X
 
 

Има ли война, има и бял прах

Още от автора

През 2012 година, когато излиза iPhone 5 и iPad Mini, Apple е компанията с най-голямо покачване на акциите – поскъпват с 67%. Ако в началото на 2012 сте инвестирали 1000 евро, година по-късно ще имате 1670.  Но ако в началото на 2012 сте инвестирали 1000 евро в кокаин, през 2013 ще имате печалба от 182 000 – сто пъти повече от рекордните акции. Както казва Роберто Савиано в „НулаНулаНула“, коката не се притеснява от срив на пазара или изчерпване на ресурсите. По света има много места, където милиони хора живеят без интернет, без болници, без течаща вода, но не и без кокаин. Пристрастяването е лесно и трайно и от всички познати наркотици причинява най-силно желание за повтаряне на дозата. По данни на ООН през 2009 в Африка са били конфискувани 21 тона, в Азия – 14 тона, 2 тона в Океания, повече от 101 тона в Латинска Америка и Карибите. С кокаина се създават такива инвестиции и огромни парични потоци, че повлияват на качеството на живот на цели континенти. От наркотици се печели повече от петрол.

Наркотиците са толкова важна стока, че на печалбата от тях се надяват въоръжени групи и правителства от двете страни на Атлантика.

Често чуваме за това, че един или друг бос на мафията в Мексико и Колумбия е бил хванат при специализирана акция. Кадрите от телевизионните екрани показват мъже с автомати, бронирани жилетки и хеликоптери, които са готови да излетят всеки момент. Някой политик дава изявление с чисто бяла усмивка. „Войната срещу трафика на наркотици върви в наш интерес!“ Когато се споменат картелите, в главите на мнозина изникват екзотични гледки, включващи позлатени коли, жени, облечени само с бански на фона на палми и триетажна луксозна вила – а там някъде седи латиноамериканец със злато по себе си, който пуши дебела пура. Но отвъд ПР образът на картелите, в голяма степен разпространяван от самите лидери на организациите с цел заблуда, нещата изглеждат по друг начин.

От 2006 година насам в Мексико се води истинска война на няколко фронтови линии. Нейни жертви са стотици хиляди – както членове на картели и войници, така и  цивилни. До 2016 над 1,6 милиона души губят жилищата си, а убитите минава 180 000 души. Още по-лошо – заради корупцията в Мексико и липсата на работа, над 3,2 милиона души разчитат на търговията с наркотици за прехраната си. Историята на войната между картелите и мексиканското правителство е история за бедност, невежество, човешки трафик и кръвопролития, извършвани от всяка от воюващите страни, останали встрани от камерите.

Днес лидерите на картелите, създали държава в държавата, са едни от най-богатите хора в света със свои лични армии, готови да услужат на всеки, който може да си ги позволи, включително радикални групировки от Африка и Близкия изток. Някои от членовете на тези организации дори са тренирали бойци от групировки в Близкия изток.

Макар ролята на наркотиците да се подценява или пропуска в анализите, във всеки конфликт можете да откриете следа от „белия петрол“. Търговията с хашиш, хероин, кокаин или каптагон е основно звено в спонсорирането не само за радикални групи, престъпни организации, но и на правителствени армии.

През 2004 година наркокартелите от Южна Америка започват транспортиране на огромни количества кокаин през Атлантическия океан с кораби и самолети към Африка. Наркотиците са транспортирани на построени за целта писти през пустинята. Използвани са и древните пътища на керваните, кръстосвали Сахара, които днес се охраняват от туареги или джихадистки бойци, осигуряващи сигурност срещу милиони долари.

По този начин търговията с мексиканския и колумбийски кокаин в Европа финансира ислямистки групировки в Северна Африка, които използват парите, за да завземат нови територии, възползвайки се от вакуума, създал се от конфликта в Мали през 2013. Когато бойците от Ал Кайда установяват базата си в пустинните райони на Северна Африка през 2007 година, те поемат контрола върху изгодни маршрути, използвани за контрабанда на кокаин от северноафриканския бряг, а от там в Европа. Печалбите на джихадистите от тази дейност са за над 1 милиард долара годишно. През 2009 година португалските служби залавят най-малко 20 души, повечето момчета до 20-годишна възраст, пренасяли в телата си капсули с кокаин от Гвинея-Бисау за Испания и Португалия…

Печалбата и съответно – политическото влияние - на наркотиците не се ограничават до Северна Африка и Европа. През ноември 2014 година ливанските сили за сигурност арестуват българския гражданин „Б. Карбозов“, смятан от саудитските и ливанските служби за един от най-опасните производители на каптагон в света. След координиране със саудитските служби за сигурност, Централната служба за борба с наркотиците на Ливан успешно е арестувала него, 52-годишен палестинец и 40-годишен сириец, с които Карбозов е работил. Постепенно е разкрита цяла мрежа за трафик и производство на наркотици.

Хапчетата каптагон са залели Близкия изток. В търговията с наркотика участват български престъпни групировки, сирийски милиции, радикални организации - включително „Ислямска държава“ – както и ливанската групировка Хизбулла, която днес подкрепя сирийския президент Башар ал Асад. През 2014 ливанските служби засичат пратка от 15 милиона хапчета каптагон, произведени в Сирия – най-голямото количество, залавяно досега. Смята се, че българинът, за който става дума, е бил частен химик на престъпна група, произвеждаща тези таблетки. Сирия, която притежава добре изградена фармацевтична инфраструктура, е вторият по големина доставчик на фармацевтични продукти в района. Преди гражданската война, от фабриките, базирани в района на град Хомс, под надзора на правителствени служители са били транспортирани таблетки каптагон за Ливан. Този снабдителен канал днес се контролира предимно от „Ислямска държава“ и Фронт ан Нусра. При това положението не е трудно да се досетим откъде и от кого се купуват огромните количества, достигнали и до България.

През 2014 испанското разузнаване разкри, че „Ислямска държава“ използва връзките си в Северна Африка и Афганистан, за да печели от търговията с наркотици. Заедно с оръжието и контрабандата, потича и „белият петрол“, с които организацията финансира операциите си. Около 20% от испанските граждани, задържани за връзки с „Ислямска държава“, по-рано са излежавали присъди заради търговия с наркотици или фалшификация на документи.

Наркотиците виреят навсякъде – от центъра на Лондон до селските райони в Индия. За богатите търговията на наркотици е лукс – за бедните е начин да се издържат. Трафикантите използват зле устроена инфраструктура, без добро управление, транзитни зони. Организациите разполагат с достатъчно възможности, за да подкупват бунтовнически и сепаратистки групи и едновременно да привличат на своя страна политици, полицаи, съдебни служители. Това особено добре може да се види в държави като Мексико или Афганистан.

След като един район е дестабилизиран, инвестициите в него спират, а дейността на международни и местни организации е ограничена. Това е идеалната среда за наркотрафик. Веднъж, щом наркотиците пуснат корена си, започва цикъл от насилие, бедност, въоръжени конфликти, в които всяка страна вижда възможност да печели от търговията, трафика и употребата на „белия петрол“. 

Правителствата правят малко или нищо, защото печалбата от така желания забранен продукт е огромна. Когато посетих Ливан през 2012 по планинските пътища, водещи към долината Бекаа, навсякъде можеха да бъдат видени листа на хашиш. Официално правителството водеше кампания срещу полетата с наркотика. Реално, докато по телевизионните камери бяха показвани кадри с горящи купчини хашиш, летището в Бейрут изпращаше поредната пратка за Европа, минала под прикритието на дипломатическата поща.