Един лист хартия, изписан с молив, лежеше на земята пред пощенски клон 1373 в София. За малко да го подмина, но ми направи впечатление, че е написан от много възрастнен човек (нали знаете онзи интересен почерк на нашите баби и дядовци) и го взех.
Оказа се писмо до началника на пощенската станция. Беше номериран и продупчен, явно е бил в папка. Защо и как се е оказал на улицата не е ясно... Писмото не е оплакване, не е жалба, то е един много мъдър отговор на възрастен човек, изпитал на гърба си нечестно отношение. Ето и думите на възрастната жена, изписани с молив, защото няма химикал, както тя самата уточнява в полето на листа.
Г-н Началник ,
когато ми казахте да дойда с личната карта – мислех, че сте открили грешка в компютъра, но не. Чукнахте август, а не юли- ? - грешка. Аз съм сляпа, лесно се справихте с мен – и саката. Но знаете ли: Има Бог! Защото за Коледа Ваш касиер ми даде 24,50 лв. вместо 32,50 интеграция. И не се откриха парите. Като млада бях касиер и зная какво е чест и не... И сега знаех, че дават увеличение от телевизията до 286 лв. - пенсия. Като не получих....продължението четете ТУК!
