Атаката в Ница можеше да бъде предвидена

Ново нападение събуди отново страха от тероризъм. Френският град Ница бе помрачен от атака, погубила десетки. За съжаление, всичко казано като анализ на подобни събития през последните две години, ще бъде казано и при този случай, но се опасявам, че и този път посланията няма да бъдат разбрани.

Какво стана в Ница?

Около 22:30 местно време, камион се забива в тълпа от туристи и местни, които се разхождат по време на празненствата за Деня на Бастилията. Тъй като е празник, много хора вървят и по самата улица и гледат фойерверките. Камионът се движи през хората без да спира. В стъклото му полицията изстрелва 29 патрона преди да спре. Онлайн са публикувани ужасяващи кадри на атаката, при която човешки тела са разхвърляни навсякъде, прегазени от тежката машина. Над 80 души загубиха живота си при това нападение.

Тишина от лидерството на „Ислямска държава“, радост сред поддръжниците им

По това време в чат каналите на поддръжници на „Ислямска държава“ (ИД) и други радикални групи, беше тихо. Нито едно съобщение, нито една дума. Онова, което се споделяше малко по-рано беше свързано с операции в Сирия, Ирак и Афганистан. Но в Туитър някои профили, свързани с групировката, успяха да публикуват съобщения, в които изразяват радостта си от извършеното в Ница. Това бяха и първите публикувани онлайн кадри от атаката, преди тези акаунти да бъдат изтрити.

Последваха призиви за „сриване на хаштаговете за Ница“ – т.е. симпатизанти на ИД да пускат съобщения с всички, свързани с Ница хаштагове в социалните мрежи, придружени от материали на ИД. С няколко журналисти и експерти, с които обменяме информация за тези събития, не видяхме поемане на отговорност от лидерството на групировката, но чат каналите бяха особено активни откъм пропаганда – бяха публикувани постери с антифренско съдържание, брошури с избирателно посочване на исторически факти като войната, която води Франция в Алжир до 1960-те, използването на френски сили в Афганистан, френската военна мисия в Мали и натискът върху мюсюлмани от страна на властите. Тези съобщения съдържаха, както можем да се досетим, извадени от контекста факти или проблеми от историята, които седят все още нерешени, като сегрегацията и расизмът. По този начин поддръжниците на ИД оправдаваха атаката в Ница, заявявайки, че „ще има още атаки, защото те (французите) сами си докараха това“.

Атаката в Ница беше предвидима, но някъде отново нещо се обърка.

Месец по-рано, „Кибер армията на Халифата“ публикува препоръки към последователите на ИД да атакуват враговете на групировката с всякакви методи, включително коли и прегазване. Като възможни цели се говореше за три града – Лион, Марсилия и Ница.

Нека върнем събитията малко назад.

В една от първите си речи, през 2014, говорителят на ИД Мохаммад ал Аднани посочи, че ако един муджахедин не може да намери друго оръжие, може да използва коли, за да прегазва враговете си. Тогава той заяви: „Ако нямате възможност да намерите взривно вещество или патрон, тогава атакувайки лично всеки един американец и французин или техните съюзници. Смажете главата му с камък или го убийте с нож, или го прегазете с колата си.“ Месец по-късно, в Канада мъж нападна двама служители по сигурността с колата си.

През 2013 година френската полиция спря клетка на джихадисти в Кан, съставена от 22 младежи. Няколко от тях са пътували до Сирия. Един от тях е Ибрахим Будина, който се присъединява към ИД през декември 2013 и се завръща в дома си в Ница през февруари 2014. Полицията го арестува за кратко, намирайки в него книга със заглавие „Как се правят бомби в името на Аллах“. Подобни експлозиви са използвани при атаките в Брюксел и Париж. Тогава, февруари 2014, полицията предполага, че негова цел е бил карнавалът в Ница. След това нищо не се чува за Будина.

Защо полицията не е действала, не се знае. Факт е, обаче, че нападението в Ница е можело да бъде предвидено – най-малкото е можело да се засече комуникацията между радикални групи, които заплашват Лион, Ница, Кан и Марсилия от поне две години.

Атаките се случват винаги при нестабилност и отчуждение.

Френският президент Франсоа Оланд имаше изявление по повод Денят на Бастилията, в което той обяви, че до 26 юли ще бъде премахнато извънредното положение в страната. Тогава се случи и атаката в Ница, което вероятно означава, че извънредното положение, даващо изключителни права на държавата и полицията, ще остане в сила. Атаки от този тип се случват през последната година и половина винаги в контекста на политически събития и стагнация. Нападението в Карада, Багдад, което отне живота на 280 души, стана в смесен квартал в момент, когато имаше силни антиправителствени протести и недоверие към кабинета на Хайдар ал Абади. Атентатите в Париж и Брюксел се случиха в контекста на засилена неприязън към чужденци, имигранти, бежанци, а също и към Европейския съюз като цяло.

Групировки като ИД използват нестабилността като свой заряд. Една от основните цели на джихадистите е да се засили напрежението в ЕС, да зачестят расистките прояви и нападения. Надигането на крайнодесни движения е добре дошло за идеологическите цели на организацията, тъй като по този начин ще се нагнети ситуацията не само вътре в ЕС, но и в европейските общества. Както винаги става след атентат, мюсюлманските общности в Европа ще бъдат главен заподозрян, което е напълно в синхрон със собствените издания на ИД. Защо? Защото ако има омраза и паника, има и плюсове за джихадистите, които целят да всеят разделение, от което да се възползват. Помните доктрината за „сивата зона“, нали? Въпреки че няма бежанци сред нападателите нито в Истанбул, нито в Брюксел или Париж, както и в Ница, бежанците вече бяха посочени с пръст.

Тази сутрин привърженици на ИД пуснаха постери, заплашващи Германия и текстове като „ние сме навсякъде“. Очевидно е, че има опити за всяване на паника. Целта не е случайна - в Германия се намира огромен брой бежанци. Една атака би събудила вълна от ксенофобия и нападения в сърцето на ЕС, с което да се затвори цикъла от насилие. За съжаление, тези нюанси от идеологията и целите на ИД убягват на експертите по сигурност у нас, които обясняват смисъла на атентатите в Европа по медиите.