Всеки, който се разходи по парижките булеварди в неделя следобед, би усетил онези „срам и гняв“, за които говори президентът Еманюел Макрон след уикенд, белязан от безредици.
Разбити витрини, заковани с дъски прозорци и овъглени импровизирани барикади свидетелстваха за грабежите, засегнали около 1500 търговски обекта в цялата страна. Десетки тежко екипирани полицаи все още стояха на пост с вдигнати щитове след нощ, в която само във френската столица бяха задържани 500 души. А сред хаоса – един-единствен минувач, който тихо измиташе счупените стъкла.
Не само Франция е подложена на напрежение. Гневът, породен от растящата инфлация – от цените на енергията до разходите за жилище – доведе до сблъсъци в Италия и Португалия. Още: Мигрантите презират Франция: Тези, които говорят още за училищни протести, са извън реалността
Това може дори да коства на президента Доналд Тръмп междинните избори в САЩ, предвид влиянието, което необмислените му действия в Ормузкия проток оказаха върху цените на петрола – макар самият той с видимо задоволство да се опитва да отклони вниманието, сочейки с пръст към Париж.
И все пак, склонността на Франция да изпада в състояние на размирици става плашещо редовна – точно както и неспособността на администрацията на Макрон да овладее ситуацията. Което повдига въпроса: защо една от държавите в развития свят с най-големи публични разходи отново е обхваната от пламъци?
В крайна сметка, това е държава със силно изразено преразпределение на доходите, която от 2019 г. насам е натрупала допълнителен дълг в размер на 1 трилион евро. И все пак, проучванията показват, че на французите не им достигат средно по 500 евро на месец, за да покриват спокойно разходите си. Това ги прави уязвими към внезапни промени в икономическото им състояние – и съответно по-склонни към протести.
От една страна, искрата, която този път разпали пожара, се корени в поредица от краткосрочни политически провали, напомнящи за вълненията на „жълтите жилетки“ през 2018 г. Властите очевидно не са очаквали, че над половин милион души ще излязат по улиците в цялата страна – да не говорим за хилядите мародери в Марсилия. Още: Кой дестабилизира Европа? Анализ на Кузман Илиев (ВИДЕО)
Кметът на Лимож, където сградата на общината беше щурмувана и опожарена, призова за осигуряване на повече ресурси за полицията. По думите му, силите на реда са били превъзхождани по отношение на въоръжението и числеността от крайнолеви елементи, възползващи се от ситуацията.
Освен това, неспособността на правителството да влезе в диалог или да овладее по-ранните протести на ученици – породена от липсата на фискално пространство за „заливане“ на проблема с пари (на фона на растящата доходност по държавните облигации и съответно по-високите разходи за държавното финансиране) – допълнително разпали напрежението.
Но недоволството, което послужи като подпалка, вече съществуваше. Една от основните причини за това е, че публичните разходи във Франция се разпределят крайно неравномерно.
Ако сравним Франция през 2024 г. с тази от 1974 г. – последната година, в която страната е имала балансиран бюджет – ще видим, че разходите за обществени услуги (като сигурност, съдебна система или образование) са останали почти непроменени като дял от брутния вътрешен продукт. Според Антоан Фуше, бивш правителствен съветник, те са нараснали едва с 0,1–0,3 процентни пункта. Още: Дългове, миграция и крах на социалната държава: Анализатори посочиха дълбокия корен на кризата във Франция и Европа
Както обикновено на Запад, най-големите бенефициенти са пенсионерите. Разходите за тях са скочили с около 6,5 процентни пункта, тъй като поредица от правителства дават приоритет на щедрото и продължително пенсиониране, пренебрегвайки бъдещето на младите хора, които тепърва навлизат в образователната система и на пазара на труда.
Например, почти една трета от бюджета за образование във Франция отива за пенсии – факт, който може да обясни защо заплатите на учителите са под средните за страните от ОИСР.
Наред с разочарованието на нископлатените държавни служители, се появяват и признаци, че създаването на нови работни места в частния сектор – основен фокус на реформите на Макрон на пазара на труда – става все по-малко изгодно. Разликата от 500 евро в месечните разходи на хората трудно може да бъде компенсирана чрез кариерно развитие; по-ниската производителност, спадащите образователни стандарти и изоставането в иновациите потискат заплатите, докато постоянно растящите социални осигуровки намаляват сумата, която реално остава в джоба на работника.
Според изчисления на статистическата служба INSEE, ако един работодател увеличи заплатата на служител, получаващ минимално възнаграждение, с около 440 евро, чистият приход за работника ще нарасне едва със 100 евро. Вероятно не е случайност, че за да се уталожи гневът на движението на „жълтите жилетки“ през 2018 г., се наложи изплащането на необлагаем бонус от около 500 евро. Още: Съгласна ли е с Иво Христов, че Русия печели войната: Велислава Петрова се направи, че не чува въпроса
Според данни на вестник „Льо Монд“, медианната заплата във Франция е нараснала с 22,8% от 2017 г. насам, което е по-малко от инфлацията, достигнала 23,4%.
Това, разбира се, не оправдава насилието, на което станахме свидетели през уикенда. Покупателната способност във Франция по-скоро забавя своя ръст, отколкото рязко да тръгва назад. И все пак, съчетанието от политика на недоволството, несправедливост между поколенията и неизбежно усещане за упадък прави Франция толкова крехка – въпреки нейния мащаб и все още значителните ѝ силни страни, като например електроенергийна система, базирана на ядрена енергия, и първокласни инженерни кадри.
Това също така затруднява постигането на компромис; през уикенда „жълтите жилетки“ се оплакваха от ниските заплати и високите данъци, докато редом с тях нихилистични групи от маскирани лица изписваха със спрей лозунга „ACAB“ (All Cops Are Bastards).Тъй като Макрон вече е изчерпана политическа фигура, основният въпрос сега е свързан с президентските избори през 2027 г. Гледката на горящи градове несъмнено ще донесе нови поддръжници на крайнодясната лидерка Марин льо Пен.
Нейният опонент от крайното ляво, Жан-Люк Меланшон, пък се възприема като подстрекател на хаоса по улиците. В една предизборна надпревара, доминирана от опасения за разходите за живот и сигурността, крайната десница разполага със силни козове – включително обещание, напомнящо стила на Тръмп: хората да получат стотици евро в джобовете си чрез съкращаване на вноските към Европейския съюз. Още: Във Франция се обмисля извънредно положение. Разграбиха магазини на Louis Vuitton и Dior
И все пак, в политиката шест месеца са цяла вечност. Според Bloomberg Economics плановете на Льо Пен предвиждат милиарди нови държавни разходи и не се ползват с доверие. Гласоподавателите постепенно започват да осъзнават, че нарастващият държавен дълг е сериозен проблем. Междувременно Рафаел Глюксман – политик от център-лявото пространство, който изключи възможността за съюз с Меланшон – отбелязва ръст в социологическите проучвания.
Но това, което липсва в тази напрегната надпревара – както и на други места в Европа – е честност по отношение на необходимите реформи. Това важи както за политиците, така и за застаряващия електорат, който възпрепятства неизбежните промени.
Източник: Bloomberg
