Промени размера
Аа Аа Аа Аа Аа

Перспективата за Западните Балкани - съвсем не такава, каквато се иска на Борисов

17 май 2018, 08:30 часа • 2520 прочитания

Европейската перспектива пред Западните Балкани се оказа изключително трудна задача, макар българският премиер Бойко Борисов да полага неистови усилия това да е венецът на българското председателство на ЕС.

В София, където днес (17 май) ще се проведе същинската среща по темата, вече не е испанският премиер Мариано Рахой. Испанският министър-председател категорично отказва да седне на една маса с представител на Косово – Испания не признава независимостта на бившата сръбска провинция, най-вече заради собствените си исторически проблеми с Каталуния и баската провинция. Все пак има очакване, че Испания ще подпише финалната декларация за Западните Балкани, но всъщност Косово не е призната за независима държава от още четири европейски държави. А табелката на Косово на масата ще е такава, че да не се разбира какъв е статутът на държавата – защото на масата ще е и Сърбия!

Франция и Холандия пък са крайно скептични към инициативата да бъдат започнати преговори за членство с Македония и Албания още през следващия месец, коментира авторитетното издание Politico. Припомняме, че още миналия месец ЕК направи такова предложение на Европейския съвет. За разлика от Еманюел Макрон, германският канцлер Ангела Меркел подкрепя инициативата за европейско разширение към Западните Балкани. Тя е инициатор на вече няколко срещи по въпроса. "Не искам Балканите да се обръщат към Турция или Русия, но не искам Европа, която трудни работи с 28 и от утре с 27 държави, да реши, че може да галопира с 30 или 32 държави по същите правила", коментира Меркел. Изглежда и заради това Германия още няма официално становище дали ще подкрепи още от юни да започнат преговори за влизане на Албания и Македония в ЕС, като Берлин набляга на факта, че двете държави трябва да изпълнят редица "икономически и политически критерии" преди да влязат в ЕС. Отделно стоят два специфични за двете държави проблеми – Македония още не може да реши спора за името си с Гърция, а Албания задължително трябва да се справи с организираната престъпност.

Пред Сърбия и Черна гора засега препятствията по пътя към Европа изглеждат по-малки. Председателят на ЕК Жан-Клод Юнкер вече заговори двете държави да влязат в ЕС до 2025 година. Много експерти обаче считат това за твърде амбициозно, макар че руското влияние в двете държави тревожи много Брюксел – особено в светлината на опитите за преврат в Черна гора.

Социологически проучвания

47% от гражданите на ЕС са против приемане на нови членове в Съюза, показва изследване на „Евробарометър”.42% са „за”, докато 11% нямат мнение. Показателно е, че 64% от французите и 63% от германците не искат разширение на ЕС. Настроенията са много подобни на тези от 2003 година, когато на срещата в Солун де факто беше даден решителният тласък за влизане в ЕС на България и Румъния, както и на на практика цяла Източна Европа.

Ивайло Ачев
Ивайло Ачев Отговорен редактор
Новините днес