Апокалиптичен сценарий чака и света, и България, ако безопасността на корабоплаването в Черно море не бъде гарантирана. Корабите вече отказват да идват в българските пристанища и така страната ни е изправена пред опасността да не може да изнесе 5 млн. тона зърно, за което друга алтернатива няма. От друга страна, 50% от световната търговия с пшеница минава през Черно море, което е заплаха и за международния баланс. Това заяви Илия Проданов, председател на Националната асоциация на зърнопроизводителите.
Парализа в Черно море
"Допреди няколко дни, ако бях гостувал, щях да кажа, че проблем нямаме, когато говорим за износа на българското зърно. От вчера насам обаче ситуацията е коренно различна. Вече имаме кораби, които отказаха да дойдат на българските пристанища и други, които бавят своето идване и стоят в южната част на Черно море. Това започва да ескалира като проблем и Черно море започва да става опасна за износа на пшеница, а черноморската пшеница е ключова за световния баланс на зърно", категоричен е Проданов.
Той уточни пред БНТ, че световното производство на пшеница е около 800 млн. тона. "От него обаче едва 200 млн. тона са реална търговия - всичко останало остава по държавите, които го произвеждат. 200 млн. тона е цялата търговия с пшеница. От тях 50 млн. тона е Русия, 20 млн. тона е Украйна, 10 млн. тона е Румъния, 5 млн. тона е България, 10 млн. е Казахстан. Над 50% от световната търговия на пшеница идва от черноморския регион. Това сега много трудно ще бъде реализирано", добави той.
Проданов поясни, че България е имала преходни остатъци, които е успяла да изнесе през юли и след края на жътвата. "Може би от там започнахме да изнасяме новата реколта. Но в тази ситуация, ако положението не се нормализира и корабите не започнат да идват нормално, има риск България да не може да изнесе пшеницата, която е налична", обясни той.
Проданов потвърди, че застраховките са се оскъпили многократно, а транспорта - 5-6 пъти. "Но от вчера не си говорим само за цена, вече си говорим за невъзможност на корабите да дойдат. И България трябва да гарантира по някакъв начин териториалните води, че са безопасни, за да могат българските пристанища да останат атрактивни, каквито бяха допреди няколко дни. Въпросът е кой ще замести тези пазари. Защото ако няма кой, проблемът става международен - недостиг на пшеница", категоричен е експертът.
Източник: Getty Images
България няма алтернатива
По думите му България няма алтернатива на черноморските си пристанища.
"От 2021 г. ЕК подходи по този въпрос, говореше се, че трябва да се създаде алтернативен път към гръцките пристанища - и от Румъния, и от България, но нищо не се случи. Единственият вариант за тези 5 млн. тона е жп транспорт, но жп свързаността ни с Гърция е на окаяно ниво. Инфраструктурата е в ужасяващо състояние и затова алтернатива нямаме", смята той.
"Така че в краткосрочен план първо, България трябва да намери начин да гарантира безопасността на нашите пристанища, за да изнасяме, и второ, да работим дългосрочно да си гарантираме възможността да изнасяме през Гърция. Защото иначе сме с вързани ръце", предупреди Проданов.
Още: Ангел Найденов: Ударите по търговски кораби в Черно море целят да блокират украинския износ
Какво ще правим цялата тази пшеница
Той обясни, че България консумира около 1,2 - 1,3 млн. тона пшеница, а произвежда около 7 млн. тона. "Ако не изнасяме от черноморските пристанища, което в момента дори не искам да си го представям, че ще се случи, България ще посрещне новата реколта 2027 г. с огромни преходни остатъци, което ще има пагубно отражение върху цената и върху възможността да се съхранява тази пшеница", смята той.
По думите му пшеницата теоретично по складове може да стои и 2 години, но нямаме достатъчна складове, за да приберем 2 реколти. "България не произвежда само пшеница - имаме слънчоглед, царевица, ечемик", добави той.
Според него увеличаване на преработвателния капацитет също не е вариант, защото на световните пазари е Турция, която е лидер и е завзела цялата търговия с брашно. Така България има единствено възможност да изнася пшеница към африканските държави.
Колко време имаме
Проданов смята, че вече нямаме време за анализ. "Никакво време няма, ситуацията е ясна. България трябва да има възможност да изнася през Черно море. По какъв начин ще се защитят тези кораби е въпрос на държавно мислене. Трябва да се намери начин, защото без тези кораби, ние сме в апокалиптичен сценарий", добави той.
Компенсации от държавата за пропиляна реколта няма да са от полза, смята той.
Опитът на Украйна
Проданов е категоричен, че не можем да ползваме опита на Украйна. "Защото те просто не изнасят. Украйна от 2-3 месеца е на дъното на експортния си потенциал - тя от 20 години не е изнасяла толкова слабо. Така че решение на проблема трудно се намира", заяви той.
"Допреди 2 дни българските пристанища бяха силно желани, защото териториалните води на България и Румъния бяха една червена линия, която не беше пресичана. Румънското "пресичане" обърна възприятията", завърши Проданов.
