Вдясно: избирателите чакат РБ, РБ чака ГЕРБ, ГЕРБ чака Борисов

Президентските избори се очертават наистина уникални! Де факто, това ще бъдат избори между кандидати, вричащи се във вярност на Москва, независимо коя партия ги номинира. Безспорен първенец е бившата компартия – БСП, която издига човека на Първанов, известен с агентурното си име Гоце. Самият той е сред най-яростните руски енергийни и политически лобисти у нас, но БСП се старае да втвърди електората, опитвайки се да качи на самолета на Радев и значителна част от феновете на Георги Първанов.

БСП от години се бори с Атака за любовта на московския електорат, т.нар. Пета колона. С кандидатурата на о.р. генерал Радев бившите комунисти правят открита антинатовска заявка и оставят извън играта далеч по-умерената на пръв поглед двойка Каракачанов-Нотев. До този момент, въпреки заиграването си с този, когото доскоро наричаха “политически паразит”, ВМРО нямат проблем с антиевропейската и антинатовска риторика на Сидеров. Трябва да отчетем, че във все още оскъдните си медийни изяви лидерът на ВМРО с агентурното име “Иван”, не стига до радевите “твърдости” в критините си към натовската военна политика на сегашното правителство и военния министър, но пък евроскептицизмът на партията се подхранва успешно от евродепутата Джамбазки, който обявява проекта “Евросъюз за приключил”. Очевидно, двойката Каракачанов-Нотев ще се допълва успешно по сценария за доброто и лошото ченге. Упражнението ВМРО-Атака все повече прилича на генерална репетиция пред евентуални предсрочни избори, които могат да бъдат предизвикани от ГЕРБ само месеци, след президентските.

Това обяснява и снишаването на Валери Симеонов. Той пък наскоро определи непрекъснато растящия брой руски граждани и руски имоти по Черноморието като риск за националната сигурност. Това е напълно несъвместимо с кремълската риторика на сидеровата Атака, но явно не е препятствие за отношенията в политическото семейство “Патриотичен фронт”, които застават зад кандидата на Атака...

Има ли Борисов има интерес от предсрочни парламентарни избори?

Със сигурност! Това сочат данните на “Маркет линкс”. Агенцията е наричана в медиите “Агенцията на Румяна Бъчварова”. Някой може да възрази, че тя сега няма нищо общо с нея. Вероятно няма, но и БСП на думи нямат общо с Живков. Нямат, но и до днес му поднасят цветя. Та и с агенцията може да излезе нещо такова.

Според данните на въпросната социологическа агенция, ако изборите бяха днес, в следващото НС няма да има и помен от истински проевропейски и пронатовски демократични партии. Там ще останат ГЕРБ, БСП, ДПС, “Патриотичният фронт”. Ако любовта между Каракачанов и Нотев издържи проверката на президентските избори и се задълбочи до това, да формират предизборна парламентарна коалиция – може да има и няколко души от Атака. Това никак не е изключено, отчитайки афинитета на Сидеров към охолния живот, скъпите курорти и луксозните хотели. А има ли по-сигурен и неангажиращ начин да преследваш подобно хоби от депутатската заплата и парите за лустро в плик?.. Почти същото важи и за АБВ и БСП. Коалицията не е изключена, ако цената е АБВ да са в следващия парламент.

Клетите реформатори…

Ситуацията при тях не е лека. Те поставиха избирателите си в тупик, без полезен ход. Лобито на Кунева и Лукарски са твърдо за оставане във властта на всяка цена и колкото може по-дълго. Сигурен съм, че и двамата потръпват при мисълта за Минеков, който поиска оставката на Борисов. Те са за оставане във властта, независимо от щетите, които сегашната власт нанася на България – заеми, геополитическа ориентация, ремутризация на икономиката, разграбване на обществен ресурс от страна на олигархията и контролираните от нея бизнес и икономически механизми. Пътното строителство, странни инфракструктурни проекти и еврофондовете са вероятно най-ярките, разбираеми за всички примери на криминална икономика... Лукарски и Кунева не се интересуват от това. Не се интересуват, че злите езици говорят за схемата “фифти-фифти”, при която ½ от спечелената цена на коя да е обществена поръчка трябва да се върне обратно в черната каса на партията. 50%! Даже не 10%, което стана нарицателно за един покоен вече политик… Но това е друга тема, от миналото.

Каква е ситуацията на Реформаторите?

Лобито на Борисов определено не желае да има собствен ярък, независим и разпознаваем кандидат, за което вече писах в текста си “Пълна президентска лудница”. Радан Кънев от своя страна очервидно внимава да не допринесе за смъртта на Реформаторския блок, което е разбираемо, и изчаква. Целият РБ практически е в състояние на изчакване на кандидата на ГЕРБ. Значителна част от десните избиратели на РБ, които не приемат и знаят, че ГЕРБ не са нито дясна, нито алтернатива на БСП, а просто отделна политическа функция на червената икономическа мафия, от своя страна изчакват лидерите на Реформаторите.

Просто казано: избирателите чакат РБ, РБ чака ГЕРБ. ГЕРБ чака Борисов.

А Борисов все по-ясно показва, че няма да допусне грешката, да издигне номинация, която дори и частично има шанс да се еманципира от него. Борисов не иска втори Плевнелиев, който направи няколко запомнящи се и открояващи се проевропейски и пронатовски изказвания, с които ядоса Москва.

Медиите вече лансират тезата, че кметът на София Йорданка Фандъкова е вероятният кандидат-президент на ГЕРБ. Дори определят запомнящия се със своята ярка антикомунистчиеска, проевропейска и пронатовска позиция евродепутат Андрей Ковачев за нейно вице. Това е напълно възможен сценарий. И удобен за видимо послушния пред Анкара и Москва Борисов.

Не са важни конкретните имена – Фандъкова, Ковачев или друг. Очевидно е, че Борисов търси възможност да реализира сценария Плевнелиев-Попова, но с обратен знак. Плевнелиев е президент с видима про-ЕС и про-НАТО позиция, докато Маргарита Попова е човекът от миналото, който старателно връща темата, повдигната от президента, в руслото на удобния за комунистическия елит и отгледаната от него олигархия политически дискурс, характерен за целия подменен преход.

Борисов е научил урока си и по всичко личи, че няма да допусне същата грешка два пъти. Ще излъчи удобния за Москва политически невзрачен кандидат, но ще го опакова в лъскава европейска и атлантическа опаковка. За “радост” на реформаторите и цялото дясно…

При тези обстоятелства, президентските избори се превръщат в българския референдум за излизане от Европа.Единствената възможна алтернатива може да произлезе от гражданите, извън средите на политическия естаблишмент.