Райко Байчев е автор в Actualno.com и зам.главен редактор на сайта. Пише за политика, култура и изкуства.
Негови статии и есета са получавали наградите за журналистика Web Report, "Димитър Пешев" и "Черноризец Храбър". Носител на отличието "Майстор на словото".
Доктор по култура и литература в Софийски университет и преподавател в магистърската програма "Изкуства и съвременност ХХ-ХХI в" пак там.
Опитвам се да се сетя за обществена сфера, чийто престиж никога не е уронван и смисълът й не е поставян под въпрос. Фаворитите са малко, защото у нас силата на съзиданието рядко е пощадявана от силата на подозрението.
Иконите и балони срещу катастрофите, които през фонда за безопасност на движението са поръчани от МВР, са в такива невъобразими количества, че при всяко следващо число зениците се разширяват до анимационни орбити.
Не е лесно човек да се отърси от погнусата, която изпитва, когато, слушайки Пеевски в парламента, забелязва как се обръща към репортерите с "колеги" в началото на всяко изречение.
Смехотворно изказване на Даниел Митов някак си мина между празниците, но само ще се минем, ако го пропуснем. Министърът, обладан от несвойствен порив за културологично обобщение, разпалено обясни от парламентарната трибуна, че локалите - учениците с черни анцузи, които от време на време пребиват някого по кварталите - са възникнали заради "десетилетия култ към мутрите, чалгата и скъпите коли".
Умопомрачителният разказ за Страстната седмица, който преди месец Борисов изложи пред камерите, представяйки Възкресението с "Ту-ту", ще остане в историята завинаги, докато стачката на транспортните работници ще се забрави.
Ново и вълнуващо изследване ни класира на водещо място в целия Европейски съюз. Правилно предполагате - не е за хубаво. Въпреки че за изследваните е направо чудесно.
Може би сцената, за която ще стане дума, не е извънредно необичайна. Тя все пак се развива държава, в която личните данни на милиони българи веднъж вече изтекоха зрелищно от НАП.
Случка, която може да развесели, ако човек използва политическите гафове, за да зарежда доброто си настроение; и е адски дразнеща, ако обикновено трупа ненавист към същите, сполетя БНТ.
Не съм от онези читатели, които прочели веднъж "Пътеводител на галактическия стопаджия", остават завинаги поразени. И после с десетилетия авторитетно посочват, че отговорът на всички въпроси във Вселената е 42 - известният нонсенс, с който Дъглас Адамс пародира желанието непременно да се намери точен отговор на най-важното философско питане.
Краткият политически живот не е прекалено лошо явление - поне за външния наблюдател. Много приготовления, бърз резил и довиждане: какъвто например бе случаят на полковник Марков.
Окончателната забрана за продажба на вейповете предстои - законът мина на първо четене и след няколко уговорки и допълнения би следвало да бъде приет на второ.
На Мария Бакалова й върви на скандали, но предишните са били само за загрявка. Първият например бе предвидим, доколкото най-прекият път към всяка шумотевица е главна роля във филм със Саша Барън Коен.
Последната година може да се разкаже по какви ли не начини, но има един особено сбит и ефективен. Той е просто да се сравни честотата на употреба на думата "евроатлантически" в медийния поток през последните 3 месеца спрямо някакво произволно тримесечие от преди това.
Малко остана, последни довършителни работи. Представяхме си крайно ядосани граждани, готови след монументално завръщане на Пеевски да се озоват на площада, вместо да му преотстъпят.
Умопомрачителният разказ за Страстната седмица, който преди месец Борисов изложи пред камерите, представяйки Възкресението с "Ту-ту", ще остане в историята завинаги, докато стачката на транспортните работници ще се забрави.
Ново и вълнуващо изследване ни класира на водещо място в целия Европейски съюз. Правилно предполагате - не е за хубаво. Въпреки че за изследваните е направо чудесно.
Иконите и балони срещу катастрофите, които през фонда за безопасност на движението са поръчани от МВР, са в такива невъобразими количества, че при всяко следващо число зениците се разширяват до анимационни орбити.
Случка, която може да развесели, ако човек използва политическите гафове, за да зарежда доброто си настроение; и е адски дразнеща, ако обикновено трупа ненавист към същите, сполетя БНТ.
Опитвам се да се сетя за обществена сфера, чийто престиж никога не е уронван и смисълът й не е поставян под въпрос. Фаворитите са малко, защото у нас силата на съзиданието рядко е пощадявана от силата на подозрението.
Смехотворно изказване на Даниел Митов някак си мина между празниците, но само ще се минем, ако го пропуснем. Министърът, обладан от несвойствен порив за културологично обобщение, разпалено обясни от парламентарната трибуна, че локалите - учениците с черни анцузи, които от време на време пребиват някого по кварталите - са възникнали заради "десетилетия култ към мутрите, чалгата и скъпите коли".
Може би сцената, за която ще стане дума, не е извънредно необичайна. Тя все пак се развива държава, в която личните данни на милиони българи веднъж вече изтекоха зрелищно от НАП.
На Мария Бакалова й върви на скандали, но предишните са били само за загрявка. Първият например бе предвидим, доколкото най-прекият път към всяка шумотевица е главна роля във филм със Саша Барън Коен.
