Жреците на Паленке се кичели с човешки кости

Рядка статуя на бога на светкавиците е открита в Мексико

Паленке е общоприетото име за столицата на древното царство на маите Баакул. То е съществувало през класическия период (IV – X век от н.е.) и е достигнало разцвет в края на VII век от н.е. Причините за падането на Баакул все още са обект на научни дискусии.

Фрагмент от украшение, издълбано от човешка кост / INAH

Последната надеждна датировка от Паленке се отнася за 799 г. (надпис върху глинен съд), но косвени доказателства сочат, че хората са живели в града до средата на IX век.

Сега археологическата зона на Паленке включва три храма и дворцов комплекс. Последният се състои от няколко сгради. Всички те са с леко различна конструкция, някои имат изразена симетрия, но не всички.

Археолозите търсили признаци на тази симетрия в сграда с условното име Дом С (Casa C de El Palacio): от северната страна на тази сграда има стълбище, логично нещо подобно може да бъде на южната.

Вместо стълба в основата на стената изследователите открили парче под, което се различавало от околната повърхност. Той бил отворен и под него била открита кухина с диаметър 26 сантиметра и дълбочина 30 сантиметра, пълна с глинеста пръст с остатъци от дървени въглища.

Сред тази „изгоряла“ пръст имало семена, кости от риба, костенурки, дребни бозайници, люспи от обсидиан (най-вероятно остриета на ножове), няколко големи парчета въглен и сред тях костен накит. Кухината била запечатана с пръст.

В Мексико откриха статуя на бог на смъртта, който не бихте искали да срещате

Археолозите смятат, че са открили ритуално приношение на боговете, направено в чест на завършването на строителството на Дом С. Изследователите предполагат, че това се е случило в късния класически период (600 – 850 г. от н.е.). Семената, костите и предметите били поставени в огън и изгорени, а това, което останало, било заровено в основата на стената.

Намереният костен накит (или по-скоро фрагмент от него) според учените е направен от човешка бедрена кост и представлява елемент от ритуалното облекло на владетелите и жреците на Паленке. Тази конкретна част била прикрепяна към носа. Размерът ѝ е малък: 6,4 сантиметра дължина и 5,2 сантиметра широчина.

Подобни украшения има и на някои релефи и скулптури от Паленке, които изобразяват знатни представители. В пълната си форма украшението е представлявало вид маска с гребен, минаващ по оста на носа и стърчащ над челото на носещия.

Схема на маската / INAH

Маската не просто е издълбана от човешка кост. Тя е с резбована доста деликатна орнаментика. В лявата ѝ половина е гравирано изображение на мъж с птиче украшение и огърлица от сферични мъниста. От лявата страна е изобразен глифът на маите ak'ab', което означава „тъмнина“. А дясната ръка се удължава и се врязва в гребена, за да продължи от другата страна, където държи дълъг тънък предмет.

Учените смятат, че маската изобразява Кавиил (K'awiil) – богът на царевицата и плодородието, един от върховните богове в пантеона на маите. Традиционно е представян като мъж с удължен череп, символизиращ кочан царевица.

Лодка за оня свят: В подводна пещера сред кости е открито кану на маите

Тънкият предмет, който държи в ръката си, според изследователите е погребален свитък. Такива свитъци са били част от погребалната култура на маите, което също е отразено в релефите. В тази история свитъкът в ръката на бога е един вид портал към царството на мъртвите.

Възможно е човекът (жрецът), който е слагал такава маска, да е ставал олицетворение на бога по време на ритуалите – например в чест на началото или край на строителство. В този случай обаче не е много ясно как фрагментът от маската се е озовал в огъня сред другите жертвени дарове.

Сега на изследователите им предстои дълга работа. Тя ще им позволи да разберат процеса на изработване, да определят видовете използвани инструменти и лепилната смес, с която предметът е бил прикрепян към носа.