Хазартът е пагубна страст, особено когато си играе с насъщния ни. Някои спекуланти залагат на екзотични стойности - като например промените в климата и реколтите. Дали от тази абсурдна игра не скачат и цените на храните?
Още: Седмична прогноза за времето за 17 - 23 март 2025 г. (ГРАФИКА)
Още: Най-важните новини за деня: 16 март 2025 г.
Цените на пшеницата, соята и царевицата вече скочиха до небесата. Финансови експерти предупреждават за опасността от дълготраен недостиг на хранителни продукти. През април нюйоркският хедж фонд Galtere започна да залага на покачващите се цени на пшеницата. Експертите от фонда наблюдавали климатичните капризи в САЩ през последната година много внимателно и стигнали до заключението, че климатът ще окаже негативно влияние върху реколтата.
Конкуренцията пък заложила на добра реколта, заради топлата пролет. Оказва се, че експертите на Galtere били прави. По данни на американското аграрно министерство тазгодишната царевична реколта ще бъде с около 17 процента по-ниска в сравнение с 2011 година. А акциите на Galtere се повишиха с 9 процента.
Вследствие на това хедж фондът бе остро разкритикуван, че на гърба на бедните печели от покачващите се цени на суровините. От юни насам цената на соята се повиши с 30 на сто, а на царевицата - с 50 процента. Някои експерти твърдят, че светът е застрашен от глад още в близките 5 години.
Още: Прогноза за времето - 17 март 2025 г. (понеделник)
Още: Янаки Стоилов: Имаме доказан проблем със свободата и честността на изборите
Защо гладуват?
Подобни кризи е имало вече. По данни на Световната банка, кризата с хранителните продукти през 2008 година е довела до недохранване на 100 милиона души. Преди 2 години също имаше глад, който засегна 50 милиона души по земното кълбо. В много държави се стигна до размирици. И сега ситуацията е много сериозна. Сушата в Индия и Русия застрашава реколтата.
Още: Външно министерство съобщи има ли пострадали българи при трагедията в Северна Македония
Спорен е въпросът каква е ролята на финансовите пазари в цялата история. Според изчисленията на Barklays Capital през 2006 година на пазарите за суровини са били вложени 90 милиарда долара. Те попадат в специални фондове, работещи с така наречените деривати - това са финансови инструменти, чиято стойност зависи от цената на базовия актив, стоящ зад тях. Именно тях напоследък обвиняват и за повишаването на инфлацията. Едни от най-екзотичните деривати са тези, които са базирани върху прогнозите за климатичните промени и влиянието им върху реколтите.
Не е ясно доколко парите, които се вливат във финансови продукти, базиращи се на суровини, оказват влияние върху действителната цена на търгуваните стоки. Скептиците, сред които е носителят на Нобелова награда за икономика Пол Кругман, твърдят, че влиянието им е минимално. По принцип спекулантите оказват влияние върху цените като трупат огромни резерви от стоки и по този начин изкуствено намаляват предлагането. Когато цените се покачат, продават с печалба.
Още: "Раят не е място, а състояние". Красиви думи на великотърновския отец Давид
Още: Млад мъж бе убит след свада, съобщи МВР
Всички са наясно, че инвеститорите могат да окажат влияние върху цените в краткосрочна перспектива. Досега обаче не е доказано, че могат да оказват и дълготрайно влияние върху тях. Експертите смятат, че само чрез обхватни мерки може да бъде овладяно покачването на цените на хранителните продукти. ООН изчислява, че селскостопанското производство трябва да се увеличи с 60 процента през идните четири десетилетия. Търсенето обаче ще се увеличи с близо 70 на сто. Към това се прибавя и разхищението на енергийни ресурси - например поради превръщането на царевицата в биогориво.
Светът консумира повече и разхищава повече
"Един пълен резервоар с етанол съответства на годишното енергийно потребление на един египетски селянин", казва Джеръми Грантъм от инвестиционния фонд GMO. Климатичните промени и новите хранителни навици на средното съсловие в азиатските развиващи се страни също допринасят за покачването на цените. Китайците например употребяват вече значително повече месо, а за производството на 1 килограм говеждо са необходими 30 килограма пшеница.
Светът е изправен пред сериозно предизвикателство. Развитите страни не искат да се създава паника на международните пазари, каквато имаше при предишни кризи. Преди време Русия и Китай ограничиха значително износа си, което също доведе до скок на цените. В дългосрочна перспектива обаче човечеството трябва да решава един фундаментален проблем. Западният начин на живот не може да бъде пренесен едно към едно и върху останалия свят.
"Ако световното население продължава да расте с такива темпове като паралелно се увеличават и доходите, борбата за ресурси ще се изостри", четем в изследване на Централната банка на САЩ. Вероятно ценовите скокове на финансовите пазари искат да обърнат внимание именно на този конфликт. И би било глупаво този сигнал да се игнорира.
Източник: Дойче веле
