Имигрантите в Европейския съюз

В началото на този анализ бих искал да напиша няколко кратки встъпителни реда за Европейския съюз. Девизът му е "Единство в многообразието". То изразява идеята, че европейците са се обединили, за да работят за мир и просперитет, като в същото време се обогатяват духовно от множеството различни култури, традиции и езици на континента. Идеалите на ЕС са свобода, мир и солидарност. Макар официално да не фигурират като ценности, в някои страни повече, в други по-малко, са на почит демокрацията и християнството.

"Ние сме тук, за да си помогнем да преминем през всичко това, каквото и да е то.” – Кърт Вонегът

2015 година

В случая това, за което европейците трябва взаимно да си помогнем да преминем, е мигрантската криза. Вследствие на социалните вълнения в арабските страни и най-вече заради гражданската война в Сирия се увеличи потокът от бежанци и икономически емигранти в посока Европа. Към месец септември, 2015 година, 50% от бегълците бяха сирийци, 13% афганистанци и по няколко процента еритрейци, сомалийци, нигерийци, иракчани и суданци. Крайната цел на повечето от тях бяха Германия и Швеция.

Как реагира Европейският съюз на имигрантския поток? По очаквания начин – подаде ръка на изпадналите в беда. През 2015 година администрациите на страните от ЕС уважиха молбите за предоставяне на убежище на 97% от заявилите от Сирия, 90% на тези от Еритрея, 86% на тези от Ирак, 67% на тези от Афганистан, 65% на тези от Иран, 63% на тези от Сомалия и 56% на тези от Судан.

В английския език има израз "noblesse oblige". Означава буквално "благородството задължава". Използва се в случаите, когато от индивид с висок социален статус се изисква повече, отколкото от обикновените хора. Прилагайки го в контекста на имигрантския въпрос, това означава, че проспериращите европейци проявиха изискваното от тях благородство и подадоха ръка на бедстващите азиатци и африканци.

Потокът от имигранти обаче се оказа безкрайна гигантска нехомогенна вълна, в която, редом до бедните страдащи човешки същества, се бяха наредили престъпници и терористи, което доведе до възстановяване на граници в Европа и издигане на огради по тях. На хоризонта се появи тежка хуманитарна криза. Под заплаха се оказа самото съществуване на ЕС.

Три години по-късно (2018 година)

След много атентати (дори един атентат е с един повече от допустимото) и много престъпления (дори едно престъпление е с едно повече от допустимото), извършени от имигранти, някои от които неописуемо ужасяващи, гласът на недоволстващите от това преселение започна да става по-силен от гласа на тези, които искат Европа да продължава да приема чужденците с отворени обятия.

Гледна точка 1: ЗА имиграцията

"Миграцията е положителен феномен, положителен глобален феномен. Мигрантите по света допринасят значително за световната икономика." – Антонио Гутериш, генерален секретар на ООН

Това е идеализирана гледна точка. Ако планетата ни беше идеална, емиграцията на хора от Азия и Африка към Европа щеше наистина да бъде положителен феномен, който да доведе до икономически разцвет. Факт е обаче, че никоя държава в Европа не говори за очакван икономически бум, всички говорят за проблем, вещаещ хуманитарна криза.

Представете си голяма шивашка фабрика, в която работят хиляда души. На вратата на собственика похлопват 500 бедни, гладни, търсещи работа чужденци. Той им подава ръка и ги назначава - от добрина, но и преценявайки, че това ще е добре за бизнеса му. Повече работници означава повече ушити дрехи. По-голямата продукция означава по-голям пласмент. И трите страни – и собственик, и служители, и потребители - са доволни и щастливи.

Месец по-късно на вратата му похлопват още 500 преселници. Собственикът филантроп с охота помага и на тях. Така се увеличава още производителната мощ, увеличава се продукцията. Всички продължават да са доволни и щастливи.

Месец по-късно, дочули за голямото сърце на магната, още 1000 имигранти молят за работа. Само че пазарът вече е преситен от произвежданите в неговата фабрика стоки. Собственикът има два варианта пред себе си:

1. Вариант 1: От хуманност да ги назначи на работа и самопожертвувателно да понесе загубите.

