Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
"Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата".
Полицейското насилие е твърде чувствителна тема - особено в държава, която е една от най-пренаселените с полицаи на глава на населението (на четвърто място сме в Европа).
Опитвам се да се сетя за обществена сфера, чийто престиж никога не е уронван и смисълът й не е поставян под въпрос. Фаворитите са малко, защото у нас силата на съзиданието рядко е пощадявана от силата на подозрението.
Иконите и балони срещу катастрофите, които през фонда за безопасност на движението са поръчани от МВР, са в такива невъобразими количества, че при всяко следващо число зениците се разширяват до анимационни орбити.
Не е лесно човек да се отърси от погнусата, която изпитва, когато, слушайки Пеевски в парламента, забелязва как се обръща към репортерите с "колеги" в началото на всяко изречение.
Смехотворно изказване на Даниел Митов някак си мина между празниците, но само ще се минем, ако го пропуснем. Министърът, обладан от несвойствен порив за културологично обобщение, разпалено обясни от парламентарната трибуна, че локалите - учениците с черни анцузи, които от време на време пребиват някого по кварталите - са възникнали заради "десетилетия култ към мутрите, чалгата и скъпите коли".
Умопомрачителният разказ за Страстната седмица, който преди месец Борисов изложи пред камерите, представяйки Възкресението с "Ту-ту", ще остане в историята завинаги, докато стачката на транспортните работници ще се забрави.
Ново и вълнуващо изследване ни класира на водещо място в целия Европейски съюз. Правилно предполагате - не е за хубаво. Въпреки че за изследваните е направо чудесно.
Може би сцената, за която ще стане дума, не е извънредно необичайна. Тя все пак се развива държава, в която личните данни на милиони българи веднъж вече изтекоха зрелищно от НАП.
Случка, която може да развесели, ако човек използва политическите гафове, за да зарежда доброто си настроение; и е адски дразнеща, ако обикновено трупа ненавист към същите, сполетя БНТ.
Не съм от онези читатели, които прочели веднъж "Пътеводител на галактическия стопаджия", остават завинаги поразени. И после с десетилетия авторитетно посочват, че отговорът на всички въпроси във Вселената е 42 - известният нонсенс, с който Дъглас Адамс пародира желанието непременно да се намери точен отговор на най-важното философско питане.
Краткият политически живот не е прекалено лошо явление - поне за външния наблюдател. Много приготовления, бърз резил и довиждане: какъвто например бе случаят на полковник Марков.
Окончателната забрана за продажба на вейповете предстои - законът мина на първо четене и след няколко уговорки и допълнения би следвало да бъде приет на второ.
На Мария Бакалова й върви на скандали, но предишните са били само за загрявка. Първият например бе предвидим, доколкото най-прекият път към всяка шумотевица е главна роля във филм със Саша Барън Коен.
Последната година може да се разкаже по какви ли не начини, но има един особено сбит и ефективен. Той е просто да се сравни честотата на употреба на думата "евроатлантически" в медийния поток през последните 3 месеца спрямо някакво произволно тримесечие от преди това.
Умопомрачителният разказ за Страстната седмица, който преди месец Борисов изложи пред камерите, представяйки Възкресението с "Ту-ту", ще остане в историята завинаги, докато стачката на транспортните работници ще се забрави.
Полицейското насилие е твърде чувствителна тема - особено в държава, която е една от най-пренаселените с полицаи на глава на населението (на четвърто място сме в Европа).
Ново и вълнуващо изследване ни класира на водещо място в целия Европейски съюз. Правилно предполагате - не е за хубаво. Въпреки че за изследваните е направо чудесно.
Опитвам се да се сетя за обществена сфера, чийто престиж никога не е уронван и смисълът й не е поставян под въпрос. Фаворитите са малко, защото у нас силата на съзиданието рядко е пощадявана от силата на подозрението.
Иконите и балони срещу катастрофите, които през фонда за безопасност на движението са поръчани от МВР, са в такива невъобразими количества, че при всяко следващо число зениците се разширяват до анимационни орбити.
Смехотворно изказване на Даниел Митов някак си мина между празниците, но само ще се минем, ако го пропуснем. Министърът, обладан от несвойствен порив за културологично обобщение, разпалено обясни от парламентарната трибуна, че локалите - учениците с черни анцузи, които от време на време пребиват някого по кварталите - са възникнали заради "десетилетия култ към мутрите, чалгата и скъпите коли".
Случка, която може да развесели, ако човек използва политическите гафове, за да зарежда доброто си настроение; и е адски дразнеща, ако обикновено трупа ненавист към същите, сполетя БНТ.
Може би сцената, за която ще стане дума, не е извънредно необичайна. Тя все пак се развива държава, в която личните данни на милиони българи веднъж вече изтекоха зрелищно от НАП.
"Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата".
Не е лесно човек да се отърси от погнусата, която изпитва, когато, слушайки Пеевски в парламента, забелязва как се обръща към репортерите с "колеги" в началото на всяко изречение.
На Мария Бакалова й върви на скандали, но предишните са били само за загрявка. Първият например бе предвидим, доколкото най-прекият път към всяка шумотевица е главна роля във филм със Саша Барън Коен.
Последната година може да се разкаже по какви ли не начини, но има един особено сбит и ефективен. Той е просто да се сравни честотата на употреба на думата "евроатлантически" в медийния поток през последните 3 месеца спрямо някакво произволно тримесечие от преди това.
Не съм от онези читатели, които прочели веднъж "Пътеводител на галактическия стопаджия", остават завинаги поразени. И после с десетилетия авторитетно посочват, че отговорът на всички въпроси във Вселената е 42 - известният нонсенс, с който Дъглас Адамс пародира желанието непременно да се намери точен отговор на най-важното философско питане.
Краткият политически живот не е прекалено лошо явление - поне за външния наблюдател. Много приготовления, бърз резил и довиждане: какъвто например бе случаят на полковник Марков.
Окончателната забрана за продажба на вейповете предстои - законът мина на първо четене и след няколко уговорки и допълнения би следвало да бъде приет на второ.