Протестите във Франция се вписват в една дълга историческа поредица, а в по-новата история на страната често сме ставали свидетели на подобни безредици, казва в интервю за АРД политологът Якоб Рос от Германското дружество на външна политика DGAP. Но ако погледнем мащабите на плячкосаните и опустошени магазини, на повредените символи на републиката, като опожареното кметство в Лимож, или пък ранените служители на реда, това представлява ясна ескалация на тази поредица от подобни събития, допълва той.
По-нататък в интервюто Рос, който е експерт за Франция, настоява за ясното разграничение на различните участници в сегашното недоволство. От една страна това са учениците и студентите, с които започнаха протестите в средата на септември. Техните искания за по-добри условия в училищата и образователната система като цяло той смята за напълно легитимни. Тази група от мирно протестиращи млади хора не бива да се бърка с автономните леви групи, които се внедриха сред ученическите протести и използват насилие в центровете на градовете.
„Но има и трета група: това са младежи, често от семейства на мигранти, от предградията на големите френски градове. Те сякаш се опитват при всяка възможност да се вмъкнат и в такива мащабни събития, за да извършват палежи, да нападат силите за сигурност или просто да разграбват магазини. Става дума именно за три много различни групи с напълно различни искания", подчертава Рос пред АРД.
"Макрон не намира правилните отговори"
Експертът за Франция смята, че през почти десетгодишния си мандат президентът Еманюел Макрон в много случаи не е успявал да намери правилните отговори. Един от упреците към него, например по време на протестите на т.нар. „жълти жилетки" в края на 2018 г., бе, че е лицето на един откъснал се от реалността и арогантен столичен елит, който не забелязва много от проблемите на французите. Миналата събота на протестите на учениците видяхме и едно по-широко представителство – по улиците бяха излезли и хора, които издигнаха социални искания, например относно нарастващите разходи за живот, високите цени на бензина и др.
„През последните години това обвинение се фокусираше много силно лично върху Макрон, върху неговото правителство. Не смятам обаче, че то ще изчезне, ако той бъде отстранен от президентския пост идната пролет", подчертава Рос.
"Отговорът, който ще последва, няма да е добър"
На въпрос на АРД дали Макрон има полезен ход пред протестиращите - дали той може да направи някакви отстъпки, като не забравяме, че държавният дълг на Франция възлиза на 120% от БВП - Якоб Рос казва: „Отговорът, който ще последва, няма да е добър. Но един вариант може да се изключи с относителна сигурност, а именно – да се отговори на исканията и на съществуващите проблеми с изсипването на още пари."
Така например се води спор дали в образователната и социалната политика проблемът наистина се дължи на липсата на средства или все пак на други неща. Факт е, че точно в образователната система Франция изразходва през последните години огромни суми – включително средства, предназначени специално за социално нестабилни райони. А на протестите горяха включително училища и обществени библиотеки, припомня експертът от DGAP.
Сблъсък на два политически модела
„Вярвам и донякъде се опасявам, особено с оглед на предстоящите президентски избори, че парите вече няма да са решението и че ще се състезават два политически проекта, които предлагат на избирателите по-скоро идеологически и много твърди политически програми. В крайното дясно е Марин льо Пен, която се застъпва за законност и ред. А в крайното ляво - Жан-Люк Меланшон, който вече вижда следващата, шестата република, основаваща се на много по-силно изразена имиграция и на едно много по-смесено общество."
В момента всичко сочи за такъв двубой. Именно тези два модела са водещи в кампанията за президентските избори, сочат проучванията, казва още Якоб Рос от Германското дружество за външна политика в интервюто си за АРД.
Източник: Дойче веле