2. Вариант 2: Да им откаже, тъй като капацитетът е запълнен.

Ако им помогне, произведените стоки ще станат много повече от търсените, което ще доведе до загуби за фабриката. А ако собственикът продължава месец след месец да назначава нови и нови работници, фабриката ще фалира и самият той ще трябва да се нареди на опашката за безработни, редом до своите вече бивши служители.

Няма как да не се съгласим всички, че бизнесменът трябва да избере втория вариант, т.е. да откаже на новите кандидати работа във фабриката му. Така тя ще просперира, регионът ще процъфтява, служителите, включително вече назначените хиляда чужденци, ще се радват на благополучие.

"Всеки трябва да подложи на критически анализ идеите си поне веднъж в живота." – Рене Декарт

Нека сега се вгледаме в глобалната картина. Притокът на мигранти, т.е. на работна ръка, спомагаше за просперитета на европейците. Само че притокът се превърна в безкрайна вълна, която започна да застрашава икономическото им благоденствие

Знаете ли какво е ефект на психологическия телескоп? Телескопът увеличава видимите размери на наблюдавания с него обект. Погледнем ли обаче през обратно обърнатата тръба, образът на същия обект се вижда с умалени размери. Погледът на влюбения при възприемането на любимото същество обединява едновременно и двете функции на телескопа: силно увеличава положителните му качества и силно намалява до незабележимост недостатъците му.

Тези, които смятат, че ЕС трябва да приеме всички търсещи убежище, гледат на имиграцията през подобен телескоп. Те виждат ползите, но не отчитат недостатъците, вследствие на което им убягва и очертаващата се в бъдещето огромна опасност.

Гледна точка 2 – ПРОТИВ имиграцията

"Не можеш да правиш добро, докато не се почувстваш добре." – Тимъти Лиъри

Нагласите против имиграцията идват от много посоки. Разбираемо е. В случая не става въпрос само за възможна икономическа криза, а и за социална, ценностна и духовна. Ще се постарая да представя целия спектър от мнения.

"За да се отгледа едно-единствено дете, е нужно цяло селище." – древна африканска погворка

В случая детето е имигрантчето, селището е Европейския съюз. Склонни ли са всички жители на ЕС да помогнат за възпитаването и отглеждането на това дете? Отговорът е "не". Това показват социологическите проучвания, това показват обществените настроения.

А тези, които са склонни да помогнат, имат ли сходни виждания, от една страна помежду си, от друга с родителите му, за това в какви ценности то трябва да бъде възпитавано? По-скоро не. Огромната част от преселниците са мюсюлмани, а всички страни-членки на ЕС са християнски. Т.е. религията, вярванията, ценностите на местните жители и на пришълците са различни. Което означава, че е по-вероятно да имат различни представи за това как трябва да бъдат възпитавано това дете. Как тогава трябва да се процедира?

1. Вариант 1: Изграждат се квартали специално за имигрантите. Там те живеят отделно от местните жители. Построяват им се джамии и им се дава свободата да запазят и развият културата си. Като в брюкселския квартал "Синт Янс-Моленбек", където мнозинството от населяващите го 79 900 души са мюсюлмани, с корени главно от Северна Африка. При този вариант децата няма да развият емоционална привързаност към страната, на територията на която живеят. А дали ще развият такава към страната, в която са родени родителите им? Някои - да, други – не.

Тези, които не обикнат никоя страна, ще се чувстват отчуждени от всичко и всички. И от традиционните, и от моралните ценности. Чувството за принадлежност дава спокойствие и увереност. Без такова те ще пораснат несигурни. Ще са неуверени във възможностите си, неуверени в себе си.

"And when there’s no future, how can there be sin?

We’re the flowers in the dustbin.

