Опитвам се да се сетя за обществена сфера, чийто престиж никога не е уронван и смисълът й не е поставян под въпрос. Фаворитите са малко, защото у нас силата на съзиданието рядко е пощадявана от силата на подозрението. Но въпреки всичко доброволците и техните акции вероятно остават едно от малкото явления, върху които не се хвърля сянка - или ако падне, не се задържа. Понеже срещу всеки скептичен глас стои човек, който без облаги, без насочен прожектор, просто е помогнал. А това се зачита и помни.
Разбира се, говоря за галерия от тихи образи, чиито истории неведнъж сме разказвали. Това са хората, които първи се появяват при наводнения, разчистват калта, раздават топла храна и дрехи, без никой да ги е викал. Това са момчето и момичето с велосипед, които разнасят храна за възрастни по домовете. Това са планинските доброволци, които тръгват в нощта в минусови температури, за да открият изгубения, знаейки, че времето му изтича. И онези, които носят вода в пожарите, превръзки в бежанските лагери, книги в забравени махали. Имаме и един съвсем пресен пример, който, както мнозина справедливо забелязаха, изпревари работата на държавата с изумителен социален рефлекс и зрялост, и то едва на 18 години. Мартин Атанасов използва данните от 180 000 катастрофи и създаде карта на проблемните пътища в България под названието "Черна писта" - един безценен документ, който маркира с червени точки рисковите отсечки и може да спаси в бъдеще стотици животи.
За всички тези проявления на доброто предстои нещо, от което то се нуждае - законова уредба. Щях да кажа, че се нуждае "спешно", но то е спешно в условията на небивало закъснение - от над 13 години не бе внасян закон за доброволчеството в България. Тя е една от малкото страни в Европа, в които подобна уредба въобще липсва. В момента има реален шанс това да се случи: в момента има обединен законопроект и до 25 юни се приемат предложения по него. Паралелно с това гражданският сектор, където с доброволците се работи на терен, е изготвил подробен текст по темата, който се обединява в 10 основни точки.
Какви са те? Изброяваме най-важните: възможност за платен отпуск за доброволчеството, за да може служителите да бъдат насърчавани да помагат. Заедно с това: поощрения за самите работодатели. Също: съдействие от държавните инститиции при обучението и инструктажа на доброволците, както и защита, когато се включват в международни акции в чужбина. Някои финансови облекчения, защита на правила и стимули и въобще дузина умно приложени мерки, с които доброволческата дейност да укрепне и да получи още по-голяма скорост и размах. Разбира се, тук съществува и обичайният риск: регламентите да заложат бюрократични пречки, които вместо да поощрят, да усложнят вливането на доброволците във всякакви акции, немалко от които се водят именно на спонтанността. Предстои дебат, който ще бъде особено интензивен и интересен: от неговата юридическа прецизност ще зависи бъдещето на един от най-мощните обществени ресурси, с които страната разполага – солидарността. Тя е и впрочем измервана: става дума за около 100 000 души, които полагат доброволчески труд системно и над милион и половина, които през годините са се включвали в различни акции при нужда.
На тях може да се разчита. И е време държавата да покаже, че може да се разчита и на нея.
Автор: Райко Байчев
