Само четирима кандидати за изборни членове на Висшия съдебен съвет (ВСС) от квотата на прокурорите имат две шестици (6.00) в дипломите си едновременно по двата ключово важни за всеки прокурор дисциплини - „Наказателно право“ и „Наказателен процес“. Това са Владимир Николов от Окръжна прокуратура - Плевен, Десислава Петрова (зам.-градски прокурор на София), Красимира Филипова от Върховна касационна прокуратура (ВКП) и Георги Чинев (окръжен прокурор на Бургас). От тях само двама имат над 20 години стаж като прокурори – Филипова (25 г.) и Чинев (27).
От друга страна обаче, личат и имена на кандидати с доста ниски оценки и по съответните предмети, и като цяло в дипломите и на държавните изпити.
Това показва комплексен анализ на всички 25 кандидати за членове в новия ВСС от прокурорската квота, изготвен от 23-годишната Емилия Павлова. Тя е от София, но вече трета година учи право в европейски университет - в Нидерландия. Задълбочената ѝ проверка, цитирана от Factor.bg, бе проверена и потвърдена от Actualno.com на база на публикуваните автобиографии, концепции и дипломи на кандидатите, налични в сайта на ВСС.
На 17 октомври в София се проведе общото събрание на прокурорите за избор на членове на Висшия съдебен съвет от професионалната квота, където бяха представени концепции. На 24 октомври (събота) е вторият тур, след който председателят на изборната комисия ще обяви резултатите.
Висшият съдебен съвет има 25 членове. От тях 11 се избират от Народното събрание с мнозинство две трети от народните представители. Други 11 се избират от органите на съдебната власт. Шестима от квотата на парламента отиват в Съдийската колегия на ВСС, а петима - в Прокурорската. Съдиите също избират шестима за Съдийската колегия. Прокурорите избират пряко четирима, а следователите - един, за Прокурорската колегия. Председателите на двете върховни съдилища и главният прокурор са членове на ВСС по право. ВСС има 5-годишен мандат. Този на действащия в момента Висш съдебен съвет изтече още през октомври 2022 г., но досега парламентът не се задейства за избор на нов състав.
Разликите между кандидатите: цялата картина - оценки, стаж, кариерно израстване
Владимир Николов, Десислава Петрова, Красимира Филипова и Георги Чинев, които са с шестици по "Наказателно право" и "Наказателен процес", са и с най-високи дипломи: с оценка над 5.66. С най-висок успех са и на държавните изпити - Петрова и Чинев имат 6.00, а Николов и Филипова - 5.67. Също така са с най-висок среден успех сред шесте ключови дисциплини в правото - горепосочените 2 плюс „Граждански процес“, „Търговско“, „Облигационно“ и „Международно частно право“. Концепциите им също се отличават.
Само петима кандидати са административни ръководители на окръжно ниво в прокуратурите или са били на такова равнище. Това са окръжните прокурори Георги Чинев (Бургас, 8 години, втори мандат), Тодор Деянов (Смолян, 7 години, 2 мандата), Христо Анчев (Пловдив, 6 години, втори мандат, но във Военна прокуратура), Владимир Николов (Плевен, 5 години, 1 мандат), Радослав Градев (Русе, 1 година, първи мандат).
Трима от кандидатите са с дипломи с оценка до 4.00 - Иван Тасков (3.75), Добринка Калчева (3.89), Благовест Вангелов (3.98). Атанас Гебрев е с бал "Добър" 4.11. Тасков е и с най-ниската средна оценка (3.25) от Държавен изпит.
Петима са с тройки по „Наказателно право“ – Добринка Калчева, Благовест Вангелов, Пламен Евгениев, Ивайло Ангелов, Пламен Петков. Осем други са с четворки по важния предмет.
Има и петима с тройки по „Наказателен процес“ – Вангелов, Тасков, Илиев, Христов, Григорова, както и 7 кандидати с четворки.
