Бюджетът за 2027 г. предвижда намаляване на дефицита до 4,3%, но това не означава устойчиво оздравяване на публичните финанси. Причината е, че държавният дълг продължава да расте, разчита се на еднократни приходи, а капиталовите инвестиции намаляват. Това заяви в предаването „Лице в лице“ по bTV икономистът Лидия Шулева.
Според нея основният проблем е, че правителството се стреми да ограничи бюджетния дефицит предимно чрез увеличаване на приходите, вместо чрез съкращаване на разходите. „Предвидени са 1 милиард и 940 милиона допълнителни приходи срещу само 57 милиона намаляване на разходите“, посочи Шулева.
Още: Да вземем от богатите! А от кого да вземем?
По думите ѝ тези числа показват, че усилията за намаляване на дефицита ще бъдат за сметка на бизнеса и гражданите. Шулева отбеляза, че макар в бюджетния план да са заложени отделни съкращения, включително около 220 млн. от разходи, свързани с ТЕЛК, и 200 млн. от силовите ведомства, други увеличения практически неутрализират ефекта им. „Свиването на разходите остава основното предизвикателство пред това правителство“, подчерта тя.
Според Шулева разходите за държавната администрация се увеличават с около половин милиард, въпреки заявените намерения за оптимизация. Един от основните въпроси според Шулева е планираният данък върху свръхпечалбите, от който се очакват около 800 млн. приходи. Тя предупреди, че в бюджета трябва да има резервен вариант, ако тази сума не бъде събрана. „Би трябвало да видим в бюджета резервен план, ако тези 800 милиона не могат да бъдат постигнати“, заяви икономистът.
Още: "Сметката я плаща частният сектор": Експерти за Бюджет 2027 и рискове или възможности виждат
Според нея е необходимо да се изясни как ще се третират печалбите, които дружествата използват за реинвестиране в своята дейност. „Ако ние ограничим инвестициите, тогава какво постигаме? Нормално е, когато имаш печалби, да ги реинвестираш“, коментира тя.
Шулева изрази притеснение и от предвиденото намаляване на капиталовите инвестиции с почти един процентен пункт от брутния вътрешен продукт. По думите ѝ трябва да стане ясно дали причината е приключването на проекти по Плана за възстановяване и устойчивост, или има други фактори. Бившият вицепремиер обърна внимание и на прогнозите за инфлацията през 2027 г.
В бюджетния план е заложено поскъпване от 4%, докато според цитираната от нея есенна прогноза на Международния валутен фонд инфлацията в България може да достигне 4,9%. Това би означавало допълнителен натиск върху покупателната способност на домакинствата, но и по-високи постъпления в бюджета от ДДС и акцизи.
Още: Лидия Шулева: Няма друга възможност за финансиране на дефицита освен с нов дълг
Шулева допусна, че прогнозата за инфлацията в бюджетния план може да е подценена. Въпреки критиките тя открои и положителни предложения в Бюджет 2027. Сред тях са предвидените данъчни облекчения за семействата с деца. Според Шулева възможността за възстановяване на платен данък или предварително освобождаване от него може да остави повече средства в домакинствата.
При обсъжданото облекчение от около 600 евро на дете семейство с две деца би могло да получи съществено намаление на данъчната тежест върху доходите на родителите. „Това на практика оставя много повече средства в семейството, особено в нискодоходните“, посочи тя.
По думите ѝ подобна политика представлява инвестиция в развитието на децата и може да има положителен демографски ефект. „Аз съм много за това да се дават данъчни преференции за деца, защото това е наистина един стимул и за семействата да отглеждат децата, и за развитието на самите деца“, заяви Шулева.
Още: Бивш икономически министър: По-добре с удължителен бюджет, отколкото с този за 2026 г.
По отношение на минималната работна заплата Шулева оцени новия подход за определянето ѝ като по-добър от предишния. Тя обаче подчерта, че основната цел на държавата, работодателите и синдикатите трябва да бъде намаляването на броя на хората, които работят срещу минимално възнаграждение. „Не може една държава, която е в Европейския съюз, да има почти половин милион българи на минимална работна заплата“, заяви тя.
Според нея част от тези хора вероятно получават недекларирани допълнителни доходи, но независимо от това е необходимо да се инвестира в повишаването на квалификацията на работещите. Шулева настоя и за прекратяване на практиката различни социални плащания да бъдат обвързвани с минималната работна заплата. По думите ѝ това води до автоматично увеличаване на социалните разходи, без да е ясно какъв е реалният ефект от тях.
Шулева коментира и предвиденото увеличение на максималния осигурителен доход, срещу което работодателите изразяват недоволство. Според нея мярката ще повиши разходите за осигуровки в краткосрочен план, но същевременно ще създаде възможност за по-високи пенсии в бъдеще. „Максималният осигурителен доход дава и права“, подчерта Шулева.
Тя отбеляза, че в редица европейски държави осигурителните вноски се изчисляват върху пълния размер на възнагражденията, което допринася за по-високи пенсионни доходи.
