МФ: Дефицит от 3,9% от БВП догодина, социалните разходи надхвърлят 18 милиарда лева

Третата актуализация на тазгодишния бюджет не е изненада предвид множеството харчове през годината, както и сериозният дефицит за догодина. Част от политиките, заложени за 2021 година, вече бяха оповестени. Най-голямото перо в консолидираната фискална програма са социалните разходи, които надхвърлят 18 милиарда лева.

Васил Велев: Увеличаването на минималната работна заплата е грешка

„Прогнозираме спад между 3,5 и 5,5% на брутния вътрешен продукт в зависимост от сценариите - как ще се разрази втората Covid-вълн...

Прочети повече

650 лева ще е минималната работна заплата догодина и тя ще се запази през следващите три години. Общо в бюджетната сфера ръстът на възнагражденията догодина ще бъде 10%, но на заетите на първа линия ще бъде 30 на сто. До март пенсионерите ще получават по 50 лева добавка, а актуализацията на пенсиите в средата на годината ще бъде с пет процента. За 2021 г. е разчетено увеличение на средствата за заплати и възнаграждения на персонала за изборните длъжности и за заетите в системата на съдебната власт, за които законодателно е регламентиран механизъм за формиране на възнагражденията.

През 2021-2023 г. ще продължи реализирането на мерките, насочени към повишаване привлекателността на учителската професия и мотивацията на действащите учители. Политиката в областта на здравеопазването е насочена към осигуряване на качествено и ефективно посрещане на здравните потребности на гражданите, чрез подобряване на достъпа, повишаване на ефективността на системата и справедливо разпределение на ресурсите спрямо потребностите на населението с основен фокус осигуряване на адекватна готовност на здравната система в условията на продължаваща епидемична обстановка, причинена от разпространението на COVID-19 с оглед гарантиране предоставянето на пациентите на необходимата медицинска грижа, като същевременно се предпази здравето на работещите.

Приоритетите в социалната политика са насочени основно към преодоляване на социално-икономическите последици от пандемията от COVID-19, свързани със запазване на заетостта, повишаване на пригодността на работната сила и намаляване на безработицата, особено сред младежите, както и подобряване на адекватността и устойчивостта на системите за социална закрила и социално включване с фокус към най-уязвимите групи в обществото.

Заложено е увеличаването на минималната пенсия от 250 на 300 лева, като за целта са предвидени 474 милиона лева. Увеличава се и максималната пенсия от 1 200 на 1 440 лева, като са отделени 94 милиона лева. 884,2 млн. лв. пък са заделени за мерки, свързани с осъвременяване и изчисляване на пенсиите, в т.ч. за целогодишно изплащане на увеличените от 1 юли 2020 г. пенсии с 6,7 %, както и ново осъвременяване на пенсиите от 1 юли 2021 г. с 5 на сто. 318 млн. лв. ще отидат и за изплащане тона добавките от 50 лева към пенсиите на всички пенсионери до месец март 2021 г. включително.

Осигурени са средства и за поддържане и развитие на националните отбранителни способности и способностите, свързани с колективната отбрана, в т.ч. средства за изпълнение на одобрените от Народното събрание инвестиционни проекти за модернизация на Българската армия. Предвидена е покупката на многофункционален модулен патрулен кораб за ВМС и основна бойна техника за изграждане на батальонни бойни групи от състава на механизирана бригада. Допълнително са предвидени средства за изграждане на интегрирана система и инфраструктура за усвояване, експлоатация и осигуряване на новия тип боен самолет. За 2021 г. разходите за отбрана възлизат на 1,69 на сто от БВП, което е с 0,05 % от БВП повече от референтния процент на разходите към БВП по Националния план за повишаване на разходите за отбрана на 2 на сто от БВП на Република България до 2024 година.

Спад на БВП на България с 4 на сто очаква МВФ

Международният валутен фонд очаква свиване на БВП на България с 4% през тази година, последван от икономически растеж с 4,1% през 2021 ...

Прочети повече

Редица мерки са предвидени за подпомагане на бизнеса, пише в мотивите на проектобюджета за догодина, в които се съдържа и средносрочната прогноза за развитието на икономиката ни. До 2023 година страната ни бавно ще топи натрупаните дефицити през периода на възстановяване от кризата, породена от пандемията от Covid-19. Въпреки това и през 2023 –та година хазната ще е на минус.

По отношение на дълговата политика – първият прочит на проектозакона показва, че освен теглене на външен дълг според глобалната програма, се подчертават възможностите за облигации на вътрешния пазар, обратно изкупуване на облигации и други операции с вече съществуващи задължения. В края на 2021 година максималният дълг на страната ни трябва да бъде 31.9 милиарда лева. Фискалният резерв трябва да бъде минимум 4.5 милиарда лева.  Финансовото министерство представи и Актуализираната средносрочна бюджетна прогноза за периода 2021-2023 г.

В основните показатели се наблюдава тенденция на номинално увеличение както на приходите, така и на разходите, при условие че се изключат разходите през 2020 и 2021 г., свързани с преодоляване на негативните ефекти от пандемията. Независимо че параметрите на разходната част на бюджета за 2020 и 2021 г. надвишават 40 %-то правило по чл. 28, ал. 1 от ЗПФ, то след елиминиране на ефекта от временните разходи за COVID-19 мерки, те са в рамките на ограничението.

Дефицитът по КФП (на касова основа) показва тенденция на намаляване от 4,4 % от БВП през 2020 г. (ревизирана оценка) до 1,8 % от БВП през 2023 година. Ако от обхвата на бюджетното салдо се изключи ефектът от временните COVID-19 мерки, предвидени за 2020 и 2021 г., дефицитът се задържа в рамките на ограничението на националните фискални правила, като варира между 1,5 и 2 % от БВП.

В областта на данъчната политика в средносрочен план се предвижда запазване на основните приоритети, свързани с подобряване на събираемостта на приходите, справяне със сенчестата икономика и намаляване на административната тежест и разходите за бизнеса и гражданите. Запазват се ниските данъчни ставки за корпоративните данъци и тези за данъците върху доходите на физическите лица, като важна предпоставка за инвестиции, икономически растеж и заетост.

Анализ: Бюджет 2021 – рекордно харчене и без кризисни мерки

Хюстън, имаме проблем. Съдейки по всички новини и изказвания от страна на правителството по темата, изглежда, че Бюджет 2021 ще е най...

Прочети повече

Следва да бъде отчетено, че мерките, свързани с пандемията от COVID-19 за сметка на националния бюджет и на пренасочен ресурс от Оперативните програми на ЕС, в годишен план са в размер на около 2,4 % от прогнозния БВП. Тези разходи и загуба на приходи са пряко следствие на извънредните обстоятелства, при които се изпълнява бюджетът през настоящата година. Елиминирайки влиянието на мерките, свързани с пандемията от COVID-19, дефицитът по консолидираната фискална програма за 2020 г. възлиза на 2 % от прогнозния БВП.