Трима пък са с тройки по „Граждански процес“ – Тасков, Илиев, Гебрев, като има и 6 четворки. Четирима са с тройки по „Търговски право“ (и 4 с четворки) – Вангелов, Тасков, Евгениев, Илиев. Също трима са с тройки по „Облигационно право“ (и 5 с четворки) – Вангелов, Гебрев, Петков. Петима са изкарали тройки по „Международно право“ – Калчева, Вангелов, Тасков, Христов, Григорова.
Общо 9 кандидати са със среден успех до 4.00 по шесте главни предмета – Гебрев, Вангелов, Тасков, Лещаков, Ангелов, Григорова, Калчева, Илиев, Христов.
Важно е да се отбележи, че трима не са предоставили оценки от дипломите си – Маринела Тотева, Милена Гамозова, Ивайло Илие. Марина Ненкова не е предоставила данни от цялата диплома. Двама са без представени данни от държавен изпит и общ бал на дипломата – Ивайло Ангелов и Пламен Петков.
Що се отнася до опита, то има кандидат, чиято кариера изцяло преминава като редови прокурор в Районна прокуратура, т.е. при него липсва управленски опит. Това е Пламен Петков.
Още: "Опасно е!": Прокурорите скочиха срещу обвързването на заплатите им с депутатските
Статистиката показва и стажа извън прокуратурата на кандидатите:
- Христо Анчев – 15 г. като цивилен прокурор, последните 10 г. - военен прокурор;
- Тодор Деянов – 11 г. учител по история и география, 13 години районен съдия;
- Дарин Христов – 9 г. разследващ полицай, след това се мести в Окръжна прокуратура;
- Милена Гамозова – 4 г. касиер, 10 г. съдебен изпълнител и после влизане в Апелативна прокуратура от 2014;
- Атанас Гебрев – 6 г. следовател, 10 г. съдия; 19 г. след това вече е във ВКП;
- Ивайло Ангелов – следовател, прокурор, пак следовател, след което скок в Апелативна прокуратура;
- Марина Ненкова – 7 г. разследващ полицай; 10 г. прокурор, от които 4 г. като командирована;
- Сийка Милева – 3 г. адвокат, 11 г. следовател – прокурор е само 3 г. преди назначението във ВКП. Тя беше говорител на Иван Гешев по време на мандата му като обвинител №1;
- Илиев – 6 г. разследващ полицай, последните 4 г. е командирован в Европа.
Кандидати с кариерни скокове:
- Тотева – до 2012 г. в Окръжна прокуратура и влизане във ВАП (11г.);
- Деянов – от Районен съд в Окръжна прокуратура;
- Николов – от редови в Районна прокуратура (2017 г. – 2021 г.) до Окръжен ръководител (2021-2026);
- Дарин Христов – полицай в Окръжна прокуратура, 3 пъти командирован (в момента е в Окръжната прокуратура в Бургас);
- Гамозова – от касиер (4 г.) и съдебен изпълнител (10 г.) в Апелативна (12 г.) прокуратура;
- Гебрев – следовател (6 г.), военен редови съдия (10 г.) и скок във ВКП (19 г.);
- Григорова – от Районна прокуратура (11г.) в Апелативна прокуратура (16 г.);
- Попова – от Районна в Сливница (11 г.) в Апелативна специализирана прокуратура (13 г.);
- Милева – адвокат (3 г.), следовател (11 г.), скок в Специализирана прокуратура (3 г.), и ВКП (6 г.).
Неоперативни прокурори:
- Тотева – 11 г. ВАП, 3 г. ВКП;
- Гебрев – 19 г. ВКП.
- Григорова – 16 г. в Апелативна прокуратура, 11 като зам.-апелативен прокурор;
- Которова-Духлакова – 22 г. във ВКП.
- Милева – 6 г. във ВКП.
