Маите извършвали кръвопролитни жертвоприношения, за да укрепят „умиращия“ бог на Слънцето

Това е възгледът на небесата, който хората са имали от хилядолетия. Предмодерните общества са наблюдавали небето и са създавали космографии, карти на небето, които предоставят информация за календари и селскостопански цикли. Те също са създали космологии, които в първоначалната употреба на думата са религиозни вярвания за обяснение на Вселената. Боговете и небесата били неразделни.

ОЩЕ: Жреците на Паленке се кичели с човешки кости

Небесата са подредени и циклични по природа, така че когато гледате и записвате достатъчно дълго, ще определите техните ритми. Много общества са успели точно да предскажат лунните затъмнения, а някои също са можели да предскажат слънчеви затъмнения – като това, което ще се случи над Северна Америка на 8 април 2024 г.

Пътеката, в която Луната изцяло ще покрие Слънцето, ще пресече Мексико на тихоокеанското крайбрежие, преди да влезе в Съединените щати, и ще се разглежда като частично затъмнение през земите на древните маи. Това затъмнение следва пръстеновидното затъмнение през октомври 2023 г., когато беше възможно да се наблюдава „огненият пръстен“ около Слънцето от много древни руини на маите.

Преди хилядолетия две такива слънчеви затъмнения над същата област в рамките на шест месеца биха накарали астрономите, жреците и владетелите на маите да изпаднат в трескава дейност.

Древните астрономи

Древните маи може би са били едни от най-големите наблюдатели на небето общества. Завършени математици, те са провеждали систематични наблюдения върху движението на Слънцето, планетите и звездите.

От тези наблюдения те са създали сложна календарна система, за да регулират своя свят – една от най-точните в предмодерните времена.

Астрономите наблюдавали отблизо Слънцето и подравнявали монументални структури като пирамиди, за да проследяват слънцестоенетата и равноденствията. Те също така използвали тези структури, както и пещери и кладенци, за да отбележат зенитните дни – двата пъти в годината в тропиците, когато Слънцето е точно над главите им и вертикалните обекти не хвърлят сянка.

Писарите на маите водели отчети за астрономическите наблюдения в кодекси, йероглифни книги, направени от пергамент от кора на смокиня. Дрезденският кодекс – един от четирите останали древни текста на маите, датира от XI век. Страниците му съдържат богатство от астрономически знания и религиозни тълкувания и предоставят доказателства, че маите са можели да предсказват слънчеви затъмнения.

От астрономическите таблици на кодекса изследователите знаят, че маите са проследявали лунните възли – двете точки, където орбитата на Луната се пресича с еклиптиката – равнината на орбитата на Земята около Слънцето, която от наша гледна точка е пътят на Слънцето през нашето небе. Те също така създадоли таблици, разделени на 177-дневните сезони на слънчевите затъмнения, отбелязвайки дните, в които са възможни затъмнения.

Небесната битка

Но защо да се инвестира толкова много в проследяване на небето?

Знанието е сила. Ако сте водили отчети за случилото се по време на определени небесни събития, бихте били предупредени и можете да вземете подходящи предпазни мерки, когато циклите се повтарят. Жреците и владетелите щели да знаят как да действат, кои ритуали да изпълняват и какви жертви да правят на боговете, за да гарантират, че циклите на унищожение, прераждане и обновяване продължават.

В системата от вярвания на маите залезите се свързват със смърт и разложение. Всяка вечер богът на Слънцето – Киних Ахау, предприемал опасното пътуване през Шибалба, подземния свят на маите, за да се роди отново при изгрев-слънце. Слънчевите затъмнения се разглеждали като "счупено слънце" – знак за възможно катаклизмично разрушение.

Киних Ахау. Неизвестен художник на маите / |Unknown Maya artist / Public Domain

Киних Ахау се свързва с просперитет и добър ред. Неговият брат Чак Ек – утринната звезда, която сега познаваме като планетата Венера – се свързвала с войната и раздора. Те имали враждебни отношения, борели се за надмощие.

Тяхната битка можело да бъде наблюдавана в небесата. По време на слънчеви затъмнения планети, звезди и понякога комети могат да се видят. Ако е позиционирана правилно, Венера ще свети ярко близо до затъмненото Слънце, което маите тълкуват като Чак Ек при атаката. Това е намекнато в Дрезденския кодекс, където гмуркащ се бог на Венера се появява в таблиците на слънчевите затъмнения и в координацията на слънчевите затъмнения с циклите на Венера в Мадридския кодекс – друга книга на маите от края на XV век.

Тъй като Киних Ахау – Слънцето – бил скрит зад Луната, маите вярвали, че той умира. Ритуалите за обновяване били необходими, за да възстанови равновесието и да го върне в правилния му курс.

ОЩЕ: Откриха тайната на календара на маите

Елитът, особено владетелят, извършвали кръвопролитни жертвоприношения, наранявайки телата си и събирайки капките кръв, за да ги изгорят като приношения на бога на Слънцето. Тази „кръв на кралете“ била най-висшата форма на жертвоприношение, предназначена да укрепи Киних Ахау. Маите вярвали, че боговете създатели са дали кръвта си и са я смесили с царевично тесто, за да създадат първите хора. На свой ред благородниците давали малка част от собствената си жизнена сила, за да подхранват боговете.

Източник: The Conversation