Общината твърди, че въздухът в София е по-чист, гражданите отричат

Христова се похвали с поставянето на контейнери за разделно събиране на текстилни отпадъци, увеличеният брой на миенето на улиците и по-честото събиране на едрогабаритните отпадъци и обособяване на площадки за предаване на излезли от употреба гуми с цел да не бъдат изгаряни от недобросъвестни граждани.

Парламентът прие промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух на първо четене

Парламентът прие промени в Закона за чистотата на атмосферния въздух на първо четене. Измененията са внесени от Министерски съвет. "За...

Прочети повече

„Стартирахме процедура с поставянето на 25 филтъра в „Красна поляна“. В момента тече и процедура за доставка на 2000 филтъра, които ще бъдат поставени на територията на Столичната община в следващите години. До края на годината се надяваме да бъдат поставени 150, за 2020 – 2021 – още 850 и през 2023 година да поставим още 1000. Успяхме да защитим и около 57 млн. лв. за подмяна на старите отоплителни инсталации с по-нови и екологосъобразни алтернативи – печки, климатици и др. отоплителни уреди. Това предвиждаме да се случи в следващите три години и да обхване 20 000 домакинства от 55 000, които се отопляват на твърдо битово гориво“, посочи Христова. Тя добави, че също така в града са инсталирани 23 сензора, които са част от общинската мониторингова система за качеството на въздуха, която ще бъде достъпна и за гражданите през мобилно приложение и ще бъдат закупени автоматични станции за измерване чистотата на въздуха.

Според нея на това се дължи трайният спад в броя на превишенията на замърсяванията на въздуха, но въпреки това има нужда от още действия, за да се подобри чистотата на въздуха. Христова добави още, че 90% от автобусния транспорт е обновен, както и че броят на електробусите в града ще нараства.

Твърденията на зам.-кмета разгневиха Десислава Малинова от Инициативния комитет „Красна поляна“, която каза, че с всяка изминала година въздухът в София става все по-отровен.

„Това, което чухме като обещания и направено е на хартия, но реалната картина е далеч по-различна. Проблемът не е само в София, той е национален. Вдруги ден Русе излизат на улицата. Причинител за това е битовото отопление. Общината прави безсмислени инвестиции по отношение на поставянето на филтри, които само отчита. Ние живеем в днешно време, днешното време е сега. Не се знае дали утре ще ни има, за да чуваме непрекъснато „ще”. По данни на Световната здравна организация над 12 000 българи са починали вследствие на мръсния въздух през 2018 г.“, заяви Малинова и подчерта, че вече не знаят какво трябва да направят гражданите, за да бъдат чути и властите да направят нещо реално, с което въздухът в София да стане по-чист и да не е смъртоносен.

Малинова не изключи възможността скоро да последва Национален протест, но изрази скептицизъм по отношение на това дали държавата ще им обърне внимание. Тя припомни, че е трябвало общината да събори два блока от „Виетнамските общежития“. Малинова призова също така пунктовете за вторични суровини да бъдат изнесени от кварталите. Тя се оплака и от занижения контрол, извършван от Столичния инспекторат, посочвайки, че контейнерите за отпадъци не се събират редовно и преливат, както и че не се упражнява ефективен контрол срещу нарушителите.

Мръсният въздух и температурните колебания увеличават психичните разстройства

Две паралелни проучвания на учени от САЩ, Дания и Китай - доказаха, че рискът от психични заболявания зависи от качеството на въздуха и...

Прочети повече

От своя страна Александър Симидчиев от сдружение "Въздух за здраве" обяви, че в дните, когато има превишаване нивата на фините прахови частици нарастват обажданията към Бърза помощ.

„Трябва да се влезе в рамките на административните регулаторни стандарти, но да се обърне внимание как да се минимализира рискът по отношение здравето на населението“, призова той.

Омбудсманът Диана Ковачева застана зад тезата, че гражданите трябва да знаят какво дишат, както и какъв е напредъкът на държавата ни по отношение на наказателните процедури, наложени от съда на Европейския съюз във връзка с фините прахови частици и за повишените нива на фините прахови частици.

„Нашият мониторинг показа една нормативна динамика в последните месеци. Има Закон за изменение и допълнение на Закона за чистотата на атмосферния въздух. Радвам се, че дебатът напредва в тази посока. Има и динамика в наредбите“, коментира Ковачева.

Директорът на Изпълнителната агенция по околна среда Валери Серафимов посочи, че анализът на данните от 1.01. 2019 до 31.08 2019 показва, че от 6 те станции, работещи в София само данните от тази в „Надежда“ са критични.

30% от случаите на астма при децата в Европа нямаше да ги има, ако въздухът не беше мръсен

Замърсяването на въздуха е причина за до една трета от случаите на астма при децата в Европа, сочи ново проучване, предаде БГНЕС. Инсти...

Прочети повече

„Всички останали ще влязат в нормата до края на годината“, увери той и добави, че всички превишения на нормите се наблюдават в периода януари-март, като през останалите месеци на годината не се наблюдават превишения.