Концепциите на кандидатите: всички искат независимост и възстановяване на доверието
Снимка: настоящият ВСС, БГНЕС
Всички кандидати представиха най-важното от своите концепции като евентуални бъдещи членове на Прокурорската колегия на ВСС по време на дълго изслушване на 17 октомври, когато се проведе Общото събрание на прокурорите.
Даниела Попова обещава по-тясна връзка с прокурорите по места
Даниела Попова, ръководител на Апелативната прокуратура в София, предлага в концепцията си редовни срещи с прокурори и следователи от различните апелативни райони. Целта е да се осигури постоянна обратна връзка за професионалните и организационните проблеми в системата. Тя изтъква управленския си опит и поставя акцент върху общественото представителство на прокуратурата и възстановяването на доверието в правосъдието.
Георги Чинев: защита на независимостта от външно влияние
Георги Чинев, ръководител на Окръжната прокуратура в Бургас, обосновава кандидатурата си с резултатите от работата си. Сред основните му ангажименти е защитата на съдебната власт от неправомерна намеса на изпълнителната власт и други външни фактори, включително икономически и медийни. Той се противопоставя на всякакъв натиск върху магистратите, включително чрез обещания за лични облаги или кариерно развитие.
Владимир Николов: цялостен подход към управлението
Окръжният прокурор в Плевен Владимир Николов предлага управленски модел, който обединява кадровата политика, защитата на независимостта, развитието на професионалния потенциал, управлението на ресурсите, дигитализацията, публичната комуникация и институционалния диалог. Той заявява, че ще отстоява последователно независимостта на магистратите и прозрачните, предвидими решения за професионалното им развитие.
Още: Съдебна реформа ли е смяната на ВСС: Проф. Пламен Киров обяви може ли да се пребори олигархията
Атанас Илиев: възстановяване на доверието
Заместник-ръководителят на Окръжната прокуратура в Смолян Атанас Илиев заявява готовност да използва професионалния си опит за подобряване на работата на прокуратурата. Според него прозрачен избор на легитимен и независим главен прокурор би укрепил авторитета на институцията и би създал основа за ясна стратегия за развитие. Той откроява и необходимостта от по-добър диалог с обществото, изпълнителната и законодателната власт, подкрепен от работеща медийна стратегия.
Атанас Гебрев: по-прозрачни конкурси и предвидимо кариерно развитие
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Атанас Гебрев поставя акцент върху промяната на конкурсните процедури, ограничаването на непрозрачните кадрови решения и уеднаквяването на дисциплинарната практика. Той предлага ежегоден график за конкурсите за повишаване и преместване, като кандидатите да разполагат с готова атестация.
Гебрев подкрепя поетапното кариерно израстване според квалификацията и опита, както и конкурсния избор на административни ръководители по ясни и проверими критерии. Според него ръководните позиции трябва да се заемат от магистрати с доказани професионални качества и авторитет. Той смята, че неспособността на съдебната система през последните години да упражнява ефективен контрол върху останалите власти е допринесла за загубата на обществено доверие.
Добринка Калчева: реална оценка на риска от зависимости
Добринка Калчева от Апелативната прокуратура в Пловдив представя участието си като ангажимент към вътрешната независимост на всеки прокурор и възстановяването на общественото доверие. Тя заявява, че кандидатурата ѝ не е подкрепена от неформални кръгове на влияние или представители на статуквото.
Като реакция на случаите „Осемте джуджета“ с участието на Петьо Еврото и този на Мартин Божанов – Нотариуса - Калчева настоява за реална оценка на рисковете от конфликт на интереси и зависимости, както и за по-високи стандарти при избора на административни ръководители. Според нея законът трябва да бъде единствената легитимна връзка между прокурор, гражданин и държава, а промяната в управленската култура е сред ключовите задачи пред новия главен прокурор.
