X
 
 

В крайна сметка, кого подкрепяш в Сирия, Чичо Сам?

Още от автора

Докато миналият декември сирийският режим атакуваше бунтовническите позиции в Алепо, джихадистите от Ислямска държава завзеха отново град Тадмур и руините на древната Палмира. Падането на града се случи въпреки сериозното присъствие на Русия и желанието й да защити руините и освен всичко, показа трудностите, които изпитва правителството в Дамаск да защитава всички фронтови линии в провинциите Дамаск, Алепо и Хомс.

Връщането на Палмира в началото на март, както и падането й през декември миналата година, показва зависимостта на сирийската армия от Русия, Иран и Хизбулла. Иронията е, че Дамаск трябва да благодари и на САЩ за загубите на Ислямска държава в Палмира.

Да, това не е шега, макар да звучи по този начин. Новият момент в събитията покрай Палмира, е включването на американски самолети в ударите по Ислямска държава в този район, което е в пълен противовес на събитията от предишните месеци. През декември 2016, генерал Стивън Таунсенд, командир на анти-ИД коалицията, заяви пред журналисти в Багдад, че САЩ ще пристъпят към удари по джихадистите в Палмира само ако руснаците и сирийският режим нямат успех. Мълчаливата договорка между Москва и Вашингтон е американските изтребители да не пресичат границата в района на Дейр ез Зор и Палмира, оставяйки битката срещу Ислямска държава там в ръцете на Русия.

И все пак, Щатите не останаха встрани, очевидно. Те нанесоха редица въздушни удари срещу Ислямска държава в същото време, когато същото правеха и руснаците, и сирийските военновъздушни сили. Явно има промяна в държанието на САЩ и особено в отношението на американците спрямо темата за Сирия. Най-важно – и може би най-проблематично – е това, че се пропускат основни аспекти на конфликта.

Американските официални лица, участващи в сраженията срещу Ислямска държава изглежда не се заинтригувани от политическия контекст на операциите в Сирия. Един алианс с Иран, Хизбулла и Русия щеше да е нещо немислимо преди година – днес е вече факт.

И това не е единствен случай. САЩ подпомагат кюрдските милиции срещу Ислямска държава в провинция Ар Ракка. Но тук също има проблем и това не е самото участие на кюрдите от YPG, а как Щатите възприемат проблемите от политическо естество. Само битката срещу джихадистите прави силите на Сирийските демократични сили (известни като SDF) „освобождаващи“, а не „окупиращи“. Американското командване отговаря на това с оправданието, че в тези сили влизат бойци от цялата провинция Ар Ракка, а това включва и кюрдите. Но този аргумент на взима предвид отношението на самите жители на град Ракка, които виждат YPG като нападатели и нежелан партньор. Преди няколко месеца местните активисти, сражаващи се срещу Ислямска държава в Ракка дори изпратиха съобщение, че кюрдските милиции не са добре дошли в града. Този факт не беше отчетен от американското командване.

Друг пример за липса на връзка с реалността е решението на Военния съвет на Манбидж, който е част от SDF, да предаде част от контрола на териториите западно от град Манбидж на сирийския режим в опит да се създаде буферна зона между тях и подкрепените от Турция бунтовнически сили, сражаващи се срещу Ислямска държава в източните райони на провинция Алепо.

Няма начин американците да не са знаели за взетото решение предварително, тъй като Военния съвет получава подкрепа именно от тях. Не само това – САЩ би трябвало да знаят последиците от подобна игра, особено предвид охладнелите отношения с Турция, която все повече залита на изток.

Ако до преди малко говорихме за лоши ходове, то този предприет в Манбидж е направо трагичен. Тези събития отблъскват SDF от много сирийци в Северна Сирия, които от известно време слагат знак на равенство между кюрдските милиции и режима. На всичкото отгоре, същите сили в Манбидж позволиха американски конвои да влязат в града, който беше освободен от Ислямска държава през август 2016. Според Пентагона, тези конвои съдържат „известно количество бронирано оборудване“, а то беше пренасочено срещу бунтовниците и турската армия. В същото време, от другата страна на Манбидж влязоха руски камиони, посрещнати с руски флагове…

За всеки в Сирия, който застава срещу режима в Дамаск, тези събития в Палмира, Манбидж и Ракка, показва колко непоследователни са действията на САЩ. След почти две години и половина в Сирия, американските официални лица изглежда са загубили всяка представа за реалността на терен.

Възможностите на режима да подсигури дори 35% от територията на страната, която е под контрола на Ислямска държава, са ограничени. Сирийските правителствени сили изпитват трудности да воюват на няколко фронта, затова прибягнаха до услугите на различни милиции, включително Хизбулла и иракските радикални групи в състава на Хашд ал Шааби, които се бият и в Мосул. За невъзможността на властите да осигурят безопасност на гражданите са последните събития в град Хомс, когато пет души от Ал Кайда убиха близо 50 души, включително високопоставен член на силите за сигурност. Дори Русия разкритикува сирийската армия и служби за поредицата нападения в Палмира, заради които загинаха руски войници.

Тези пропуски и ограничения на режима би трябвало да означават, че приоритет на САЩ е да търсят добър партньор за операциите си на терен в битка срещу екстремистки групи и Ислямска държава, както тръби неколкократно Доналд Тръмп. Независимо от това какво смята Вашингтон за Асад, важното е да се разбере, че Дамаск не може да подсигури фронтовете си. За съжаление, за разлика от Русия, САЩ не показват с нищо, че разбират контекста на войната в Сирия и мъртвите точки в нея. Това безразличие и тези пропуски, ще създадат проблеми в бъдеще.