X
 
 

Кой е виновен за смъртта на руски войници в Алепо?

Още от автора

Никой не знае какво се е случило с тях. Телата им са намерени в района на Тарик ал Баб – квартал, намиращ се в Източно Алепо и контролиран доскоро от сирийските бунтовници. Според местни активисти, униформите им са били недокоснати, войниците са лежали на земята, докато не били намерени. Първоначално никой не разбира кой е виновен за смъртта на трима души, членове на руските патрулиращи части по улиците на Алепо. Новината вече се е превърнала в градска легенда.

Войниците, чиито имена не са публикувани, са част от т.нар. военна полиция, изпратена от Москва, за да подсигурява спокойствието в Алепо, след като в края на 2016 източните му райони бяха окончателно завзети от сирийската армия и нейните съюзнически милиции. Новината за намерените тела излиза на 13 януари, но е съвсем възможно руснаците да са били убити по-рано.

Правителствените сили реагират светкавично. Организирана е хайка, арестувани са десетки жители на Източно Алепо. Въпреки че официално тази част на града е омиротворена, тя продължава да бъде призрачна, заради масовото изселване по време на т.нар. евакуации след изтласкването на бунтовническите сили. Районът скоро се превръща в постоянен проблем с постоянни нападения върху патрулиращи войници, извършване на саботажи нощно време, подпалване на ресурси и дори вкарване на бомби в перални и печки, които сирийските войници взимат за себе си от домовете на напусналите жилищата си хора. Затова и в началото правителствените сили подозират, че убийството на руските войници е работа на опозиционни части, смесили се с цивилното население след падането на Източно Алепо. Арестите, обаче, не показват нищо.

След завземането на бунтовническите райони на Алепо, руската администрация в базата в Латакия, разположи патрули, които да следят за спазване на реда и установяването на вечерен час в първите дни след изтеглянето на опозиционните сили. Именно руски части охраняват международното летище в Алепо, както и обхождат районите, които от 2012 бяха в ръцете на бунтовници. Преплетените улички на града обаче са опасни. Още в края на декември и началото на януари се случиха първите атаки срещу руски войници и части на ливанската организация Хизбулла, чиито бойци взеха активно участие в битките в Алепо. Войници бяха нападани вечер, извършвани са ежедневни саботажи дори посред бял ден. Тези атаки носеха почерка на опозиционните сили, но не само. За местното население руснаците, иракските милиции и Хизбулла, които поддържат правителствените сили на Асад, са окупатори. В очите на обикновени хора от Източно Алепо, Москва извършва инвазия. Поради тази причина, слагането на крайпътни бомби срещу тежките бронирани машини на патрулите, се случва с помощта или най-малкото знанието на местните. Ето защо правителствените сили продължиха кампанията си на арести в Алепо, започнала още от декември 2016.

Този път, обаче, случаят е по-различен. За разлика от предишни нападения, убийството на руските войници беше прикрито и ако не бяха местните източници, едва ли щяхме да разберем. За разлика от предишни атаки, този път нямаше обвинения, нито поемане на отговорност – просто тишина. Междувременно, на 15 януари избухнаха сблъсъци в Алепо. Но не между силите на Асад и бунтовници, а между руски части и проиранска милиция, участвала в боевете срещу опозицията, наречена Лиуа ал Бакир. Загинаха общо 7 души от двете страни, най-малко дузина са ранените и въпросите стават още повече.

Поводът за престрелките на 15 януари е опитът на руските войници да предотвратят плячкосване на домове на хора в Източно Алепо от страна на членове на Лиуа ал Бакир. Причините за напрежението, обаче, са по-дълбоки.

При правителствената офанзива в края на миналата година, насочена срещу бунтовническите позиции в Алепо, участваха множество сили. Освен сирийската армия, имаше иракски, ливански, палестински, ирански, афганистански и дори пакистански бойци, имащи различни задачи по време на кампанията. Всички те бяха обединени под шапката на иранските сили Ал Кудс, командвани от екипа на генерал Касим Сюлеймани. Още от самото начало възникнаха противоречия между руската армия и Иран, заради различия в целите. Докато за Русия участието й в Сирия на страната на Асад има политическо значение и е въпрос на международен престиж, то за Иран Сирия представлява важна част от кампанията му за налагане и разширяване на влияние в Близкия изток чрез фактически контрол. Руските сили извършват патрули, наблюдават ситуацията, атакуват опозиционните сили и увеличават базите си из Сирия. Иран, обаче, стъпва много по-дълбоко и тежко: Техеран не само съветва сирийската армия, а предоставя сериозна финансова подкрепа със заеми, които правителството в Дамаск връща със затваряне на очите за протичащата колонизация в централните и западни райони на Сирия. Посредством ливанския си съюзник Хизбулла, Техеран поставя в зависимост сирийската армия и дори я измества в някои райони, установявайки собствени пропускателни пунктове и щабове. Последният пример е от Уади Барада, богат на вода район на северозапад от Дамаск, където Хизбулла извършва на своя глава офанзива срещу бунтовническите сили там, въпреки съществуващото споразумение между опозицията и Асад, датиращо още от 2012 година.

Тази политика не е нова за Иран. След 2003, американската инвазия позволи на Техеран да наложи влиянието си в Ирак, а чрез създаването на предимно шиитската паравоенна организация Хашд ал Шааби, постави иракските правителствени сили в зависимост – няма нито една битка през последните години, в която иракската армия да е действала независимо от Хашд ал Шааби, въпреки че милициите официално се водят прикрепени към армията, а не обратното. Същият модел се прилага и в Сирия, отново с милиции и най-вече чрез Хизбулла. За Русия, обаче, това е неприемливо, особено в навечерието на преговорите в казахстанската столица Астана, където се очаква да участват и бунтовнически групи. За Москва интересите на Иран са взривоопасни, а за Иран преговорите, организирани от Русия и Турция, са заплаха за политиката й в Сирия, защото установяването на каквото и да е споразумение, би попречило на налагането на политика, използваща често насилието като средство.

В тази атмосфера на прикрито напрежение бяха намерени труповете на трима руски войници. Мълчанието около този случай е съмнително. Новините за инцидента бяха спрени, сякаш нищо не е станало. Смята се, обаче, че престрелките между руските части и проиранската група Лиуа ал Бакир, избухнали два дни по-късно и убийството на войниците, са свързани събития. Ако напрежението и нежеланието на Иран да се съобрази със съюзника си се засилят, може да видим дори провал на преговорите в Астана, което ще е удар по престижа на Русия. Москва желае да се изтегли от Сирия, оставяйки сирийското правителство в що-годе стабилна позиция, но за Иран това е пречка. Постоянните спречквания и провокации показват, че между силите, подкрепящи Асад има сериозни различия. За някои този съюз в услуга на сирийския режим, беше мъртво роден.

И Русия, и Иран използват слабостта на Асад за своите политически цели. Руският външен министър призна на пресконференция преди два дни, че Дамаск е бил на 2-3 седмици от падане в ръцете на Свободната сирийска армия, преди да се намеси руската армия. Но докато Москва е склонна на отстъпки в политически аспект, то за Иран подобна мисъл е недопустима, още повече и заради всички усилия, разходи и загуби в човешка сила, хвърлени през последните 6 години.