Димитър Лещаков: публичност в работата на ВСС
Прокурорът от Апелативната прокуратура във Велико Търново Димитър Лещаков изтъква опита си на всички нива в съдебната система. Сред приоритетите му са защитата на независимостта на прокуратурата, конструктивният диалог с парламента и изпълнителната власт и по-активното участие на ВСС в обсъждането на законодателни промени. Той предлага вътрешни механизми за проследяване на законодателните инициативи.
Десислава Петрова: край на използването на ръководни постове като кариерен бонус
Заместник-ръководителят на Софийската градска прокуратура Десислава Петрова се обявява срещу практиката административни длъжности да се използват за заобикаляне на конкурсите и за кариерно предимство. Според нея броят на заместник-ръководителите трябва да бъде определян въз основа на актуален анализ.
Тя подкрепя запазването на централизираните конкурси за младши магистрати, но предлага конкурсите за повишаване и преместване да се организират по апелативни райони всяка година. Командироването трябва да остане временна мярка за преодоляване на кадрови недостиг - при ясни правила и защита от произвол, настоява Петрова и иска справедлив начин за оценяване на работата на командированите прокурори.
Петрова е заместник в СГП на Емилия Русинова, чието име бе замесено в скандали около Петьо Еврото: Министърът на правосъдието засега няма да оспорва отказаното отстраняване на прокурор Русинова.
Йовита Григорова: по-бързо попълване на свободните длъжности
Йовита Григорова от Апелативната прокуратура в Бургас поставя акцент върху по-доброто управление на кадровите и финансовите ресурси, ускоряването на конкурсите и дигитализацията на съдебната работа. Тя предлага обективни критерии за измерване на натовареността и кадровата обезпеченост на прокуратурите, които да позволят по-равномерно разпределение на работата и по-справедливо определяне на възнагражденията.
Григорова иска промяна в атестирането, което според нея е прекалено формално, след като над 90% от магистратите получават най-високата оценка. Предлага също съставът на Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на ВСС да бъде избиран с мандат от общото събрание на прокурорите във Върховната касационна прокуратура. За да се намали нуждата от командироване, тя настоява конкурсите да бъдат планирани ежегодно и да започват преди очакваното освобождаване на длъжностите.
Красимира Филипова: гаранции срещу натиск върху магистратите
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Красимира Филипова настоява за ефективни механизми за защита на магистратите, включително възможност те да подават сигнали директно до кадровия орган без ненужни формалности. Според нея подобни случаи не бива да бъдат пренебрегвани, а независимостта на самия ВСС не трябва да поражда съмнения.
Филипова подкрепя увеличаването на възнагражденията на магистратите в районните и окръжните прокуратури, но не и ако това означава намаляване или замразяване на заплатите на колегите им на по-високи нива.
Марина Ненкова: конкурси без излишно забавяне
Марина Ненкова от Софийската градска прокуратура смята, че професионалната независимост на магистратите трябва да върви заедно с ефективното управление на съдебната система. Тя настоява конкурсите за повишаване и преместване да се провеждат редовно и в кратки срокове, като свободните длъжности се следят и обявяват своевременно. Според нея забавянията могат да бъдат ограничени чрез навременно назначаване на конкурсните комисии и резервните им членове, както и чрез административна помощ при проверката на документите.
Пламен Евгениев: по-малки разлики във възнагражденията
Прокурорът от Апелативната прокуратура в София Пламен Евгениев настоява за повишаване на заплатите в районните прокуратури и за намаляване на големите разлики във възнагражденията между нивата в системата. Той посочва разходите за командировани магистрати във Върховната касационна прокуратура и Националната следствена служба като възможност за преразпределение на средства.
Според представените от него данни, цитирани от "Медиапул", възнагражденията на 34 командировани магистрати възлизат общо на около 2,8 млн. евро брутно. Евгениев смята, че тези средства биха могли да позволят увеличение с по 230 евро на заплатите на 1000 районни прокурори, ако съответните бройки бъдат съкратени и командироването бъде прекратено. Той се противопоставя и на отделянето на допълнителни средства за медийни дейности.
