Последният кръг от преговори за прекратяване на войната в Украйна приключи в сряда без никакви признаци за съществен напредък. Но зад кулисите преговарящите се опитват да намерят компромис по една от най-големите пречки пред мирното споразумение: контролът върху територията в Източна Украйна. Русия поиска от Украйна да ѝ предаде контролираните от нея земи в Донецка област като условие за прекратяване на войната. Това е ивица с дължина около 80 километра и ширина около 64 километра, която включва десетки градове и села и се намира между фронтовата линия и административната граница на региона.
Още: "Украинците никога няма да простят това": Зеленски се противопостави на Тръмп за Донбас
Украйна отказа едностранно да се оттегли, заявявайки, че отстъпването на територии би насърчило Русия да атакува отново, в Украйна или другаде. Киев поиска гаранции за сигурност, за да възпре Москва от нарушаване на каквото и да е прекратяване на огъня. В преговорите през последните седмици, длъжностни лица са обсъждали идеята за създаване на демилитаризирана зона, контролирана от нито една от армиите, според трима души, запознати с разговорите, които са пожелали да говорят само анонимно, за да обсъдят чувствителни преговори.
Завръщане към първоначалната идея за Донбас
Това съживява предложение, което беше включено в предишни мирни планове, включително 28-точковото, предложено от администрацията на Тръмп през ноември. През последната седмица президентът на Украйна Володимир Зеленски многократно омаловажава перспективите за предаване на земя в замяна на мир. "Да позволиш на агресора да вземе нещо е голяма грешка", написа той в социалните мрежи в понеделник.
Миналата есен президентът на Русия Владимир Путин не отговори обвързващо, когато беше попитан за формирането на демилитаризирана зона в района на Донбас. Планът от 28 точки би поставил Русия под контрол в района, но ѝ забранявал да разполага военни сили там. Путин само заяви неопределено, че подробностите трябва да бъдат обсъдени. Съветникът по външна политика на руския президент – Юрий Ушаков, по-късно беше по-позитивен, заявявайки, че Русия би могла да приеме формирането на такава зона, ако на руската полиция или войници от Националната гвардия бъде позволено да патрулират в нея.
Демилитаризираната зона може да стане част от жизнеспособно споразумение, казва пред New York Times Уилям Б. Тейлър, сътрудник на Атлантическия съвет, мозъчен тръст и бивш посланик на САЩ в Киев. Но интересите на Украйна ще трябва да бъдат защитени, каза той, а това ще изисква администрацията на Тръмп да окаже допълнителен натиск върху Русия. "Важно е това да бъде истинско решение, а не насилствено решение, не небалансирано решение", казва Тейлър. "Всяко насилствено решение няма да бъде стабилно. То няма да е трайно", добавя той.
За да улеснят и двете страни да приемат идеята, преговарящите са обсъдили и създаването на зона за свободна търговия във всяка евентуална демилитаризирана зона, въпреки че възможностите за инвестиции изглеждат ограничени в територия, която би била вклинена между две армии, дори при наличие на прекратяване на огъня. По-голямата част от промишлеността в района е в руини, като само една въглищна мина все още функционира, а рискът конфликтът да се разпали отново би се простирал с години.
Скептицизмът на Зеленски
Володимир Зеленски също изрази съмнение относно подобна уговорка. Друг въпрос е изтеглянето на войските от фронтовата линия. През декември Зеленски намекна, че Украйна няма да изтегли войските си от фронтовата линия, освен ако Русия не се изтегли на същото разстояние.
На преговорите, проведени в Абу Даби този месец, украинците обсъдиха варианти за частично руско оттегляне от фронтовата линия, което не би било непременно симетрично, казаха двама от тримата запознати с разговорите източници. Това би сигнализирало за смекчаване на позицията на Украйна.
Как ще се управлява демилитаризирана зона също е спорен въпрос. Украйна настоява за разполагане на международни мироопазващи сили в региона, където живеят 190 000 цивилни, сред които и 12 000 деца, сочат данните на украинския губернатор на района.
Преговарящите са обсъждали сформирането на гражданска администрация, която да управлява района след войната, казаха двама от тримата запознати с разговорите. Това може да включва както руски, така и украински представители, каза един от източниците, но отбеляза, че страните са далеч от споразумение.
Гаранциите за сигурност са ключови за мирно споразумение
Друг въпрос, който отново се появи напоследък, е последователността на различните стъпки, включително приемането на демилитаризирана зона, формализирането на гаранциите за сигурност, създаването на рамка за финансиране на следвоенното възстановяване и провеждането на избори в Украйна. Миналата седмица Зеленски заяви, че Украйна иска споразумение за гаранции за сигурност, преди да се ангажира с избори или каквото и да е споразумение за изтегляне на силите от Донбас.
Още: Зеленски прие офертата на САЩ за нови преговори: "Ако има буферна зона, ние трябва да я управляваме"
"Много бих искал първо да подпишем гаранции за сигурност, а след това да подпишем други документи", каза той. "Според мен това би било добър сигнал. Това дори не е въпрос на справедливост, а въпрос на доверие. Повече доверие в партньорите – ако гаранциите са на първо място, а след това всичко останало", категоричен бе украинският президент. Зеленски каза, че украинците "трябва да знаят – не просто да вярват, а да знаят – че в бъдеще руска агресия ще бъде невъзможна или че ако се случи, няма да бъдем сами".
