Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Фатални случаи и инциденти от последната седмица в страната ни карат да преразгледаме принципите на оцеляването. И да преговорим някои базови положения: кои са най-големите опасности, които дебнат около нас.
Кадърът на автомобил, врязал се в автобус и стърчащ наполовина от прозореца, изглежда толкова нереално, че човек първоначално подозира изкуствен интелект.
"Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата".
Полицейското насилие е твърде чувствителна тема - особено в държава, която е една от най-пренаселените с полицаи на глава на населението (на четвърто място сме в Европа).
Опитвам се да се сетя за обществена сфера, чийто престиж никога не е уронван и смисълът й не е поставян под въпрос. Фаворитите са малко, защото у нас силата на съзиданието рядко е пощадявана от силата на подозрението.
Иконите и балони срещу катастрофите, които през фонда за безопасност на движението са поръчани от МВР, са в такива невъобразими количества, че при всяко следващо число зениците се разширяват до анимационни орбити.
Не е лесно човек да се отърси от погнусата, която изпитва, когато, слушайки Пеевски в парламента, забелязва как се обръща към репортерите с "колеги" в началото на всяко изречение.
Смехотворно изказване на Даниел Митов някак си мина между празниците, но само ще се минем, ако го пропуснем. Министърът, обладан от несвойствен порив за културологично обобщение, разпалено обясни от парламентарната трибуна, че локалите - учениците с черни анцузи, които от време на време пребиват някого по кварталите - са възникнали заради "десетилетия култ към мутрите, чалгата и скъпите коли".
Умопомрачителният разказ за Страстната седмица, който преди месец Борисов изложи пред камерите, представяйки Възкресението с "Ту-ту", ще остане в историята завинаги, докато стачката на транспортните работници ще се забрави.
Ново и вълнуващо изследване ни класира на водещо място в целия Европейски съюз. Правилно предполагате - не е за хубаво. Въпреки че за изследваните е направо чудесно.
Може би сцената, за която ще стане дума, не е извънредно необичайна. Тя все пак се развива държава, в която личните данни на милиони българи веднъж вече изтекоха зрелищно от НАП.
Случка, която може да развесели, ако човек използва политическите гафове, за да зарежда доброто си настроение; и е адски дразнеща, ако обикновено трупа ненавист към същите, сполетя БНТ.
Не съм от онези читатели, които прочели веднъж "Пътеводител на галактическия стопаджия", остават завинаги поразени. И после с десетилетия авторитетно посочват, че отговорът на всички въпроси във Вселената е 42 - известният нонсенс, с който Дъглас Адамс пародира желанието непременно да се намери точен отговор на най-важното философско питане.
Краткият политически живот не е прекалено лошо явление - поне за външния наблюдател. Много приготовления, бърз резил и довиждане: какъвто например бе случаят на полковник Марков.
Умопомрачителният разказ за Страстната седмица, който преди месец Борисов изложи пред камерите, представяйки Възкресението с "Ту-ту", ще остане в историята завинаги, докато стачката на транспортните работници ще се забрави.
Кадърът на автомобил, врязал се в автобус и стърчащ наполовина от прозореца, изглежда толкова нереално, че човек първоначално подозира изкуствен интелект.
Полицейското насилие е твърде чувствителна тема - особено в държава, която е една от най-пренаселените с полицаи на глава на населението (на четвърто място сме в Европа).
Ново и вълнуващо изследване ни класира на водещо място в целия Европейски съюз. Правилно предполагате - не е за хубаво. Въпреки че за изследваните е направо чудесно.
Опитвам се да се сетя за обществена сфера, чийто престиж никога не е уронван и смисълът й не е поставян под въпрос. Фаворитите са малко, защото у нас силата на съзиданието рядко е пощадявана от силата на подозрението.
Иконите и балони срещу катастрофите, които през фонда за безопасност на движението са поръчани от МВР, са в такива невъобразими количества, че при всяко следващо число зениците се разширяват до анимационни орбити.
Фатални случаи и инциденти от последната седмица в страната ни карат да преразгледаме принципите на оцеляването. И да преговорим някои базови положения: кои са най-големите опасности, които дебнат около нас.
Смехотворно изказване на Даниел Митов някак си мина между празниците, но само ще се минем, ако го пропуснем. Министърът, обладан от несвойствен порив за културологично обобщение, разпалено обясни от парламентарната трибуна, че локалите - учениците с черни анцузи, които от време на време пребиват някого по кварталите - са възникнали заради "десетилетия култ към мутрите, чалгата и скъпите коли".
Случка, която може да развесели, ако човек използва политическите гафове, за да зарежда доброто си настроение; и е адски дразнеща, ако обикновено трупа ненавист към същите, сполетя БНТ.
