Големият взрив не е началото на Вселената?

Тоест Вселената не се е родила в резултат на експоненциалното разширяване на пространство-времето от малка точка след Големия взрив, а се е появила след края на предишната фаза от нейното съществуване.  С други думи, тя се е свила, след което е имало отскок и се е появил новият познат ни Космос, пише Futurism.

„Теоретично космическата инфлация имаше за цел да обясни различни проблеми в модела на горещата Вселена по време на Големия взрив. Тя предполага, че е имало много бързо разширяване на Космоса. Това също обяснява произхода на структурата в нашата Вселена като резултат на квантови флуктуации“, казва Съни Вагнози от Кеймбриджкия университет.

Грешна ли е теорията за Големия взрив?

Според Вагнози все още има шанс да се докаже погрешността на теорията за Големия взрив и затова е необходимо да се изследва още по-добре космическото микровълново фоново (реликтово) лъчение, останало след раждането на Вселената. Това електромагнитно лъчение е свидетелство за най-ранните етапи от съществуването на Космоса.

Космическият апарат „Планк“ на Европейската космическа агенция започна да измерва радиационния фон преди повече от 10 години, но резултатите от изследването веднага се сториха малко подозрителни на учените.

„Когато бяха обявени резултатите от „Планк“, те бяха представени като потвърждение на космическата инфлация – казва астрономът от Харвардския университет Ави Льоб, който също е работил върху статията. – Някои от нас обаче твърдят, че резултатите може да показват точно обратното.“

Имало ли е друга вселена преди Големия взрив?

Според Льоб краят на наблюдаваната Вселена се намира на разстояние, където всеки сигнал може да се пренесе със скоростта на светлината за 13,8 милиарда години, тоест от раждането на Вселената. Но в резултат на разширяването на пространството този край в момента се намира на разстояние от 46,5 милиарда светлинни години.

„Сферичният обем в рамките на тази граница е като археологически разкопки: колкото по-дълбоко го изследваме, толкова по-ранен е слоят от космическа история, който разкриваме, чак до Големия взрив, който представлява нашият последен хоризонт“, продължава Льоб и добавя: „Това, което се крие отвъд хоризонта, е неизвестно.“

Накратко, трябва да копаем по-дълбоко, за да изучим природата на Вселената веднага след нейното създаване. Но дори и да хвърлим бегъл поглед, ще ни е трудно да предвидим какво се е случило преди него. „Това, което е било преди това събитие, е много трудно да се предвиди, защото за това се нуждаем от прогнозна теория за квантовата гравитация, каквато нямаме“, допълва Льоб.

Реликтово лъчение, трудно за откриване

Но това не спира учените и те предлагат да се търси реликтовото лъчение на гравитоните. Това са хипотетични безмасови елементарни частици, които може да обяснят гравитационните взаимодействия. Съответно това лъчение ще се състои от свободно движещи се гравитони.

Учените смятат, че реликтовото лъчение на гравитоните е съществувало веднага след появата на Вселената, но теорията за Големия взрив казва, че това лъчение се е разсеяло и не може да бъде открито.

Според авторите на статията, ако това лъчение бъде открито, то Големият взрив може напълно да бъде изключен като теория за раждането на Вселената. Ако това лъчение сега е невъзможно да се открие поради недостатъчното развитие на технологиите, това може да се случи в бъдеще, казват учените.

Теорията за Големия отскок е една от петте известни теории, които показват как ще загине нашата Вселена.