X
 
 

Кофти персонал на морето

Още от автора

След материала за това как клиентът няма право, смятам че е редно да разкажа и за лошото обслужване на родното Черноморие. Вярна на стила си, отново ще пиша от опит. Обслужването на морето е под всякаква критика! Имам чувството, че всичко куцо, кьораво и сакато отива на морето, за да си запълни времето през лятото. Такава съвкупност от неадекватен и напушен персонал, повярвайте ми никъде и никога не съм виждала. Не съм от хората, които все са недоволни и искат с някой все да се скарат. Винаги се опитвам да влезна в обувките на обслужващия персонал и независимо от ситуацията, почти винаги заставам на тяхна страна. Но това, което видях тази година, няма как да не споделя с вас.

Пристигам на морето и още в първия бар на плажа си поръчвам бяло фрапе без захар. Зад бара стоят момче и момиче на около 18 години. Очевидно е, че това е първата им работа в живота. Виждам ги, че са напушени, но вече кой не е. Девойката посяга към чашата и ми забърква фрапето, като го прави черно с екстра захар. Казвам си: Добре, ще го взема! Виждам я, че не е в час, но не искам да й го връщам. Въпреки това аз си искам бялото фрапе без захар. Имам нужда от него! Поръчвам си отново и тя пак започва да ми прави същото, аз любезно й повтарям: Извинете, нали ме разбрахте, че искам да е с мляко и без захар и в този момент момчето се обажда: „Да беше казала по-рано, ма!! За бяло фрапе ще платиш 10 лева, защото трудно се прави пяна без захар“. В този момент зад мен възрастна жена казва, че ще вземе черното фрапе, а на мен момичето ми приготвя така жадуваното бяло фрапе без захар. Бях на косъм да вляза зад бара и сама да си забъркам напитката.

Вечерта отиваме на ресторант. Голяма компания сме и ни трябва голяма маса. Сядаме вътре, а не в градината. Сервитьорите хвърчат напред- назад. Виждам, че имат много работа. Ние не бързаме, на почивка сме. След доста време получаваме меню, а сервитьорът дълго време ни гледа. Чудя се защо, а той ми казва опитвам се да ви преброя, за да знам колко прибора да донеса. Отне му около 5 минути и накрая пак не успя. Донесе ни по-малко от нужния брой както чаши, така и прибори. Пак го оправдавам, може да е бил преуморен. А истината е, че не му се работи. Никой не го е научил на това. Иска денем да лежи на плажа, а вечер – да прибира поне по стотачка.

Истината е обаче, че кофти персонала на морето ни преследваше до края на почивката. В дискотеката ми обясняваха какво да пия и въобще не се съобразяваха с това какво съм поръчала. Всяка сервитьорка грижливо ми обясняваше, че българският джин е чист спирт и трябва да пия внос, а сайдерът бил без алкохол и такова чудо като безалкохолна бира не се произвежда. Накрая в сметката фигурираха всякакви напитки, които не сме поръчвали. И ние, и сервитьорите знаехме това, но все пак ако мине номера защо да не се пробват.

Искам да разкажа и за такситата в родния Созопол. Всеки, който е почивал там добре знае, че плажовете не са хубави и е по-добре да се отиде до Градина, Каваци или Смокиня. От курорта има таксита с фиксирана цена 10 лева за Каваци и Смокиня и 15 лева – за Градина. Има и влакче, но на него е трудно да се качиш. По всяко време на деня на спирката има групи нахални руски семейства с по две-три деца. За да седнеш в превозното средство, трябва да си бърз, смел и сръчен, за да успееш да прередиш напористите чужденци. За предпочитане е да ползваш такситата. Но таксиджиите там са като мафия. Имат си ред на ползване на услугите и строг правилник за чистота и килограми на пътниците. Преди да влезеш те измерват с поглед за това колко тежиш и дали имаш пясък. В случай, че не отговаряш на изискванията им, ти казват няма да те кача в колата. Разполагат и с по-големи коли, в които возят 6 плюс 1 пътник. Ако не сте пътували в багажник, то тогава насладете се на това екстремно удоволствие в созополско такси.

Разбирам, че работодателите са притиснати в ъгъла и нямат избор кой знае колко голям за наемане на работници. Те са принудени да наемат неопитен персонал, който си търси работа на морето. От друга страна голяма част от опитните сервитьори и бармани са се опарили от некоректните морски работодатели. На много от тях са им обещавали страхотни условия, а в края на сезона са си тръгвали с пръст в устата.

Проблемът е другаде. Искам да попитам защо в България остана само кофти материал – хора, които не искат и не могат да работят. По голямата част от персонала тази година на морето нито може да говори, нито да пише, нито да смята. Отвсякъде ни залива диалект и неграмотни табелки. Защо всички българи, които отиват в чужбина са образовани и можещи? Очевидно, който иска да учи и да се развива може да го направи и у нас. Всичко е въпрос на желание и на адекватна държавна политика. Необходимо е някой да обучава и развива младите хора у нас. Смея да кажа, че моментът, в който у нас ще останат само мързеливите и глупавите българи, вече е настъпил. Тъжно, но истина!