Просия в България или помощи в Белгравия?

Британското правителство планира скъпа рекламна кампания за разубеждаване на румънци и българи да се преместят във Великобритания, когато имиграционните ограничения бъдат отменени в края на годината. Идеята е кампанията да се съсредоточи около факта, че времето тук е по-студено и влажно, отколкото очакват.
Брилянтно. Това променя всичко. Колко разорени източноевропейци биха били отблъснати от предупреждение, че Великобритания е студена и мъглива?

Франк Синатра каза почти същото за Калифорния, но това не е спряло никого да се премести там.

Министрите отчаяно се опитват да се преборят с впечатлението, че британските улици са павирани със злато. Но точно така изглежда от София или Букурещ, където емигрантите вече са тръгнали с десетки хиляди да си резервират преминаването на Ламанша с очакване на „Живота на Райли”.

Кой може да ги обвинява? Минималното заплащане в България е 73 пенса на час, сравнено с 6,19 лири във Великобритания. Социалните помощи в Източна Европа варират между оскъдни и несъществуващи.

Ако си седите в разпадащ се бетонен квартал от съветско време в София, какво няма да ви харесва във Великобритания? Поставете се в техните евтини маратонки. Бихте ли предпочели да просите в Букурещ, вместо да продавате списание „Биг ишю” в Бристол, където живеете без наем в модерно общинско жилище и получавате различни социални помощи за своето семейство?

Изглежда малко вероятно бедните източноевропейци да бъдат отблъснати от предупреждения, че във Великобритания е студено и влажно.

Предпочитате ли да ви плащат малко за работа в азбестова фабрика в България или да печелите по 250 лири седмично като барман в кафене в Белгравия?

Именно. Така че прогнозата за лошо време едва ли ще отблъсне някого. А всяка стъпка на правителството да ограничи достъпа до страната, до пазара на труда или до социалната система със сигурност ще бъде обявена за незаконна от Европейския съд.

Това означава да си в „сърцето на Европа”. Дейвид Камерън едва ли може едната седмица да говори за ползите от либерална Великобритания, „отворена за бизнес”, а след това да разреши международна рекламна кампания, която цели да убеди хората да стоят далеч.

Всеки опит да се изплашат българите и румънците е обречен на провал. Разберете, ние се отказахме от контрола на своите граници преди години. Великобритания не може да очаква да бъде „вътре” в Европа, а в същото време да държи другите граждани на ЕС „отвън”.

Вече сме го преживели. Когато хората от осемте новоприсъединили се страни към ЕС получиха правото да се преместят във Великобритания преди няколко години, лейбъристкото правителство прецени, че ще дойдат едва около 13 000 души. Накрая във Великобритания се установиха над един милион души.

Имайки предвид, че 29 милиона души живеят в България и Румъния, е разумно да очакваме наплив от поне 250 000 души от тези две страни с целия съпътстващ натиск върху жилищното настаняване и обществените услуги.

Какво може да се направи? Трябва да ги убедим, че твърдението, че Великобритания е щастлива страна, в която всичко е по мед и масло, е мит.

Тук може да помогне „Дейли Мейл”. Ние трябва да отпечатаме милиони копия на български румънски език и да ги изпратим в София и Букурещ, където да бъдат раздавани безплатно по улиците. Само бегъл поглед върху някои от последните броеве ще бъде достатъчен да ги убеди да помислят отново преди да емигрират.

Да погледнем образованието. Дали наистина искат да изпратят децата си в основни училища, в които 40 деца всеки ден се изключват заради атаки срещу учители?

А нашата прекрасна здравна система? Дали някоя уважаваща себе си бъдеща румънска майка би искала да роди в болница, в която сестра запушва устата на преждевременно родено бебе, за да не плаче.

Ако планират да доведат и възрастните си роднини, то дали след като развият деменция ще ги изпратят в домовете, в които ги обричат на смърт, подобно на 20 000 други страдалци всяка година?

Дали ще са щастливи от лотарийната система с пощенски кодове, която лишава от животоспасяващи медикаменти пациенти, болни от рак, заради мястото, на което живеят?

Какво ще си помислят за новините, че броят на младите жени във Великобритания, които препиват до смърт, се е увеличил значително през последното десетилетие?

Дали наистина искат да живеят в страна, в която на всяка главна улица има заведения за залози с подобни на казиното машини, които са по-пристрастяващи от кокаина?

Дали ще се чувстват сигурни на улиците, когато прочетат, че десетки опасни престъпници, включително убийци, расисти и педофили, всяка седмица излизат от свободните затвори и изчезват безследно?

Ако тази мрачна картина на Великобритания не ги разубеди да останат у дома или да опитат късмета си в Испания или в Германия, нищо няма да може.

Все пак не всички новини са лоши. Поне могат да се успокоят, че дори и да извършат сериозно престъпление във Великобритания, няма опасност да бъдат депортирани в България или Румъния. Всичко, което трябва да направят, е да кажат, че у дома ги „преследват”, подобно на суданския изнасилвач, който нападна 13-годишно момиче, но получи право да остане във Великобритания заради закона за защита правата на човека.

Всичко е много добре за българите и румънците. Те имат избор. Но какво остава за тези, които вече живеят във Великобритания?

Студеното и влажно време е най-малкият ни проблем.

Чудя се как ли е в Букурещ по това време на годината....

Дейли мейл