1962 Чили - Бразилия играе, другите аплодират

По вече утвърждаваща се традиция Седмото световно първенство по футбол се провежда в Южна Америка – в Чили. Това е и първото световно първенство, на което участва България. Там страната ни се класира след успех в плейофен мач над Франция с 1:0. На самото първенство записваме и първата си точка – 0:0 срещу Англия, след загуби с 1:6 от Унгария и 0:1 от Аржентина. В квалификациите за шампионата участват 57 отбора от 6 континента, като домакините от Чили и световният шампион Бразилия се класират по право.

Домакинството на Чили е предопределено след като южноамериканските отбори постигат невиждано обединение – или шампионатът ще се играе в Южна Америка, или няма да има южноамерикански участник на първенството. Участниците са: Англия, Аржентина, БРАЗИЛИЯ, България, Испания, Италия, Колумбия, Мексико, СССР, Унгария, Уругвай, ФРГ, Чехословакия, Чили, Швейцария, Югославия.

През 1960 година Чили преживява изключително тежко земетресение и има сериозни опасения, че няма да се подготви за първенството. Президентът на организационния комитет Карлос Дитборн обаче изрича думи, които се превръщат в мото на първенството: „Сега нямаме нищо, затова ще построим всичко”.

Първенството остава в историята и с друго прозвище – Световната футболна война. В мача между европейския шампион СССР и Югославия защитникът на СССР Дубински е изнесен на носилка със счупен крак след груба интервенция. Същата е съдбата на капитана на швейцарците Ешман след мача на отбора му с ФРГ. А за срещата Чили – ФРГ в медиите сполучливо излиза следното определение – кеч ес кеч кен (бой до дупка). Върхът обаче е Чили – Италия, резултатът от който е 2:0 за домакините, но далеч по-интересни са други аспекти – двама нокаутирани чилийци, двама изгонени италианци (Джорджо Ферини и Марио Давид), плюс куп контузени и от двата отбора. Всички тези епизоди раждат и следния виц: „Знаете ли поне един съдия, който ще посмее да отмени гол на чилийците? Не, но ще му научите името от некролозите”.

Като футболни достойнства няма изненади на шампионата – Бразилия отново доминира. Изненадващо е обаче, че преди първенството Висенте Феола, който е архитектът на бляскавата Бразилия от 1958 година, е уволнен – заради много лошите му отношения с пресата. На негово място е назначен Айморе Морейра, който се оказва достатъчно мъдър, за да не променя нищо – освен че разделя отбора на две групи при пътуването за Чили от съображения за сигурост. Героят този път обаче не е Пеле, а не по-малко прочутият му съотборник Мане Гаринча. Пеле става жертва на грубата игра на шампионата и е контузен при нулевото равенство в групата с Чехословакия – същата Чехословакия, с която кариоките в крайна сметка играят на финал.

Гаринча блести в четвъртфиналния мач с Англия, когато нанизва два гола и подава за третия при успеха с 3:1 на бразилците. Той буквално побърква английската защита, а същото се случва и със защитата на Чили на полуфинала, когато пак вкарва два гола за победата с 4:2. В 83-тата минута обаче нервите на Гаринча не издържат и той нокаутира Рохас, който през целия мач му е персонален пазач и в невъзможността си да го спре непрестанно го рита. Финалът трябва да е без Мане, но лично бразилският премиер моли чилийския си колега „да не разваля шоуто” и Гаринча участва в последния мач на първенството. В другия поток Чехословакия се справя с Унгария с 1:0 и с Югославия с 3:1.

ФИНАЛ: Бразилия – Чехословакия

Както и в Швеция преди четири години, кариоките бързо-бързо инкасират гол – 0:1 след попадение на чешката звезда Йозеф Масопуст, който вкарва в 15-тата минута след страхотен дълъг пас на Адолф Шерер. И когато изглежда, че европейците могат да сторят чудото, вратарят им Вилиам Шройф проваля отбора – той изпуска топката само две минути по-късно и Амарилдо, който влиза в титулярния състав след контузията на Пеле, изравнява. Оттук насетне спасение няма за Чехословакия – Зито дава аванс на кариоките в 69-тата минута, а девет по-късно Шройф прави нова грешка и Вава подпечатва втората поредна световна титла за Бразилия.

СТАТИСТИКА

Бразилия – Чехословакия 3:1

Голмайстори: Амарилдо (17), Зито (69), Вава (78); Йозеф Масопуст (15)

БРАЗИЛИЯ: Жилмар; Джалма Сантос, Мауро Рамос, Зито, Зозимо, Нилтон Сантос, Мане Гаринча, Диди, Вава, Амарилдо, Марио Загало

Треньор: Айморе Морейра

ЧЕХОСЛОВАКИЯ: Вилиам Шройф; Ян Поплухар, Ладислав Новак, Сватоплук Плускал, Адолф Шерер, Йозеф Йелинек, Иржи Тихи, Томас Поспихал, Йозеф Кадраба, Андрей Квашняк, Йозеф Масопуст

Треньор: Рудолф Витлачил

Голмайстори на турнира: Гаринча, Вава, Лионел Санчес, Флориан Алберт, Валентин Иванов, Дражан Йеркович – по 4 гола

Най-добър играч:

Мане Гаринча е безспорният победител. Той самичък закарва Бразилия на финала след рецитали на четвъртфинала и полуфинала срещу Англия и Чили, вкарвайки по два гола. Уникалното крило остава в историята на футбола с характерните си финтове – Мануел Франциско Дош Сантош, както е истинското му име, се ражда със сакати крака, като след сложна операция още при раждането той може изобщо да ходи. Левият му крак обаче си остава Х-образен и със шест сантиметра по-къс от десния, но именно това му помага да прави неуловимите си финтове, с които побърква фланговите защитници на противника, най-вече по дясното крило. Точно заради недъга си бразилецът получава прякора Гаринча, който означава „райска птица с клатеща се походка”. Гаринча започва кариерата си в „Ботафого”, а на пробната тренировка прави за смях националния защитник Нилтон Сантос. Именно Сантос след това му става покровител и най-добър приятел.

В националния отбор дебютира срещу Чили през 1955 година при равенството 1:1. Стилът на Гаринча е прост – неподражаем дрибъл по фланга, с който събира по няколко играчи край себе си и следва дяволско центриране, осигуряващо чиста голова възможност за съотборниците му. След 1962 година Мане участва и на световното първенство в Англия през 1966 година, но вече не е същият играч – краката му не издържат и заради недъга сухожилията са твърде претоварени за професионален футбол. Гаринча има 12 деца от няколко брака плюс шест осиновени и плаща годишна издръжка от 34 хил. германски марки за любовта си към живота. Когато свършва парите, влиза за три месеца в затвора заради неплащане на издръжката. Умира през 1983 година, след като се отдава на алкохола, а властите го считат за починал четири години преди същинската дата на кончината му.

Интересни факти:

-  Чили’1962 е първото първенство, на което в сила влиза головата разлика като показател за определяне на по-предно класирал се отбор при тимове с равни точки.

-  Чили’1962 е и първото първенство, на което средната резултатност на мач слиза по 3 гола. Оттук насетне, та и досега, няма световно първенство, което да се е върнало на кота поне 3 гола на мач.

-  От Чили’1962 нататък влиза в сила правилото, че веднъж играл за един национален отбор играч не може да премине в друг национален отбор.