Маринела Тотева: независимост без излишно противопоставяне
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Маринела Тотева поставя като основни цели укрепването на независимостта на съдебната система, възстановяването на общественото доверие и защитата на магистратите от политически, икономически и медиен натиск. Тя настоява за спокойна работна среда без нерегламентирани въздействия.
Според Тотева ВСС трябва да отстоява независимостта на съдебната власт, но едновременно с това да работи за ограничаване на ненужното противопоставяне и дребнавостта в отношенията с останалите власти.
Още: В задънена улица: Не отстраниха Емилия Русинова, поискаха й писмено становище, но без срок
Милена Гамозова: институционален неутралитет и защита от натиск
Милена Гамозова от Апелативната прокуратура във Варна предлага ВСС да използва активно правомощията си при опити за неправомерно влияние върху магистратите. Тя настоява съветът да реагира своевременно с официални позиции, когато представители на изпълнителната или законодателната власт коментират предварително незавършили производства или отправят критики към конкретни прокурори.
Според Гамозова политическият неутралитет на магистратите трябва да бъде съпроводен от институционален неутралитет на останалите власти. Тя подкрепя кадрови решения, атестиране и избор на ръководители, основани на професионализъм и почтеност, а не използвани за избирателно поощряване, необосновано командироване или наказване заради постановени актове.
Снимка: настоящият ВСС, БГНЕС
Иван Тасков: по-силен бюджет и ясни правила за защита
Иван Тасков от Софийската градска прокуратура смята, че финансовата независимост на съдебната власт е свързана с размера на бюджета, с който разполага ВСС. Той настоява всеки сигнал за външна или вътрешна намеса в независимостта на магистрат да бъде проверяван, а Прокурорската колегия да изразява изрична позиция по случая.
Тасков предлага нова методика и ясни критерии за конкурсните процедури. Той обръща внимание и на използването на дисциплинарните производства като средство за репресия срещу магистрати.
Ивайло Илиев: технологична готовност и прозрачна работа
Ивайло Илиев от Окръжната прокуратура в Кюстендил поставя акцент върху справедливата кадрова политика и решенията, основани на реални данни и ясни критерии. Според него прокуратурата трябва да бъде подготвена технологично за съвременните форми на престъпност, особено киберпрестъпленията, финансовите престъпления и случаите, при които електронните доказателства са решаващи.
Той подкрепя активното използване на европейския и международния професионален опит и по-тясното сътрудничество с правоприлагащите и съдебните институции. Илиев настоява също за по-голяма откритост към обществото, аргументиране на решенията, прозрачна отчетност и готовност грешките да бъдат признавани и поправяни.
Иванка Которова-Духлакова: активно сътрудничество за законодателни промени
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Иванка Которова-Духлакова заявява готовност за по-активно взаимодействие с Министерството на правосъдието. Според нея подобряването на условията за работа трябва да върви заедно с усъвършенстването на основните нормативни актове – Наказателния кодекс, Наказателно-процесуалния кодекс и Закона за съдебната власт.
Тя посочва, че е отделила значително място в концепцията си на независимостта на прокуратурата и има предложения за нови механизми за защита на магистратите.
Ивайло Ангелов: по-гъвкави условия на труд и прозрачни конкурси
Ивайло Ангелов от Апелативната прокуратура в София предлага по-гъвкава организация на работното време и мястото на работа, както и възможност магистрати да бъдат премествани по-близо до домовете си при наличие на свободни длъжности.
Сред приоритетите му са ежегодните конкурси за повишаване и преместване, промяна на атестирането и по-обективни критерии за оценка. Той настоява за прозрачни правила при конкурсите и командироването, така че последното да не се използва като санкция. Ангелов предлага възнагражденията да отразяват натовареността, ранга и отговорностите на магистратите, а допълнителното заплащане за дежурства да обхваща всички дни от седмицата.
