Използваме това заглавие в не съвсем далечна връзка със съответното сирене, доколкото ще говорим за продукт. Продуктът е политически. A това, което се продава, е една представа - представата каквa трябва да е ролята на президента и защо е редно да бъде именно такъв, а не друг.
Внушението се напасваше според интереса през годините. Принципът е прост: когато президентът прави нещо, което удря по нас, той подло и злонамерено излиза от ролята си на президент. А когато имаме изгода от действията му, значи говори от името на правдата и гражданската съпротива, а думите му отекват по всички краища на държавата - да живей и господ здраве да му дава.
Затова, за улеснение на кандидатите, на финалната права нека подредим президентските типажи - манекените, по които всеки може да си нагласи пропагандата.
Президентът-обединител
Пожеланието, че президентът трябва да бъде обединител на нацията, навремето идваше от Цветан Цветанов - бащата на всички клишета. Беше стресиращ период. Всичко започна от един комичен ход на Борисов, по който окончателно се разбра, че този човек халюцинира - издигна Цецка Цачева за президент. На този куриоз дължим днешното правителство - Радев спечели преди 10 години, а Цачева не успя да се превърне в - тук репликата на Борисов се помни, защото чистото безумие е незабравимо - "майка на нацията". За такава я бе гласил нашият човек.
Оттам насетне при всяка критика на Радев към Борисов се настояваше от сутрин до вечер, че той не е обединител на нацията, какъвто трябва да е президентът, а разединител на нацията, какъвто не трябва да бъде. Тази бутафорна логика трябваше да ни убеди в нещо още по-развеселяващо - че нацията е била обединена под гербаджийски флаг, но президентът коварно я разединява.
Президентът-орисник на сглобки
Това най-често е бивш президент. Неговата въздействаща сила спрямо публиката идва от това, че бидейки забравен, може да бъде интересен, понеже образът му е повод за носталгия към доброто старо време, което само по себе си е пак е едно тъпо време, но е добро, старо. Появи ли се този човек по телевизията, значи през него се тества някаква адски неприятна коалиция - той пръв ще произнесе сглобката, а после по реакцията ще се разбере дали ще я бъде. Ако не предизвика особени възражения, значи като един мъдър и излязъл от политиката човек, е съзрял истината. Ако предизвика възмущение, значи нормално - отдавна е мръднал, виждаше се с просто око и по време на мандата му.
Президентът-юмрук
В България няма по-добър залог за благонадеждност от това прокуратурата да влети в сградата, в която се намираш - независимо дали става дума за общежитие, квартира, собствено жилище или самото президенство. Тук може да си спомним за един знаменит тандем - Борисов-Гешев, които година след година наливаха електорален капитал на почти всички репресирани (сред постиженията им е, че успяха да направят човек с прякор "Черепа" кажи-речи симпатичен и даже за малко да го вкарат в парламента). Но най-голяма услуга свършиха отново на президента. Един кадър по медиите със свит юмрук и поне 10% нагоре - това бе закономерната развръзка. А оттам към...
Президентът-усвоител на протестна енергия
Особен типаж, свързан с предишния. Достатъчно е президентът да отключи една обща симпатия и оттам насетне силите на природата и протестите работят изцяло в негова подкрепа. Някой организира протест и потрива ръце - колкото повече дойдат по площадите, толкова по-вероятно е да подкрепят организаторите. И да им осигурят - например - 121 депутата. Никога обаче не става така. И мълчаливият приемник не е онзи с метафона.
Президентът от 35 години
Това не е типаж от нашата разнебитена, но все пак функционираща демокрация. От друга страна не е добре да го забравяме - 35 годишният президент винаги стои като алтернатива. И на негов фон горните образи могат да бъдат нещо, от което те неистово се нуждаят. Да бъдат - поне малко - симпатични.
Автор: Райко Байчев
