През последните дни ситуацията в ЕС е белязана от ескалиране на кризата и политическа нервност. Испания стана четвъртата страна от еврозоната след Гърция, Ирландия и Португалия, която бе принудена да се обърне към своите партньори за финансова помощ. Нервността е свързана и с възможната победа на противниците на мерките за икономии на парламентарните избори в Гърция на 17 юни, което може да доведе до излизането на страната от еврозоната.
„Кризата в еврозоната навлезе в нова фаза”, коментира германската телевизия Ен Де Ер. Испания е четвъртата по големина икономика в еврозоната. Но този път, за разлика от дългите обсъждания и колебания, когато ставаше дума за Атина или Лисабон, положителният отговор на министрите на финансите от еврозоната на молбата на Мадрид за финансова помощ последва мълниеносно.
Такъв обрат на събитията бе очакван - партньорите отдавна съветваха Мадрид да прибегне до европейска спасителна помощ. Испанското искане все още не е формулирано официално. Помощта не е обвързана със задължения за икономии и реформи, както е в Гърция. Вярно, в Мадрид има съответна програма и тя е съгласувана с ЕС. 100 млрд. евро няма да бъдат подарък – паралелно ще се увеличи общият обем на държавния дълг.
Засега не е ясно откъде ще бъдат взети парите и гаранциите -дали от временния европейски стабилизационен фонд, или от постоянния механизъм, който разполага с повече средства. Механизмът трябва да заработи от 1 юли, но все още не е утвърден от парламентите на всички страни в еврозоната.
Решението за предоставянето на внушителна помощ на Испания не оправда надеждите за подобряване на финансовата атмосфера. Лихвите по испанските дългови облигации отново достигнаха рекордни нива, а рейтинговата агенция „Фич” понижи рейтингите на 18 испански банки. Мнозина инвеститори се съмняват, че планираната помощ ще бъде достатъчна за преодоляване на дълговата криза. Анализатори отбелязват, че заедно с банките трябва да бъде спасена и самата Испания, която се оказа в епицентъра на еврокризата.
Междувременно европейските медии изказват предположения, че след Испания на дъното може да се окаже и Италия. Само за тази седмица Рим трябва да намери около 20 млрд. евро, а за италианските държавни заеми също трябват повече от 6% надбавки за риск. Не е изключено италианският дълг към края на годината да надхвърли 2 трилиона евро.
По-нататъшното развитие на ситуацията в ЕС в голяма степен ще зависи от гръцките избори в неделя. Настроенията в страната са такива, че нито една партия не рискува да се изказва в подкрепа на програмата за икономии, изисквана от „тройката” - ЕС, ЕЦБ, МВФ. Дори лидерът на „Нова демокрация” Андонис Самарас настоя за преразглеждане на кредитните условия.
Независимая газета