Дарин Христов: оценяване според качеството, а не само по броя на актовете
Дарин Христов от Окръжната прокуратура в Бургас смята, че настоящото атестиране не позволява достатъчно точно разграничаване на професионалните качества на магистратите. Той предлага оценката да отчита не само количеството работа, но и нейното качество, сложността на делата, устойчивостта на прокурорските актове, професионалното поведение и личния принос.
Христов настоява и възнагражденията в системата да се актуализират с оглед на инфлацията, икономическите промени и реалната покупателна способност, като се отчитат и интересите на съдебните служители.
Христо Анчев: реформи, основани на професионален анализ
Христо Анчев, ръководител на Военно-окръжната прокуратура в Пловдив, подкрепя съдебни реформи, които се подготвят въз основа на професионален анализ, а не са насочени срещу конкретни магистрати. Той настоява за по-предвидимо кариерно развитие, достойно заплащане и мерки за преодоляване на неравномерната натовареност.
Анчев подкрепя запазването на ВСС като постоянно действащ орган и подчертава необходимостта магистратите да участват в подготовката на законодателни промени. Сред приоритетите му са още активният диалог с изпълнителната и законодателната власт и по-ефективната медийна комуникация.
Сийка Милева: устойчива кадрова политика като основа на доверието
Прокурорът от Върховната касационна прокуратура Сийка Милева, бивш говорител на Иван Гешев в мандата му като главен прокурор, поставя в центъра на концепцията си кадровата политика, основана на професионални качества, последователната дисциплинарна практика и прозрачните конкурси. Тя настоява бюджетът и човешките ресурси да се управляват с оглед на ефективността и качеството на правораздаването.
Според нея Прокурорската колегия на ВСС трябва да има стратегическа роля – да анализира проблемите и да предлага устойчиви решения. Тя смята, че доверието в институцията може да бъде възстановено не с декларации, а с конкретни и измерими резултати.
Тодор Деянов: независимост без лична зависимост от бъдещето
Заместник-ръководителят на Апелативната прокуратура в Пловдив Тодор Деянов определя кандидатурата си като последното голямо предизвикателство в професионалния си път. Той заявява, че не се е поддавал на натиск и опити за влияние, а оставащите му около четири години до пенсионна възраст му позволяват да участва в избора без притеснения за професионалното си бъдеще след края на мандата.
Според Деянов ВСС трябва да гарантира независимостта както на съдебната власт като цяло, така и на всеки отделен магистрат. За изпълнението на тази задача обаче е необходим и приносът на самите магистрати.
Радослав Градев: по-активна роля на ВСС в законодателния процес
Радослав Градев от Окръжната прокуратура в Русе смята, че общественото доверие в прокуратурата може да бъде възстановено чрез последователни действия и прекратяване на институционалното противопоставяне. Той се противопоставя категорично на опитите прокуратурата да бъде извадена от съдебната власт, тъй като според него това би засегнало независимостта на магистратите и на системата като цяло.
Градев предлага ВСС да участва по-активно в законодателния процес чрез аргументирани становища по законопроектите, свързани със съдебната власт, и да предлага конкретни решения, когато установи необходимост от законодателни промени.
Пламен Петков: по-малко бюрокрация и реални реформи
Прокурорът от Софийската районна прокуратура Пламен Петков се противопоставя на инертното управление, затварянето в административните кабинети и формалните обещания за промени. Той настоява за реални реформи и подчертава, че прокурорите трябва да бъдат третирани като независими магистрати, а не като пасивни участници в системата.
Петков предлага прокурорите да бъдат освободени от несъщински административни задачи. По-конкретно - информация, която вече се съдържа в Унифицираната информационна система или в други информационни системи, не бива да се събира повторно на ръка.
Трябва да се отбележи, че някои кандидати са с концепции от по 5-10 страници, а на 17 октомври разполагаха с време, което им позволяваше да говорят двойно повече - и то не по цялата си концепция, а да направят резюме и да я защитят.
