"Пас към миналото" е спортна рубрика на Actualno.com, в която връщаме лентата назад, за да ви разказваме интересни спортни истории от миналото.
За да съберат отбор, способен да покори Европа, днешните грандове търсят футболисти по всички континенти. През 1967 година Селтик намира своите герои почти пред собствената си врата. Единадесетте титуляри, които излизат срещу Интер във финала за Купата на европейските шампиони, са родени в Глазгоу и околността. Пред тях стои отбор, който вече два пъти е печелил трофея. След 90 минути европейският футбол има нов господар.
Местните момчета срещу големия фаворит
Историята често звучи като приказка за един квартал, но географията е малко по-широка. Всичките единадесет титуляри на Селтик са родени в радиус от около 30 мили, или близо 50 километра, от "Селтик Парк". Най-далеч идва Боби Ленъкс - от крайбрежния град Ларгс. Останалите десет са родени още по-близо до стадиона.
Това не означава, че всички са израснали в школата на клуба. Джок Стейн събира отбора и с попълнения от други тимове. Но съставът запазва необикновено силна местна връзка: хора от един район излизат да представляват своя клуб на най-голямата европейска сцена.
Противникът изглежда далеч по-подготвен за подобна вечер. Интер на Еленио Ерера е спечелил КЕШ през 1964 и 1965 година. В състава са Сандро Мацола, Джачинто Факети и Тарчизио Бурнич, а защитната организация на италианците е изпитание за всеки съперник.
Бившият миньор, който повярва в атаката
Начело на Селтик е Джок Стейн - бивш миньор, превърнал се в треньор с ясна представа как иска да играе отборът му. Шотландците атакуват смело, използват ширината на терена и включват защитниците си напред.
Пътят до Лисабон обаче не е безпроблемен. На четвъртфиналите Селтик губи с 0:1 от Войводина в Нови Сад, преди да спечели реванша с 2:0. След това отстранява Дукла Прага и стига до първия си финал в турнира.
На 25 май 1967 година на "Ещадио Насионал" тези футболисти трябва да докажат, че атакуващият им стил може да пречупи и най-сериозната защита.
Интер получава точно началото, което иска
Още в седмата минута Джим Крейг извършва нарушение срещу Ренато Капелини в наказателното поле. Мацола реализира дузпата и извежда Интер напред. За Селтик това е възможно най-неприятният сценарий. Италианците вече имат преднина, която могат да пазят, и постепенно се прибират в защита.
Шотландците продължават да нападат. Джими Джонстън създава проблеми, Берти Олд удря греда, а вратарят Джулиано Сарти спира опитите за изравняване. Минутите минават, но познатото 1:0 остава на таблото.
Двама защитници отключват финала
Пробивът идва в 63-тата минута чрез футболистите, чиято първа задача би трябвало да бъде да пазят собствената си врата. Десният защитник Крейг подава към левия - Томи Гемъл, който с мощен удар от границата на наказателното поле изравнява.
Селтик не се задоволява с гола. Отборът на Стейн продължава да търси победата, докато Интер трудно излиза от защитната си позиция. В заключителните минути Боби Мърдок отправя удар, а Стиви Чалмърс отклонява топката покрай Сарти. 2:1 за Селтик. Обратът е завършен.
Капитанът Били Макнийл вдига трофея, а шотландският клуб става първият британски носител на Купата на европейските шампиони.
Пет трофея и едно безсмъртно име
Лисабон е върхът на сезон, в който Селтик печели всички пет турнира, в които участва: първенството, Купата на Шотландия, Купата на лигата, Купата на Глазгоу и КЕШ. Героите от финала остават в историята като "Лисабонските лъвове". Победата им събира в един следобед треньорска смелост, атакуващ футбол и необикновена близост между отбора и мястото, от което идва.
Зад този успех няма световна селекция. Има футболисти, родени на кратко пътуване от един и същ стадион, които стигат заедно до европейския връх.
Автор: Стефан Йорданов
Още от рубриката "Пас към миналото": Моментът, който превърна Петър Жеков в голова машина и донесе "Златната обувка" на България
