100 години от рождението на Борис Априлов – за приключенията на Лиско, неговия създател и летните вечери в Созопол

Елисавета Станчева: Първата картина от незавършеният роман на Борис Априлов "Сляпо плаване" разкрива металическите мачти на "Ахасфер” - едно неслучайно име на един интересен плавателен съд. Разкажете ни за псевдонима на псевдонима на баща Ви и за неговата любов към морето?

Джина Василева: Може би наистина е доста странно за непознатия читател да се запознае с този странен и интересен автор! ‒ още повече, че и за мен самата беше изненадващо да опозная баща си поне 15 години след като почина. Имах, разбира се, някакви познания за живота на родителите си, но чак когато се захванах с архивите, разбрах колко небрежно съм се интересувала от тях!

Началните редове на незавършения роман "Сляпо плаване"

Фамилното име на бащиния ми род е Джавкови. Нямам представа откъде се е появило, защото в онези времена те са живели някъде около Лозенград.

Наложило се е да бъде наречен Борис Априлов, когато е започнал да работи във в‑к Стършел, някъде в 1947‑48 година. По думите на Валери Петров,псевдонимът му е от 1949. Това беше за мен важно познание, защото никак не ми се искаше да е кръстен на Априлския пленум, да речем! За щастие ‒ няма такива политически съвпадения в живота му!

Героическото име "Ахасфер", с което също се е подписвал под материалите си в Стършел! ‒ си е избрал сам още като дете, когато е прочел книгата на Южен Сю "Скитникът евреин". И съвсем естествено приятелите му са започнали да го наричат Ахо, Ахото.Макар и страстен любител на морето и лодките, бургаският хлапак си е избрал този прякор по романтични и героически причини.Много по‑късно научихме, че всъщност този литературен герой е бил силно мразен образ за евреите в робство.

Преди да си построи яхтата по поръчка, той е имал няколко други лодки: Чайка, Сириус и подобни. Винаги мечтата му е била да обикаля свободно морета и океани под платна, но никога не му позволиха да излезе извън крайбрежните води.

Яхтата "Ахасфер"

Поглеждайки 100 години назад и проследявайки творчеството на баща си, можете ли да откроите най-ярките моменти и постижения в неговата работа, за които си спомняте?

С едно особено притеснение трябва да ви кажа, че за първи път изпитах страхотна гордост и възхищение от труда на баща си години след смъртта му, когато реших да подредя и предам ръкописите му на Писателския съюз. Било е да кажем 2007‑8 година.

Да, знаех, че е написал много и хубави книги, но за мен писателската професия беше нещо съвсем обикновено! Още от дете израснах сред писатели и семействата им ‒ и го считах за съвсем обикновено нещо! Със срам си спомням как няколко пъти му се сопвах, че не ще да стане директор! Или главен редактор! ‒ и да станем богати и важни!Какво ли си е мислил той тогава?

Сега ми е ужасно неудобно! ‒ но живеех сред съученици, чиито родители бяха все разни важни клечки! Пътуваха в чужбина, бяха шефове насам‑натам…

Спомням си за приемните ми изпити за Художествената академия, за мен вече втори опит – разбра се, че този път съм ги взела успешно, но ми остана само един: събеседване!

Всички бяха много усмихнати, специалността "Дизайн" се задействаше за първи път. Повечето ме познаваха, или поне аз ги познавах - създаде се весела обстановка. Изпитите бяхме издържали успешно само 5 души, а им трябваше курс от поне 15‑20! Тогава един от членовете на комисиятаме попита какво работи баща ми. Както моите близки ме познават ‒ аз отговорих спонтанно: "НИЩО! Той е писател!" И си беше чиста истина!

Като избухна този човек, как само се възмути! Той също беше и писател, както и критик! Започна да се върти и да се възмущава – как така не работи, защото е писател! Сума ти време бесня - останалите го успокояваха, а той настояваше да ме отхвърлят от списъка…В нашето семейство подобни шеги и свобода в отношенията си беше най‑естествено!

В същото това време баща ми наистина не работеше, защото го бяха уволнили от Стършел, а после и от Дирекцията на Български Цирк! ‒ заради донос на свой пръв приятел от детинство!

Веднъж Ахото ме спря посред хола и ми разказа за първи път защо е останал без работа. Преразказа ми доноса, който главният редактор на вестник "Стършел" ‒ Челкаш, му е дал да прочете. И му предложил сам да напусне, защото ако го уволнят ‒ вероятно повече няма да види назначение! Каза ми имената на двама свои съученици и първи приятели от Бургас, които са знаели "престъпленията" му като ученик.… Много години по‑късно аз прочетох точ в точ този донос - разказала съм това и в книгата си…

Какви са най-ранните Ви спомените за писането на баща Ви, в каква обстановка създаваше той своите творби?

