X
 
 

Големите рискове пред България – добивът на метали и липсата на производство на микрочипове

5479
Големите рискове пред България – добивът на метали и липсата на производство на микрочипове
Снимка: Unplash

България има едно конкурентно предимство: относително добрите залежи на метали – мед, злато и литий, от които Европа все повече се нуждае. Това заяви икономистът Кузман Илиев по време на представянето на доклада “Българският рудодобив под заплахите на ресурсния национализъм и международния популизъм”, предаде репортер на БГНЕС.

Като аналитичен клъстър подехме инициативата да създадем един аналитичен доклад, за това накъде ще тръгне българската икономика в светлината на „Зелената сделка“, заяви Илиев. 

„Отчитайки реалностите в нашата икономика, можем да очертаем големите рискове пред България – ние не произвеждаме микрочипове. В следващите години в Европа половин трилион долара ще бъдат налети в такова производство. Можем да дадем като пример завода в Дрезден. Ресурсният национализъм е свързан с подценяването на ситуацията от страна на българското правителство. Самата "Зелена сделка" ограничава предлагането на ресурсите“, заяви той.

„Зелените“ от Белгия предлагат да няма никакви минни дейности в зоните, защитени от „Натура 2000“. ЕК според нас си взима поука от доклада в негативен смисъл. До година – две очакваме у нас да има нормотворчески инициативи, които да спънат целия сектор. Трябва да има една законова рамка за това българските инвеститори да са спокойни, че утре няма да бъдат национализирани, изгонени и пр. Проучванията за добив и за намиране на залежи са изключително скъпи във времето. Трябва да бъде намалено административното бреме“, категоричен бе експертът.

мина

Китай може да ограничи достъпа на САЩ до ценни редки метали

Китай може да използва стратегически важни редки метали, търсени от високотехнологичните индустрии като коз в разрастващата се търговск...

Михаил Кръстев от своя страна каза, че 1/3 от територията на България попада в „Натура 2000“.

„Сърбия например се превръща в много важен източник на тези ценни метали за Европа. Там тече огромна инвестиция за 2 млрд. евро, става въпрос за добиване на литий. Прекият положителен ефект върху БВП на Сърбия ще бъде значителен. Милиарди евро ще са позитивите за сръбската икономика. Това находище и инвестициите в Сърбия ще доведат до много нови работни места. Нашите съседи работят много интензивно в този сектор и там има много положителни ефекти. В Румъния също текат инвестиции. Страната има огромни инвестиции в областта на добиването на мед и на злато. Тези метали са изключително важни за съвременната икономика. Колкото повече България изостава, толкова повече нашите съседи ще дърпат напред“, алармира Кръстев.

Преслав Райков изложи основните предизвикателства, които ресурсният национализъм създава.

„През последните 2 години търсенето на редица суровини, метали, стоки от първа необходимост, нарасна изключително много. Това доведе до по-големи печалби в компаниите, които ги добиват. Това от своя страна породи желанията в много от правителствата – в 34 страни се наблюдава значително повишаване на т.нар. ресурсен национализъм. Бюджетите на тези страни бяха изключително тежко ударени от COVID кризата. Започна се едно търсене на алтернативен приход за тези бюджети. Първият ресурс, към който се обърнаха, бяха добивните компании. Много от страните затрудняват вземането на инвестиционни решения. Тези решения са изключително капиталоемки. Нужна е административна и регулативна мярка, която да не бъде променяна при всяка флуктуация на цените“, подчерта той.

Експертът изрази мнение, че добивната промишленост в България трябва да бъде разработвана. Според него в момента тя е много ефективна. Специалистите са на високо ниво, добре платени. В следващите 10-20 години нейният потенциал за развитие ще бъде огромен.

Учени създадоха летящи микрочипове, които са най-малките в историята

Използвайки естествени прототипи, учените са създали най-малките в историята летящи структури. Микропроцесорите с размер на пясъчно зър...

„Мерките на правителствата през последните години целят да вземат повече от добивните компании. В Сърбия и Румъния се създава една много позитивна среда. Трябва много да внимаваме с това държавата да иска все повече и повече от ресурсните компании. Много е примамващо с оглед на това, че се сравняват колко злато е добито. Ресурсният национализъм трябва да бъде париран по доста линии. Трябва да се изгради една стабилна стратегия, да се преразгледат договорите. Трябва максимално добре да позиционираме страната с оглед на зеления преход, защото потенциалът е огромен. Не трябва да губим този потенциал“, каза още той.

Владимир Сиркаров изрази тезата, че основните препоръки на доклада са много важни да се преосмислят, да се дискутират и най-вече хората, които взимат решения, да могат наистина да осъзнаят колко важна тема е това за България.

„На първо място – има нужда от опростяване на административните процеси по проучване на подземни богатства. В доклада сме поместили една инфографика, която е изключително показателна за това колко назад се намира България с нейните проекти в сравнение с доста по-мащабни проекти в миналото по целия свят. Политическото говорене сочи натам, че има доста сериозни намерения за повишаване на концесионните такси без да се направи детайлен анализ. Едни краткосрочни позитиви за бюджети може да доведат до едни дългосрочни щети за бюджета и бизнес средата у нас“, обясни Сиркаров.

Той изтъкна, че България има критично ниски нива на чуждестранни инвестиции, което в една напрегната ситуация е голям проблем. По думите му страната ни е догонваща спрямо останалите европейски държави.

„Ние искаме да догоним доходите на нашите западни партньори в ЕС, но това става именно с натрупване на капитал. По тази линия, свързана с концесионните такси, трябва много да се внимава. Да се надяваме, че правителството ще работи устойчиво в по-дългосрочен период и наистина ще работи конструктивно, про-бизнес, защото добавената стойност се постига именно чрез ефективна бизнес среда“, отбеляза експертът.

Още от ИКОНОМИКА:

Българската икономика отчита ръст през първото тримесечие

Годишната инфлация за април скочи над 14%

Даниел Лорер: Антиинфлационният ни пакет не е самоцел

България има най-малък запас на природен газ в целия ЕС, следващата зима може да е тежка

"Лукойл Нефтохим" предупреди, че трябват 3-4 години за отказ от руския петрол - зависи с какво ще бъде сменен

Прогнозата на ЕК: 12% годишна инфлация в България, в ЕС - 6,8%

Технологичният стартъп Flip идва в България

Мика Зайкова: Инфлацията скоро няма да замре

Експерти: 5 млрд. лева ще струва на държавата увеличението на пенсиите с 21%

Десислав Дионисиев: Само имбецили виждат икономически растеж, инфлацията ще стигне 40%

Етикети:

Най-важното за коронавируса четете тук
Заедно можем!
Помогнете на новините да достигнат до вас!

Радваме се, че си с нас тук и сега!

Посещавайки Actualno.com, ти подкрепяш свободата на словото.

Независимата журналистика има нужда от твоята помощ.

Всяко дарение помага за нашата кауза - обективни новини и анализи. Бъдете активен участник в промяната!

Банкова сметка

Име на получател: Уебграунд ЕООД

IBAN: BG53UBBS80021021528420

BIC: UBBSBGSF

Основание: Дарение за Actualno.com

ОЩЕ ОТ Икономика