На форума за сигурност във Варшава миналата седмица генерал Алексъс Гринкевич, върховният главнокомандващ на съюзническите сили на Организацията на Северноатлантическия договор (НАТО), представи убедителна визия за това как алиансът би могъл да отблъсне руска инвазия на своя територия.
Гринкевич даде ясно да се разбере, че не смята войната с Русия нито за неизбежна, нито за непосредствена заплаха. Според мен обаче той успешно показа, че НАТО разполага с последователен план за действие, в случай че Москва изпрати войски на суверенната територия на която и да е държава членка.
(За пълнота на информацията: „Гринч“, както го наричаме, беше ключов член на моя екип в Европейското командване на въоръжените сили на САЩ, когато аз бях върховен главнокомандващ на силите на НАТО.) Още: "В Черно море се води реална война": Бивш дипломат не е съгласен, че става въпрос за инциденти
Стратегията на НАТО се основава на три стълба: блокиране, отслабване и разгром
Концепцията, която Гринкевич нарече „Теория на победата“, има три основни стълба: блокиране, отслабване и разгром. „Блокиране“ означава всяко руско настъпление по суша да бъде спряно чрез бързо прехвърляне на сили на НАТО към мястото на нахлуването, възпиране на атаката и прекъсване на възможността за въвеждане на допълнителни войски.
„Отслабване“ предполага използването на нови технологии - дронове, космически системи, кибервойна и изкуствен интелект - за постигане на превъзходство в цялото бойно пространство. „Разгром“ означава унищожаване на способността на руските сили да водят продължителен конфликт.
Последният стълб е най-агресивната част от плана. Той може да включва масирани удари на голямо разстояние с ракети „Томахоук“, ракетни системи HIMARS и други средства, както и въздушни атаки с изтребители F-35, подкрепени вероятно от тежки стратегически бомбардировачи като B-1 Lancer. Още: Сделката за ядрените оръжия, която може да спаси НАТО
Тези удари няма да бъдат насочени само срещу фронтовата линия, а и срещу логистичните вериги, които поддържат руските войски в предните позиции.
Балтийската отбрана на НАТО вече има историческа основа
Изграждането на цялостна бойна стратегия за Европа е тема, с която съм добре запознат. Малко след като пристигнах в НАТО през 2009 г., приех делегация от началниците на въоръжените сили на Латвия, Литва и Естония.
След кратките любезности те заявиха направо причината за посещението си: НАТО не разполага с жизнеспособен план за отбрана на североизточния си фланг. Бяха прави - в плановете ни имаше огромна празнина. Руското нахлуване в Грузия през 2008 г. беше засилило тревогите им. Още: "Русия оказва нарастващ натиск": Никушор Дан отговори ще задейства ли Румъния чл. 4 от НАТО
През следващата година аз и екипът ми разработихме план. Подробностите остават класифицирани, но основата му следваше логиката на Студената война: мащабно придвижване на войски, морски обстрел и масирани въздушни удари. Кибервойната, дроновете и специалните сили тогава не бяха близо до сегашната си ефективност. Хиперзвуковите ракети и изкуственият интелект не бяха реална възможност.
На бойното поле все още се използват много от традиционните средства за водене на война - окопи, танкове, гаубици и лично сражение. Но балансът бързо се измества към скоростта, мобилността и технологиите. Когато се връщам назад, не мога да не се удивя колко драстично се промени начинът на водене на война пред очите ни в Украйна и Близкия изток.
Част от старите планове за отбрана на Балтика остават актуални
Кои елементи от стратегията за отбрана на балтийските държави, разработена в края на първото десетилетие на века, продължават да имат значение? Предвиждахме ротационно разполагане на американски войски в самите балтийски държави, включително изтребители F-15 и F-16. (Ротациите на войските започнаха през 2014 г.) Разширихме и военноморските учения, както и разполагането на бойни кораби в Балтийско море от Шести флот на САЩ, базиран в Средиземно море. Още: НАТО значително превъзхожда Русия във военно отношение: Главнокомандващият
Днес НАТО би могъл да обмисли постоянното преместване на части от 173-та въздушнодесантна бригада от италианския град Виченца в база в една от балтийските държави. Акцентът трябва да бъде върху леки, мобилни подразделения, подчинени пряко на върховния главнокомандващ на съюзническите сили.
В Европа са разположени около 80 000 американски военнослужещи - постоянно или на ротационен принцип. Това изглежда достатъчно, но всякакви планове за съкращаване на контингента биха били сериозна стратегическа грешка.
НАТО трябва да пренастрои и военноморското си присъствие
По същия начин днес има сериозни основания за адаптиране на военноморската стратегия. Присъединяването на Финландия и Швеция към алианса осигури не само нови ресурси и бази, но и хиляди допълнителни километри сухопътни граници и морско крайбрежие, които трябва да бъдат защитавани. Още: "България може да се превърне в убежище за престъпници": Мицкоски се обръща към НАТО за Ива Михайлова
САЩ трябва да обмислят прехвърлянето на четири ескадрени миноносеца с управляеми ракети от клас Arleigh Burke от постоянната им база в Рота, Испания, към позиции в Швеция, Финландия или Германия. Военновъздушни сили, базирани в момента в Германия и Обединеното кралство, биха могли да прекарват повече време в операции от финландски бази.
Новите технологии изискват самостоятелно командване
Новите средства за водене на война - дронове, кибервойна, изкуствен интелект и космически системи - трябва да бъдат обединени под самостоятелно командване. Естония, където вече се намира основният център на НАТО за киберотбрана, е очевидният избор за негов щаб.
В структурата трябва да бъдат включени няколко подразделения с численост на батальон - между 500 и 1000 военнослужещи - със специализация в управлението на безпилотни въздушни, морски и сухопътни платформи. Още: За да демонстрира сила в Черно море: България е поискала от НАТО усилване на способности
И колкото и впечатляващи да са тези нови технологии, всеки успешен план ще изисква и традиционната, трудоемка подготовка на войските. Тя трябва да започне с щабни учения около карти и модели и бързо да премине към пълномащабни полеви маневри.
Военният бюджет на НАТО значително надхвърля руския
Няма съмнение, че НАТО разполага с ресурсите да възпира Москва. Общите годишни разходи за отбрана на 32-те държави членки надхвърлят 1,5 трилиона долара. Русия, дори при военновременна мобилизация на икономиката, харчи около 200 милиарда долара.
Показателно е, че Гринкевич произнесе речта си в Полша - държавата, която отделя най-голям дял от брутния си вътрешен продукт за отбрана сред всички членки на алианса. Още: "Войната в Черно море е част от икономическата битка срещу Украйна": Анализатори казаха как трябва да действа България
В крайна сметка обаче възпирането на Москва изисква повече от пренасочване на вниманието на НАТО към североизточния фланг, засилване на подготовката и увеличаване на разходите за нови технологии. Необходима е и политическа воля - често най-слабото звено в алианса. Да се надяваме, че навременното представяне на Гринкевич във Варшава ще помогне и на 32-те държави членки да се обединят около „Теорията на победата“.
