В Юдейските планини е намерена пещера на древни некроманти

Откриха десетки скелети на 2500 г. в необикновени гробове на кръстопът в Израел

Артефактите са датирани в периода от II до IV век от н.е. Изследователите предполагат, че в този регион е съществувал езотеричен религиозен култ. Според тях членовете на култа са използвали пещерата Теомим за ритуални церемонии, някои от които може да са включвали човешки жертвоприношения.

Авторите на нова статия, публикувана в Harvard Theological Review, твърдят, че всички предмети от пещерата може да са били използвани за некромантия. Тази практика е била обичайна форма на магьосничество или гадаене в древния свят и е включвала общуване с душите на мъртви хора.

Некромантите вярвали, че духовете на мъртвите не са обвързани от обичайните закони на пространството и времето и следователно могат да предоставят ценна информация за бъдещи събития или дори да осигурят физическа защита.

Практиката на некромантията и създаването на оракул на мъртвите (олтар или храм, който осигурява връзка със света на мъртвите) се корени в гръцката култура. Описание на Некромантиона (Νεκρομαντεῖον) на Ахерон има при Омир и Херодот. Този храм, посветен на Хадес и Персефона, гърците смятали за вратата към Аид – царството на мъртвите. Вярно е, че археолозите все още не са го открили.

Римляните охотно възприели гръцките обичаи и очевидно в някакъв момент са осъзнали и се заинтересували от некромантията. Това се доказва не само от археологически находки, но и от факта, че с течение на времето се появили закони, забраняващи подобни магьоснически практики в Римската империя.

Владетелят на Иберия от медната епоха се оказа жена

Приетите закони обаче не се променили много: некромантията останала широко разпространена, макар и незаконна. Некромантични олтари или оракули на мъртвите съществували на много места в близкоизточните римски провинции. Между тях винаги има известно сходство.

Обикновено за такива ритуали те избирали пещера, по-тъмна и дълбока, в която имало течаща вода. Човешките жертвоприношения може би не са били задължителен елемент от ритуала на общуване с мъртвите. Но в този случай винаги били използвани кости на хора.

Авторите на изследвнето смятат, че пещерата Теомим в Юдейските планини има всички култови и физически елементи, необходими, за да служи като възможен портал към подземния свят. Тя е доста голяма, в единия край има дълбока шахта (въпросния портал). Освен това в пещерата има извор, чиито води се събират в басейн, издълбан в скалата.

В пукнатините на пещерата имало маслени лампи, оръжия и човешки черепи. По-голямата част от лампите са конструктивно свързани с II – IV век от нашата ера, но има и по-древни находки.

Кану за оня свят. В подводна пещера сред кости е открито кану на маите

Изследователите твърдят, че използването на маслени лампи за гадаене е било изключително разпространено както в римските провинции, така и в самия Вечен град. Смятало се, че пророческата сила зад лампата е дух или духове, а в някои случаи дори богове или демони. Предсказателят наблюдавал промените във формата на пламъка и някак си го тълкувал.

Изследователите отбелязват също, че „човешки черепи са били използвани в цялата Римска империя, включително в Палестина и нейните околности, в ритуали на некромантия и комуникация с мъртвите“. Оръжието в пещерата според израелските археолози идеално се вписва в теорията за некромантията.

Много исторически източници казват, че духовете се страхували от метал, особено от бронз и желязо. Затова хората, които посещавали храмовете на некромантията, често вземали със себе си оръжия от тези елементи, вярвайки, че мечове и други метални оръжия ще изплашат появилите се зли духове.

Древните гърци строили своите храмове върху разломните линии на земната кора

Некромантите призовавали конкретни предци: те ги молели да дойдат, за да изразят мислите си за бъдещи събития. Хората обаче се страхували, че други същества може да се опитат да преминат през порталите, които се отварят по време на ритуалите на некромантията, така че вземали предпазни мерки.