Александър Дюлгеров: БФС трябва да помогне финансово на малките клубове

Той засегна и темата за финансирането в българските клубове, застъпвайки идеята, че БФС трябва да приеме минимален годишен бюджет, който да осигури стабилността на по-малките клубове в родината. Дюлгеров, също така, намекна, че трябва да започнем да мислим по-европейски, за да имаме отново успехи на международно ниво.

Здравей, Сашо! Ти и съотборниците ти в Пирин продължавате да нижете успех след успех във Втора Лига. Предвкусвате ли вече така желаното завръщане в efbet Лига?

Ние го предвкусвахме още преди началото на сезона, това ни беше целта. В началото не започнахме толкова добре, но с течение на времето започнахме да играем далеч по-добре. Набрахме инерция и се надявам да завършим така и в последната част на първенството.

През втория полусезон изглеждате все по-добре като отбор на терена. Помогна ли наличието на нормално проведена зимна подготовка?

Да, времето работеше за нас. През лятото бяхме доста пресни, но през зимата вече знаехме силните и слабите си страни. Зимната подготовка беше в голям плюс за нас. Успяхме да се стиковаме.

Колко трудно е за един професионален футболен отбор да няма нормална предсезонна подготовка, особено с оглед на многото нови попълнения в отбора?

Кратката подготовка си оказа влияние, определено. Знаете, че резултатите не бяха това, което хората очакваха от нас, но това беше очаквано. Имаме доста момчета, които не бяха играли във Втора Лига, а от друга страна имаме и хора, като Бодуров и Манолев, които са играли из цяла Европа. Не е лесно да се играе във Втора Лига. Лично и аз мислех, че нещата ще са доста по-лесни, но не се оказа по този начин.

Какво значи за теб това, че носиш капитанската лента на клуба, с който започна професионалния си път?

Определено това е гордост за мен. Аз бях капитан в последния мач, защото Манолев и Бодуров бяха наказани. Това обаче действително е отборът, от който ми започна кариерата и градът, в който съм роден и израстнал. Винаги се радвам, когато нося лентата на ръката си, въпреки огромната отговорност, която идва с това. Стремя се да давам добър пример на останалите на терена.

Един от бившите ти отбори, Локомотив София, също крачи уверено към елита. Колко важно е за българския футбол, че все повече традиционни клубове се връщат отбратно в елитната дивизия?

Със сигурност е хубаво. След Пирин отборът, който ми даде най-сериозен тласък професионално беше именно Локо София. Радвам се, че точно с тях се борим за първото място. Все още не можем да сме сигурни в изкачването ни в efbet Лига, но се надявам именно тези два тима да спечелят промоция.

Локо София е отбор с история, традиция и много фенове. Познавам добре и собственика на клуба, който е изключителен футболен човек и милее за тима. Радвам се, че са се устремили към efbet Лига и се надявам да правим чудесни дербита с тях в елита.

В последните години доста именити отбори бяха на ръба на фалита или дори прекачиха този неприятен праг. Смяташ ли, че има решение за този така належащ проблем в българския футбол?

Надявам се да има решение, защото проблемът е огромен и не е от днес или от вчера. Аз съм в Пирин, който два пъти е бил изхвърлян от елитната дивизия. Може би БФС трябва да се намеси и даде някаква сигурност, даже и на нас футболистите.

Отборите изпадат и биват изхвърлени заради финансова нестабилност и трябва да има някаква помощ от финансово естество. Не съм напълно компетентен по темата, но добър вариант ще е, ако има определен бюджет за годината, който да бъде задължително отделен за издръжка на клубовете. Някаква сума пари, която да обезпечи съществуването на клуба до края на сезона, за да е сигурно, че той ще завърши шампионата.

