 1 и 2 от ЗСВ и следователно са в противоречие с чл. 48, ал. 1 от КРБ („Гражданите имат право на труд. Държавата се грижи за създаване на условия за осъществяване на това право”). В нарушение на чл. 51, ал. 1 от КРБ („Гражданите имат право на обществено осигуряване и социално подпомагане”) отстраненият е лишен от възможността да придобие осигурителни права за значителен период от време. Законът за съдебната власт не предвижда и дължимата съгласно чл. 56 от КРБ съдебна защита срещу отстраняване от длъжност извън разумния срок. „Нарушен е принципът на правната сигурност и защита от произвол” – пишат съдиите.

ВСС реши как да се раздели

Висшият съдебен съвет реши как да се раздели на две колегии – съдийска и прокурорска, предаде БГНЕС. След дебат, който продължи о...

Прочети повече

Според разпоредбата чл. 230, ал. 3 от ЗСВ искането за временно отстраняване от длъжност на съдия, прокурор или следовател в случаите по чл. 230, ал. 1 от ЗСВ се прави от главния прокурор. В чл. 126, ал. 2 от КРБ са конституционно определените правомощия на главния прокурор, а в чл. 127 от основния закон са конституционно определените правомощия на прокуратурата. В искането на ВКС се припомня, че с т. 2. 2 от Тълкувателно решение № 13/15.12.2010 г. по к. д. № 12/2010 г. е изведена противоконституционността на всяка норма от закон, с която се дават или отнемат правомощия на всички конституционно установени държавни органи. Съдиите пишат: „Главният прокурор и прокуратурата са конституционно установени държавни органи. Член 230, ал. 3 от ЗСВ създава за главния прокурор правомощие, а оттук – и задължение, което не произтича нито от чл. 126, ал. 2, нито от чл. 127 от КРБ. Следователно разпоредбата на чл. 230, ал. 3 от ЗСВ е противоконституционна”.

Съгласно чл. 230, ал. 4 от ЗСВ в случаите, когато по отношение на съдия, прокурор или следовател е постановена мярка за неотклонение задържане под стража, той се смята за временно отстранен от длъжност от датата на влизане в сила на съдебния акт, с който се постановява мярката. Според чл. 4, ал. 1 от КРБ Република България е правова държава. Тя се управлява според Конституцията и законите на страната. Върховните съдии пишат: „Противоконституционни са всеки акт или действие, които не се основават на Конституцията и на законите, а на презумптивни последици. Разпоредбата на чл. 230, ал. 4 от ЗСВ приравнява влезлия в сила съдебен акт, с който на съдия, прокурор или следовател е наложена мярка за неотклонение задържане под стража, по последици на акт на Висшия съдебен съвет за временно отстраняване от длъжност на магистрата”.

Нормата на чл. 166, ал. 3 от ЗСВ изключва възможността съдия, прокурор или следовател да бъде освободен от длъжност при подаване на оставка, ако срещу него е образувано дисциплинарно производство, до приключване на производството. Подаването на оставка е безусловно конституционно основание за освобождаване от длъжност на съдия, прокурор или следовател (чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ). „Противоконституционен е всеки закон, който въвежда допълнителни предпоставки или пречки за прекратяване на магистратското правоотношение. Въвеждането със закон на допълнителни предпоставки или пречки за прекратяване на магистратското правоотношение противоконституционно стеснява предметния обхват на чл. 129, ал. 3, т. 2 от КРБ” – категорични са върховните съдии.