Войната в Сирия още не е свършила, но парите за възстановяване вече се разпределят

Започва поредният кръг от преговори за Сирия в Женева. Преди това, в Астана се проведоха други преговори – отново за съдбата на Сирия. Политици и дипломати кръстосват между залите в Швейцария и Казахстан, като се стремят междувременно да не ядосат участниците на конференциите, които са с различен състав в Женева и Астана. С много напъни, в Астана под зоркия поглед на Москва, Техеран и Анкара, се стигна до обявяването на план за установяване на „зони за деескалация“, чието прилагане и успех са под въпрос.

И докато конфликтът навлиза в седмата си година под какафонията на въздушни удари, атентати и разделяне на територията на страната, може би смятате, че една от главните теми ще е спирането на огъня? Грешите. На преден план от март месец насам, са разговорите за възстановяването на Сирия, което ще струва милиарди долари, чакащи да се влеят в предварително разпределени компании и организации.

Дебатът за възстановяването започна още с падането на Източно Алепо миналият декември и изтласкването на бунтовническите сили от там, когато проправителствените милиции успяха да овладеят с помощта на руски въздушни удари размирния район. С Москва и Техеран, които са все по-активни в Сирия, и липсата на интерес от Вашингтон в установяването на зони на влияние, традиционните международни участници са заложени на карта. В тази атмосфера обаче, някои политици в Европейския съюз виждат възможности.

ЕС, който често само плаща сметки, но не изиграва ролята си на международен играч, наблюдава процесите търпеливо и тихо. В същото време, през 2016 година Жан-Клод Юнкер призова за по-голяма роля на ЕС в Сирия, като за европейските сили реконструкцията е разглеждана като един от основните инструменти за влияние в Сирия.

През март месец ЕС публикува нова стратегия за Сирия, която трябва да влезе в сила при започване на реконструкцията „когато политическият преход е в ход“. От гледна точка на официален Дамаск, това развитие на нещата е добре дошло. Оценката на загубите от конфликта досега надвишават 350 милиарда долара, като се смята, че това е консервативна оценка. Това означава, че сирийската икономика трябва да расте с 5% годишно през следващите 30 години, само за да се възстанови онова, което е загубено през последните шест години.

Някои биха очаквали Москва да вземе участие в реконструкцията. Руските сили са главен съюзник на Башар Асад и заедно с Иран помогнаха сирийският президент да оцелее. Въпреки това, заместник-министърът на външните работи Михаил Богданов съобщи, че Русия няма да плати нищо. Същото Богданов предаде и на европейските дипломати.

Ами Китай? Говорейки пред китайски медии през март, Асад обясни, че Китай „изгражда много проекти, главно индустриални обекти в Сирия и има много китайски експерти, които сега работят в Сирия“. Малко вероятно е, обаче, китайците да субсидират свой собствен План „Маршал“ за Сирия – и като се имат предвид сложните многопластови санкции, които още не са вдигнати, ако се интересуват от наливането на пари в Сирия, те ще се нуждаят от САЩ и ЕС, за да вкарат проектите си в действие. За момента Китай гледа повече към Централна Азия и Африка, както и към сътрудничеството си с Иран за прокарване на континентални жп линии през Азия.

И отново – пътищата водят до Брюксел, където през април се проведе конференция, озаглавена „Подкрепа за бъдещето на Сирия и регионът“. Както винаги, дяволът се крие в детайлите. Реконструкцията изглежда проста, но с ниските нива на доверие, постоянното нарушаване на спирането на огъня и особено с желанието на Дамаск да прибере средствата за себе си, как ЕС ще предотврати възможността да бъде изигран? Нужно е да припомним, че три години след като правителствените сили влязоха отново в размирните райони в Хомс и обещаха реконструкция, градът все още е в развалини.

Още някои детайли биха попречили на плана за реконструкция. Президентът Асад възложи една голяма част от суверенитета на страната в ръцете на местни и чужди милиции и съюзници, а също така той контролира едва 50% от населението от преди войната и 35% от сирийската територия.

При тези условия, Асад може да се съгласи на участие на ЕС. Което е възможност за европейските политици. Те имат ресурсите и опита да предложат множество идеи относно управлението, реформата в сектора на сигурността, създаването на работни места и за връщането на бежанците и вътрешно разселените лица по домовете им. С плана за реконструкция ЕС може реално да „бутне“ Асад.

Проблемът е, че всичко това може би няма да се случи.

Плановете са добри, но изпълнението им е податливо на корупция. Както се случи с ООН, фондовете потъваха в компании и организации, които правителството в Сирия посочваше, а след това помощите не биваха разпределяни. Съвсем възможно е при евентуално отпускане на пари за реконструкция, да се случи същото, тъй като няма никакви гаранции.

Проблем е също и какво се случва в действителност на терен. Къде първо ще се изграждат новите квартали, а в някои случаи – цели градове? По какъв принцип ще се определят първостепенните и второстепенните райони? В момента бежанците са над 5 милиона, а разселените са над 11 милиона души. Ако започнат да се върнат, те няма да има къде да останат, просто защото дори да се започне още утре с реконструкцията на страната, няма да има достатъчно жилища още поне три години. Междувременно, чисто политически фактори пречат на бежанците да се завърнат дори в съществуващите домове. През последните три месеца имаше случаи на завърнали се в град Кусайр, провинция Хомс. Те, обаче, разбраха, че къщите им са обитавани и дори запазени за семействата на командири от Хизбулла, които се сражават на страната на Башар Асад.

Не на последно място, конференцията през април беше приета негативно в международната общност и предизвика съмненията на експертите по Близък изток и Сирия, че е твърде рано да се говори за реконструкция, когато дори не може да се спре огъня за повече от 48 часа.

Междувременно, боевете и ударите продължават, а политиците в ЕС не са особено активни в участието в конференции за мир или в дипломатическите сондажи. Изглежда за ЕС в момента е по-важно да се погрижи Турция да спира бежанския поток, но не и да предприеме нещо за премахването на главната причина за бежанската вълна.