X
 
 

Въпрос за един милион: Защо ни е да се бием срещу Ислямска държава?

Още от автора

Когато посетих столицата на автономния регион Иракски Кюрдистан в края на 2014 година, силите на Ислямска държава бяха току-що изтласкани от кюрдските сили с помощта на американски въздушни удари. Джихадистките сили бяха достигнали до селата в близост до Ербил – само на 20 км. от самия център на града. Онова, което видях на фронтовите линии при Махмур и Гуер, беше потресаващо: обезлюдени села, разбити къщи, люлеещи се на пантите си врати, обгорени прозорци, селскостопански машини изоставени насред полето, чиито собственици сякаш до преди пет минути са били все още тук, но може би никога няма да се върнат. През 2014 година боевете между кюрдите, иракските части и Ислямска държава, не вървяха изобщо в полза на анти-джихадистките сили.

В разгара на военната кампания на Ислямска държава през 2014 година, иракският град Хадита беше в центъра на събитията. За него чух и преди пътуването си към Ирак, и много след това. По онова време, от северозападната част на страната, групировката постепенно завзе райони, които се простираха на над 800 км. чак до сирийската провинция Алепо. Джихадистката група превзе град Тикрит и дори блокира иракската столица Багдад. За следващите две години силите на Ислямска държава достигнаха чак до границата с Йордания, а в Сирия завзе 35% от територията на страната. В Ирак, за 2014 и 2015 година бяха извършени 5700 терористични атаки.

Две години по-късно, Махмур не беше онова място, което видях през 2014 година. Този път градът стана отправна точка за офанзивата към Мосул – крепост на Ислямска държава - а кюрдските части се сражаваха с модерни оръжия, а не онези, които ми показаха при Гуер, произведени през 1987 година. С помощта на местни сили, офанзивата на алианса срещу Ислямска държава можеше да започне.

Но нека спомена отново град Хадита, тъй като той заема основно място в този коментар.

Устойчивостта на Хадита е още по-впечатляваща, когато се има предвид, че Ислямска държава виждаше този район като награда. През септември 2014 година, джихадистите опитаха да установят контрол върху язовир „Хадита“, където се намира второто по големина водноелектрическо съоръжение в Ирак след язовир „Мосул“. През май 2015, завземането на Рамади от Ислямска държава още повече изолира Хадита. 

Но градът все още оцеляваше под натиска на Ислямска държава. В аудио съобщение, публикувано месец след завземането на Рамади, бившият говорител на Ислямска държава, Абу Мохаммад ал Аднани, специално споменава Хадита като приоритет за групировката. По-специално, той споменава племенния клан Джагайфа, който защитава селището и района му.

Опитите да бъде завзет градът, се увеличават двойно след речта на Ал Аднани. Тъй като операцията за прогонване на Ислямска държава от Мосул навлиза в своя втори месец, а кампанията за изолация на Ар Ракка в четвъртата си седмица, историята на малки градове като Хадита заслужават внимание. Ислямска държава навлезе без много трудности в градски центрове като Мосул и Ар Ракка, но въпреки всичко, се провали в такива като Хадита.

Как неравностойна по сила местна съпротива успява да устои и дори да спре Ислямска държава? Подобен род въпроси рядко бяха задавани през последните две години, но те трябва да бъдат поставени отново, ако са извадени някакви поуки от миналото.

Ключовата дума е „местни“.

Хадита е свидетел на кръвопролития от американската инвазия в Ирак през 2003 година до днес. Местните бойци участват в избухналата след това гражданска война, но по-късно се включват в подкрепеното от САЩ сунитско движение за прогонване на „Ал Кайда в Ирак“ от сунитските градове. В този период, градът се превръща в яростен противник на групировката.

И други градове с предимно сунитско население преживяват същия процес.

Рамади, например, беше един от центровете на Ал Кайда през 2006 година, заедно със съюзниците им от „Ислямска държава в Ирак“. Но след сунитския бунт срещу групировката по това време, голяма част от града успява да прогони силите на джихадистите и да контролира кварталите. Рамади, обаче, падна миналата година, в момента, когато местната съпротива беше оставена на произвола на съдбата и дори имаше междуособици с про-правителствените шиитски милиции Хашд ал Шааби. През февруари тази година, иракските власти отново си върнаха контрола върху града.

За местните хора в Хадита и Рамади, битката срещу Ислямска държава е нещо лично. Те искат да защитят районите си от групировката, която познават много добре. Местното население знае също така терена и възпира Ислямска държава да установи влияние в общността. Хора, които подпомагат джихадистите, са излагани на показ и прокуждани. Всяко присъствие на радикали се приема за заплаха. Миналото на местното население е дълбоко белязано от кръвопролития, нанесени от американските сили и про-правителствени шиитски милиции, но най-жестоко са постъпвали именно Ал Кайда и Ислямска държава.

Откакто започна офанзивата в Мосул, джихадистите отново опитаха да влязат в града, както направиха и в съседния Рутба преди месец.

Хадита е само един от примерите за местна съпротива. В Сирия, Ислямска държава осъществи безмилостна кампания от 2014 година срещу град Мареа, намиращ се в провинция Алепо. Подобно на Хадита, Мареа беше обсаден от Ислямска държава, тъй като представлява важен коридор към Алепо и се намира в близост до крепостите на групировката в Дабик (завзет тази есен от Свободната сирийска армия) и Ал Баб. По време на цялата обсада, пробита от сирийските бунтовници, Мареа е удрян периодично от камиони-бомби, натъпкани с по 10 тона взривове всеки. Местните са преброили 52 подобни камиона.

И Хадита, и Мареа, заемат централно място в стратегията на Ислямска държава от 2014 насам. Градовете предоставят също така и подсказка какво е нужно да бъде направено, за да бъде разбита групировката.

В Мосул и Ар Ракка, Ислямска държава не срещна почти никаква местна съпротива. Провалът на иракското правителство и поведението на полицията и армията в Мосул, са добре известни. Прогонването на сирийският режим от Ар Ракка беше възможно с помощта на бунтовнически сили, повечето от които от областта и други района на страната, което позволи на Ислямска държава да изтласка на свой ред опозиционните части и да се укрепи в града.

Общото в Хадита, Мареа, Мосул и Ар Ракка е местният фактор. Войната срещу Ислямска държава може да бъде спечелена, единствено ако местните се чувстват включени, а не изолирани от вземането на решения и им бъде обещано, че те ще поемат защитата на своите райони от потенциалното завръщане на радикални групи в тях.

Главният въпрос, който си задават мнозина местни, е защо да се сражават срещу Ислямска държава, ако в замяна получат още от същите репресии и натиск от своите правителства. Защото имаме и пример за провал – когато преди две години местни племенни кланове в сирийската провинция Дейр ез Зор се надигнаха срещу джихадистите, не получиха подкрепа. Резултатът се виждаше от кадрите, показващи улиците на няколко градчета с разхвърляни по тях над 700 трупове на бунтовници. Те бяха оставени да гният под небето като назидание за всеки, дръзнал да се противопоставя на Ислямска държава.

Отговорът на горния въпрос е за много повече от един милион – от него зависят животите на стотици хиляди и стабилизирането на район с неизброими рани.