От имитация на демокрация към карикатура на диктатура

Българският преход започна като имитация на демокрация и ще завърши като карикатура на диктатура. Тази прогноза-диагноза постави един български професор.

След над 10 часа изслушвания вчера ВСС избра Иван Гешев за главен прокурор. Това беше наистина емблематично за родния преход, в чийто събирателен образ се превърна не само единственият кандидат за първи обвинител, но и процедурата по избирането му.

Да, наистина Гешев отговори на много въпроси, част от които неудобни. Но какво значение има това при надбягване с един кон? Гешев е част от уравнение без неизвестни.

Въпреки това трябва да призная, че Гешев подхожда към кандидатурата си с особено внимание към детайлите и е много добре информиран. Напълно наясно е с кастовите принципи, на които е изградено обществото ни, както и за потенциалните опасности, които грозят придобиването му на повече власт.

Със сигурност не става въпрос за човек, който може да бъде оприличен на "зъл гений", нито за типичен магистрат. В поведението на Гешев личеше завидно самообладание, издаващо солидна полицейска подготовка. Точно тук стигаме до основният въпрос - защо представител на "ченгесарската каста" е избран да бъде обвинител номер едно?

Нека не се лъжем, изборът на Гешев съвсем не е случайно или стихийно решение. Истината е, че имитацията на демокрация вече започна да се изтърква. Затова е необходима личност като Гешев. Нужен е "лош герой" с твърда ръка. Самият той е дълбоко безинтересен от чисто човешка гледна точка, но в цялостния пъзел всяка част е важна. 

Нека не забравяне и ролята на четвъртата власт. Изпитанието за журналистиката е да постави правилните въпроси. В България винаги ще има медии, които ще критикуват "Цацаратурата" и "Гештапото". Но колко журналисти поставиха въпроса за цялостната процедура за избор на главен прокурор? Защото дори да не е Гешев, ще е Пешев - името няма значение. Изборът на главен прокурор няма да бъде оставен на случайността, защото олигархичните кръгове в България биха станали уязвими .А докато журналистиката има обслужващи функции - надежда за друго просто няма.

Българските псевдоелити са пословични не просто с продажността си, но и с тоталната липса на желание за развитие на общество и държава. Същото се отнася и за така нареченото ни гражданско общество. Диктатурата в български мащаб също се превръща в абсолютна карикатура. Защото няма нито условия, нито необходимост от нея. За разлика от една Турция, да речем.

В неделя предстоят поредните местни избори. С тях се очаква отново да се затвърди впечатлението за политическата импотентност на масовия българин. Тя се изразява в отказа от упражняване на глас, сиреч поемане на някаква отговорност. С оправданието, че алтернатива няма. Със същия аргумент беше избран и Гешев. По този начин олигархичните и корпоративни кръгове ще продължат да си управляват колкото си пожелаят. Докато ние наблюдаваме отблизо, превръщайки се в интелектуални амеби.