Международната общност и разузнавателните служби от години са фокусирани върху центрофугите в Натанз и Фордо, където "стъпката към бомба" се измерва чрез количеството обогатен уран. Зад работата на тези съоръжения обаче стои друг, по-тих и потенциално не по-малко опасен източник за ядрено оръжие - плутоният.
Докато мнозина разглеждат реактора в Бушер като чисто гражданско енергийно съоръжение, остават въпроси какво се случва с отработените горивни пръти. Възможно е вниманието на света да е насочено в грешната посока, а реалният риск да се крие именно в отпадъците от реактора, пише "Сот ал-Ирак". Още: Условията на САЩ да има мирни преговори: Иранската агенция "Фарс" с информация
Митът за "отпадъците"
Как "отпадъците" от реакторите могат да се превърнат в смъртоносно оръжие? В общественото и дори политическото съзнание отработеното ядрено гориво често се възприема просто като токсичен отпадък и екологичен проблем. Ядрената наука обаче представя съвсем различна картина.
Леководните реактори, какъвто е този в Бушер, произвеждат плутоний като страничен продукт по време на работа. Съществува широко разпространено схващане, че за създаването на ядрени оръжия е необходим единствено плутоний с оръжейно качество. Според редица експерти обаче и плутоният, произведен в граждански реактори, може да бъде използван за военни цели.
Още през 90-те години Министерството на енергетиката на САЩ стига до извода, че всички видове реакторен плутоний могат да бъдат използвани за производство на ядрени оръжия. Именно тази трансформация - от "мирно гориво" до потенциален материал за оръжие - превръща контрола върху гражданските реактори в ключов въпрос на националната сигурност, а не просто в рутинна техническа процедура - Още: Тръмп: Планираме да се сдобием с обогатения уран на Иран (ВИДЕО)
Мистерията около числото 200
По-внимателният поглед върху наличните данни разкрива мащаба на натрупаното отработено гориво. Смята се, че за 15 години експлоатация реакторът в Бушер е натрупал приблизително 210 тона отработено ядрено гориво.
Според изчисленията този запас съдържа около 2000-2100 килограма плутоний. Обикновено за една ядрена бойна глава са необходими приблизително 10 килограма плутоний. Още: Иран и САЩ са на косъм от всеобхватен мир. Нов поразен търговски кораб в Персийския залив
Теоретично това означава, че натрупаното количество би могло да бъде достатъчно за създаването на над 200 ядрени бомби. Тези числа променят представите за регионалния баланс на силите и поставят под съмнение ефективността на традиционните "червени линии", свързани единствено с урана.
Опасността при плутония е, че следите му са значително по-трудни за засичане в сравнение с тези при обогатяването на уран. Докато производството на обогатен уран изисква огромни комплекси с хиляди центрофуги, лесно забележими от спътници, преработката на плутоний може да се извършва по различен начин.
Процесът PUREX (Plutonium Uranium Reduction Extraction) е химическа технология за извличане на плутоний и уран. Макар да генерира химически отпадъци, той може да бъде реализиран в сравнително малки съоръжения, а не в огромни комплекси като Натанз.
Т.нар. "горещи клетки" позволяват на държави с развит химически капацитет да провеждат подобни операции далеч по-дискретно, което затруднява международния контрол. Още: Иран правят предложение: Тръмп убеден, че ще угодят на САЩ
Сляпото петно
Какво се случи с камерите през 2026 г.? Именно тогава международният надзор над Бушер на практика навлезе в "сляпа зона". На фона на ескалиращите конфликти и растящото политическо напрежение Иран прекрати ключови елементи от сътрудничеството си с Международната агенция за атомна енергия (МААЕ).
До април 2026 г. се появиха информации, че в продължение на осем месеца не са извършвани инспекции на ООН в Бушер, като това съвпада с демонтирането на камерите за наблюдение.
Допълнително безпокойство предизвикват и твърденията, че дългогодишните договорености за извозване на отработеното гориво към Русия вече не действат в пълния си обем. Според публикацията значителна част от горивото остава в охладителните басейни в Иран, което потенциално го превръща в стратегически резерв. Още: Иран предложи да спре ядрената си дейност за 5 години, САЩ отказаха
Техническите препятствия
Въпреки това преходът от натрупано гориво към реално ядрено оръжие остава изключително сложен.
Първият проблем е, че Иран официално не разполага с голямо промишлено съоръжение за преработка на ядрено гориво по технологията PUREX. Самият процес изисква високо ниво на инженерна и химическа експертиза за работа с изключително радиоактивни материали.
Освен това плутониевата бомба изисква много по-сложна конструкция от т.нар. "имплозионен тип", за разлика от по-простите уранови устройства. Още: САЩ начертаха "червените линии" във войната, топката е в полето на Иран
Допълнителна трудност представлява изотопът плутоний-240, който се съдържа в реакторния плутоний. Той може да предизвика преждевременно задействане на устройството, ако взривните механизми не бъдат синхронизирани с изключителна прецизност.
Темата за плутония в Бушер поставя въпроси, които излизат далеч отвъд традиционния дебат за урановото обогатяване и ядрените сделки.
Натрупването на големи количества отработено гориво на иранска територия, съчетано с отслабения международен контрол и неяснотите около износа му към Русия, поражда опасения, че Техеран би могъл да разполага с по-скрит и дългосрочен "втори ядрен вариант".
Така светът се изправя пред нова геополитическа дилема - дали фокусът върху центрофугите и урана не пропуска друга потенциална заплаха, развиваща се далеч по-тихо. Още: Няма мир между САЩ и Иран: Резултатът от 21 часа преговори (ВИДЕО)
Автор: Сабих Джабара за Сот ал-Ирак
Превод: Ганчо Каменарски