We’re the poison in the human machine." - Sex Pistols

Докато за някои (съставната част на новоизградената общност) кварталът ще бъде девствен остров в европейското море на благополучието, който те ще развиват и благоустройват, опирайки се върху морала и ценностите на страните, от които идват и на придобитите от приютилата ги държава такива, за други той ще бъде кошче за боклук, в което порокът и грехът ще са на една ръка разстояние и да посегнеш към тях ще е по-вероятната опция. Оттам се пропада много бързо до абсолютна деградация. Ставащ лош и мразещ, изпълнен с желание да отровиш човешката машина, която те е отхвърлила.

Други пък – искащите да се интегрират - прекъсват връзка с родината си и традициите и падат в стереотипните представи за света – духовен изток, циничен запад. Те смятат, че за да си респектиращ в западната цивилизация, трябва да изглеждаш силен и корав. Всъщност, подобен проблем, а именно – криза на идентичността – имат в немалка степен и европейците.

"Онзи, който превръща себе си в звяр, се отървава от мъката да бъде човек." - д-р Самюел Джонсън

Големият проблем и на имигрантите, и на местното население, е загубата, малко или много, на себеуважение, на уважение към сънародниците си, към държавата си и в почти пълна степен към чужденците. Вследствие на това те се озовават в заблудата, че колкото си по-силен, толкова повече ще те уважават. Като в случая се има предвид груба сила - и физическа, и психическа. Погрешно смятайки, че с агресия се печели респект, те затъват в тази нова, със сигурност не утопична, реалност.

"Светът е претъпкан със смахнати криволици и остри ъгли, а ако не си поочукан в подходяща форма, няма как да се наместиш." – Тери Пратчет

2. Вариант 2: Имигрантите биват разселвани из цяла Европа – и в Западна, и в Източна; и в градове, и в села. Местните жители и чужденците заживяват врата до врата, работят бюро до бюро, сприятеляват се, женят се помежду си. По този начин преселниците ще се интегрират в обществото, а и местните, и имигрантите ще преборят предразсъдъците си и ще станат по-толерантни.

Това обаче ще промени облика на страните от Европейския съюз, ще промени и самия Европейски съюз. В началото на статията написах, че макар християнството и демокрацията официално да не са основни ценности на ЕС, в по-голямата част от континента те минават за такива. Ако Европа поеме по този курс, ще стане мултирелигиозна, мутирасова, мултиетническа, мултикултурна. Нещо, което повече от половината жители на Европейския съюз не желаят. Защо? Защото искат нацията им да запази физическия си облик, религията си, етичния код, традиционната си култура. Те не искат тази промяна - не искат традиционната им култура да бъде претопена в нещо ново.

Представете си един квартал, състоящ се от еднофамилни къщи. Общината взема решение да промени облика му – в част от квартала къщите да бъдат надстроявани, за да има къде да се нанесат преселниците, а в друга част да бъде изградена търговска зона – с небостъргачи, магазини, хотели, натоварени улици, пешеходни зони. Всичко това се прави с цел развиване на района, с цел облагородяването му, с цел трансформация му в по-приятно за живеене място.

Част от местните жители ще се радват, друга част, обаче, ще са недоволни. Те ще смятат, че вследствие на притока на чужди хора към тяхното селище, е разрушен духа му. Не всички искат да са космополити и граждани на света. Освен това е вероятно да не одобряват и новите архитектурни решения. "Да, това е стойностна култура. Но не е нашата култура", ще си кажат те.

"Не е силен този, който може да победи другите, силен е този, който може да победи себе си." – Жан-Жак Русо

За финал - в този анализ не дадох отговор на въпроса: "По какъв път трябва да поеме ЕС, каква трябва да бъде политиката му спрямо имигрантската криза? Отговорът ми е: "Не знам". Това обаче, в което съм сигурен е, че въпросът трябва да се дискутира открито. Във всичките му аспекти. И всички страни трябва да са готови на отстъпки. Няма проблем на този свят, който да не може да бъде решен посредством цивилизования диалог. Повярвайте в силата на дипломацията.

"Животът трябва да бъде културен, културата обаче трябва да бъде жизнена. Некултурният живот е варварство, нежизнената култура е безпредметна." – Хосе Ортега-и-Гасет

Автор: Николай Иванов