Сигурността ще е от помощ и за нас, играчите. Преди години съм имал случаи, в които не съм могъл да си платя дори квартирата. Когато не ти плащат заплата, не можеш да покажеш това, на което си способен. Във Втора Лига наистина имаше отбори, които не успяха да завършват. Целта е да няма подобни притеснения за клубовете, защото това ще увеличи и конкуренцията и силата на шампионата. Така играчите ще мислят само за футбол.

Друг твой бивш клуб – ЦСКА, вече има нов треньор, в лицето на Любо Пенев, който е общо третият наставник на тима за около 7 месеца. Пречат ли, или помагат на играчите подобни чести рокади?

Със сигурност от това няма никакви позитиви. Това го знаят както играчите, така и ръководството. Не съм запознат със ситуацията в ЦСКА, може би си имат причина за това решение, но за състезателите това не е приятно. Всеки един футболист се опитва да привикне към изискванията на определен треньор, а всеки си има различни виждания. Това обърква играчите и пречи на резултатите.

Пенев все пак е доказано име в нашия футбол. Смяташ ли, че той ще прекъсне серията от сезони без трофей на „Армията“?

Да се надяваме, че тази промяна ще е стимул за играчите. Пенев е доказан треньор, дано успее да надъха футболистите за предстоящите мачове срещу Лудогорец, за да спечелят и да вземат и Купата след това.

Лично аз съм чувал само хубави неща за Пенев, че е голям мотиватор. За мен това е много важно в България, тъй като колективът у нас е най-важен за постигането на успехите. Според мен силният колектив винаги носи по-добри резултати от силните индивидуалности.

Ти си имал и кратък престой в чужбина, в Румъния. Как би сравнил състоянието на техния футбол, с нашия?

В периода, в който аз бях там, в България все още не беше задължително за българските отбори да имат осветление на стадионите. В Румъния не мисля, че имаше стадион без осветление, а терените бяха перфектни. В онзи период нямаше подобни изисквания към българските стадиони.

Сега вече има осветление и терените са на добро ниво. Но за това става дума. Вървим с малко зад Румъния. Виждате какъв страхотен национален стадион изградиха. Ние не разполагаме с нещо подобно. Освен да се надяваме за по-добро бъдеще, друго не ни остава.

Започна поредният квалификационен цикъл, за жалост по не особено добър начин за нашия национален отбор. Виждаш ли потенциал, за да може скоро да излезем от тази дупка, в която се намираме?

Загубите със сигурност тежат много на самочувствието на играчите. Темата за националния отбор обаче е много дълга, не мисля, че можем да стигнем до големи заключения за нея. Нещата там са генерални. Като започнем от детско-юношеските школи, преминем през мъжките отбори, до изискванията към качествените стадиони и терени.

Много неща трябва да се променят. Трябва да започнем да мислим по европейски, да подражаваме на европейските отбори, за да имаме резултати на национално ниво. В момента няма как да имаме резултати на национално ниво, след като нямаме такива на клубно. Нямаме футболистите, които имахме преди време – Митко Бербатов, Мартин и Стилиян Петров и това си оказва влияние.

Дават ли надежда младите български таланти, че идват и по-добри дни?

Да, в тях е надеждата. Радващо е, че имаме момчета, които вече играят навън. Познавам Вальо Антов лично. Много съвестно момче е, работи много усърдно и има страхотен потенциал. Стига да му се даде шанс, то той ще го грабне и ще даде всичко от себе си. Гледах мача му с Болоня и там се представи на много високо ниво, така че се надявам да получи повече шансове и да се докаже на европейската сцена.

От друга страна, когато имаме силни играчи в европейски отбори, то и мениджърите ще погледнат отново към България с по-голям интерес. Опитимист съм, че ако всички във футбола дадат малко повече от себе си, то нещата ще се получат.

Сашо, за финал – какво си пожелаваш в личен и професионален план до края на годината?

Надявам се да останем всички здрави в отбора и да изпълним целта си. Дано направим добра подготовка и да започнем ударно в efbet Лига, за да може всички да говорят за Пирин след няколко месеца.