Може би сцената, за която ще стане дума, не е извънредно необичайна. Тя все пак се развива държава, в която личните данни на милиони българи веднъж вече изтекоха зрелищно от НАП.
"Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата".
Не е лесно човек да се отърси от погнусата, която изпитва, когато, слушайки Пеевски в парламента, забелязва как се обръща към репортерите с "колеги" в началото на всяко изречение.
Не съм от онези читатели, които прочели веднъж "Пътеводител на галактическия стопаджия", остават завинаги поразени. И после с десетилетия авторитетно посочват, че отговорът на всички въпроси във Вселената е 42 - известният нонсенс, с който Дъглас Адамс пародира желанието непременно да се намери точен отговор на най-важното философско питане.
Краткият политически живот не е прекалено лошо явление - поне за външния наблюдател. Много приготовления, бърз резил и довиждане: какъвто например бе случаят на полковник Марков.
Фатални случаи и инциденти от последната седмица в страната ни карат да преразгледаме принципите на оцеляването. И да преговорим някои базови положения: кои са най-големите опасности, които дебнат около нас.
Кадърът на автомобил, врязал се в автобус и стърчащ наполовина от прозореца, изглежда толкова нереално, че човек първоначално подозира изкуствен интелект.
Гражданската нищета - предлагам този израз като антипод на гражданската активност - е състояние, което познаваме отлично.
Влизането в Еврозоната е от първи януари, но майсторите на играта винаги изпреварват събитието. Риба се лови в мътна вода, сега е направо блатна.
Социологията е прагматична наука, която борави с данни, факти и проучвания. И става още по-прагматична, когато с нея борави Дeлян Пeeвски.
"Ако вие не работите тук, ще бъдем принудени да вкараме специалисти от други държави, които ще работят за 500 долара щастливи, колкото може да си позволи държавата".
Полицейското насилие е твърде чувствителна тема - особено в държава, която е една от най-пренаселените с полицаи на глава на населението (на четвърто място сме в Европа).
Опитвам се да се сетя за обществена сфера, чийто престиж никога не е уронван и смисълът й не е поставян под въпрос. Фаворитите са малко, защото у нас силата на съзиданието рядко е пощадявана от силата на подозрението.
Че икономическият и политически елит не върши достатъчно, за да направи истинска разяснителна кампания, в която да говори за еврото - това е ясно.
Иконите и балони срещу катастрофите, които през фонда за безопасност на движението са поръчани от МВР, са в такива невъобразими количества, че при всяко следващо число зениците се разширяват до анимационни орбити.
Не е лесно човек да се отърси от погнусата, която изпитва, когато, слушайки Пеевски в парламента, забелязва как се обръща към репортерите с "колеги" в началото на всяко изречение.
Смехотворно изказване на Даниел Митов някак си мина между празниците, но само ще се минем, ако го пропуснем. Министърът, обладан от несвойствен порив за културологично обобщение, разпалено обясни от парламентарната трибуна, че локалите - учениците с черни анцузи, които от време на време пребиват някого по кварталите - са възникнали заради "десетилетия култ към мутрите, чалгата и скъпите коли".
Умопомрачителният разказ за Страстната седмица, който преди месец Борисов изложи пред камерите, представяйки Възкресението с "Ту-ту", ще остане в историята завинаги, докато стачката на транспортните работници ще се забрави.
Като нищо транспортната блокада ще се превърне в необикновен и ценен дар, на който Васил Терзиев и в най-смелите си мечти не би могъл да се надява.
Ново и вълнуващо изследване ни класира на водещо място в целия Европейски съюз. Правилно предполагате - не е за хубаво. Въпреки че за изследваните е направо чудесно.
Рядък феномен са горещите спорове, при които щом теглиш чертата, установяваш, че недомислиците са се разпределили учудващо равномерно.
Може би сцената, за която ще стане дума, не е извънредно необичайна. Тя все пак се развива държава, в която личните данни на милиони българи веднъж вече изтекоха зрелищно от НАП.
Случка, която може да развесели, ако човек използва политическите гафове, за да зарежда доброто си настроение; и е адски дразнеща, ако обикновено трупа ненавист към същите, сполетя БНТ.
Не съм от онези читатели, които прочели веднъж "Пътеводител на галактическия стопаджия", остават завинаги поразени. И после с десетилетия авторитетно посочват, че отговорът на всички въпроси във Вселената е 42 - известният нонсенс, с който Дъглас Адамс пародира желанието непременно да се намери точен отговор на най-важното философско питане.
Краткият политически живот не е прекалено лошо явление - поне за външния наблюдател. Много приготовления, бърз резил и довиждане: какъвто например бе случаят на полковник Марков.