Не е лесно човек да се отърси от погнусата, която изпитва, когато, слушайки Пеевски в парламента, забелязва как се обръща към репортерите с "колеги" в началото на всяко изречение.
Малко остана, последни довършителни работи. Представяхме си крайно ядосани граждани, готови след монументално завръщане на Пеевски да се озоват на площада, вместо да му преотстъпят.
Последната година може да се разкаже по какви ли не начини, но има един особено сбит и ефективен. Той е просто да се сравни честотата на употреба на думата "евроатлантически" в медийния поток през последните 3 месеца спрямо някакво произволно тримесечие от преди това.
Не съм от онези читатели, които прочели веднъж "Пътеводител на галактическия стопаджия", остават завинаги поразени. И после с десетилетия авторитетно посочват, че отговорът на всички въпроси във Вселената е 42 - известният нонсенс, с който Дъглас Адамс пародира желанието непременно да се намери точен отговор на най-важното философско питане.
Краткият политически живот не е прекалено лошо явление - поне за външния наблюдател. Много приготовления, бърз резил и довиждане: какъвто например бе случаят на полковник Марков.
Окончателната забрана за продажба на вейповете предстои - законът мина на първо четене и след няколко уговорки и допълнения би следвало да бъде приет на второ.
Опитвам се да се сетя за обществена сфера, чийто престиж никога не е уронван и смисълът й не е поставян под въпрос. Фаворитите са малко, защото у нас силата на съзиданието рядко е пощадявана от силата на подозрението.
Че икономическият и политически елит не върши достатъчно, за да направи истинска разяснителна кампания, в която да говори за еврото - това е ясно.
Иконите и балони срещу катастрофите, които през фонда за безопасност на движението са поръчани от МВР, са в такива невъобразими количества, че при всяко следващо число зениците се разширяват до анимационни орбити.
Не е лесно човек да се отърси от погнусата, която изпитва, когато, слушайки Пеевски в парламента, забелязва как се обръща към репортерите с "колеги" в началото на всяко изречение.
Смехотворно изказване на Даниел Митов някак си мина между празниците, но само ще се минем, ако го пропуснем. Министърът, обладан от несвойствен порив за културологично обобщение, разпалено обясни от парламентарната трибуна, че локалите - учениците с черни анцузи, които от време на време пребиват някого по кварталите - са възникнали заради "десетилетия култ към мутрите, чалгата и скъпите коли".
Умопомрачителният разказ за Страстната седмица, който преди месец Борисов изложи пред камерите, представяйки Възкресението с "Ту-ту", ще остане в историята завинаги, докато стачката на транспортните работници ще се забрави.
Като нищо транспортната блокада ще се превърне в необикновен и ценен дар, на който Васил Терзиев и в най-смелите си мечти не би могъл да се надява.
Ново и вълнуващо изследване ни класира на водещо място в целия Европейски съюз. Правилно предполагате - не е за хубаво. Въпреки че за изследваните е направо чудесно.
Рядък феномен са горещите спорове, при които щом теглиш чертата, установяваш, че недомислиците са се разпределили учудващо равномерно.
Може би сцената, за която ще стане дума, не е извънредно необичайна. Тя все пак се развива държава, в която личните данни на милиони българи веднъж вече изтекоха зрелищно от НАП.
Случка, която може да развесели, ако човек използва политическите гафове, за да зарежда доброто си настроение; и е адски дразнеща, ако обикновено трупа ненавист към същите, сполетя БНТ.
Не съм от онези читатели, които прочели веднъж "Пътеводител на галактическия стопаджия", остават завинаги поразени. И после с десетилетия авторитетно посочват, че отговорът на всички въпроси във Вселената е 42 - известният нонсенс, с който Дъглас Адамс пародира желанието непременно да се намери точен отговор на най-важното философско питане.
Краткият политически живот не е прекалено лошо явление - поне за външния наблюдател. Много приготовления, бърз резил и довиждане: какъвто например бе случаят на полковник Марков.
Един приятел обобщи сполучливо последния месец така: "Вече като си легна не знам на сутринта от коя страна на желязната завеса ще се събудя".
Окончателната забрана за продажба на вейповете предстои - законът мина на първо четене и след няколко уговорки и допълнения би следвало да бъде приет на второ.
На Мария Бакалова й върви на скандали, но предишните са били само за загрявка. Първият например бе предвидим, доколкото най-прекият път към всяка шумотевица е главна роля във филм със Саша Барън Коен.
Последната година може да се разкаже по какви ли не начини, но има един особено сбит и ефективен. Той е просто да се сравни честотата на употреба на думата "евроатлантически" в медийния поток през последните 3 месеца спрямо някакво произволно тримесечие от преди това.
Главният недостатък на добрата памет е лошото настроение, в което изпадаш, щом си спомниш ясно последователност от събития.
Ако случайно изпитаме интерес към протестите в Сърбия и те ни се сторят любопитни, е хубаво да си напомним, че тукашната ни задача е съвсем различна.
Малко остана, последни довършителни работи. Представяхме си крайно ядосани граждани, готови след монументално завръщане на Пеевски да се озоват на площада, вместо да му преотстъпят.