Машината на баща ми тракаше денонощно. Разбира се, пишеше главно за вестник "Стършел", но ето че през 1953 г. издаде първата си книга с разкази и фейлетони - "Тревоги", а следващата вече беше "Приключенията на Лиско" - в 1957 г. Много бързо името му на писател придоби популярност.

Корицата на първото издание на "Приключенията на Лиско"

Всяко лято изкарвахме някоя смяна във Вилата на журналистите в Балчик, в тази на писателите във Варна или Созопол. Беше един безкраен празник и смях! Баща ми, заедно с Пецата Незнакомов и други симпатяги разиграваха смешки и забавления за децата…

Но по едно време страната много се промени политически! Уж беше по‑свободно, но се оказа, че вече са подбрани елитни кадри…Лиско спаси баща ми, защото по това време нямаше друг толкова любим персонаж!

Освен автор на популярната поредица с приключения на Лиско, баща Ви е и сценарист на филма "Петимата от "Моби Дик". Коя страна от неговото творчество може би остава по-малко позната на публиката? Знаете ли, дали самият той е имал по-силни предпочитания към един или друг жанр?

Интересното у баща ми беше главно това, че той работеше много усърдно в няколко жанра! Разбира се, част от тях, поради зависимостта си от други участници, малко или много губеха от красотата и силата си с времето!

След дълги седмици и месеци на създаване на някое по‑сериозно произведение ‒ ръководителите на издателствата, винаги големи и усмихнати приятели! ‒ отказваха да приемат произведението; искаха съкращения. Често нямаха свободно място в този или онзи „брой“.

Имам "на склад" десетки екземпляри с анонимен надпис "НЕ"!... Понякога обикалят няколко редакции ‒ и ето че се появят някъде… До едно време се считаше, че той се е установил вече на "рибарска" тематика, но ето че започна да пише и доста "шантави" текстове, в които се разказваше за съвсем други неща! ‒ за странни държави и дори невероятни събития.

Шарж на Борис Априлов от Борис Димовски

По едно време настъпиха години, в които из цяла България се играеха негови пиеси - винаги много смешни, но и страхотно сериозни. Всички много се радвахме за него! ‒ прокуденото от Официалния свят момченце – той си остана един хлапак по дух!

Помня как заведе и майка си ‒ неграмотната ми Баба Нанка! ‒ на премиерата на първия си спектакъл в Сатирата. Надали изобщо е разбрала защо сме там! Но когато накрая всички скочиха и екзалтирано заръкопляскаха, тя стоеше и гледаше като най‑гордата жена на света! Насила го беше пратила в Гимназията! ‒ вместо да лови риба по таляните! Всичко дължим на нея ‒ бедното неграмотно сираче от село Граматиково!

Телесна топлина – недовършена пиеса, Тел Авив – 1994 г.

В киното "Моби Дик" беше голям успех! После ‒ не знам защо ‒ "Здрачаване" стана чудесен филм едва след като режисьорът значително го съкрати! На мен много ми се хареса! ‒ въпреки този странен порив на баща ми да си обещава да се самоубие, когато "остарее". Първо е било на 40 години, но постепенно границата се преместваше, когато разбираше, че не всичко свършва с годините! Та "Здрачаване" беше един такъв филм: откритие, че Светът не свършва ей така, като поостарееш!

Третият пък филм ‒ "Бягство в Ропотамо" с Рангел Вълчанов, по мое мнение, от филм‑мечта на баща ми да обиколи Света под платна! ‒ което в онези години непрекъснато правеха разни самотни мореплаватели! ‒ се превърна в една блудкава каша - макар и на фона на прекрасната музика на Иван Стайков и Мими Николова!

Борис Априлов със семейството си на яхтата "Ахасфер"

Вие вече повече от 10 години дигитализирате материали и публикувате със свободен достъп в интернет творчеството на баща си, коя част от тези архивни материали представляваше изненада и за самата Вас?

Изненада ме всичко с това, че е великолепно! Вече не забелязвах сюжета или смешките само, но виждах подтекста зад думите! Особено след като Коко Джамбазов ми разказа за премиерата на куклената пиеса "Шестте пингвинчета" ‒ и как Ахото се е смял неистово, наведен зад облегалките на столовете! ‒ и е доверил на яхтаджийските си приятели, че всъщност в пиеската е имал предвид СИВ! ‒ а Свирепата бяла мечка е олицетворявала… СССР! Това им е разказал на представлението, иззад облегалките на столовете, по време на премиерата на детската куклена пиеска!

Оттогава аз започнах вече да чета "зад редовете" на текстовете му и най‑обикновените събития ‒ вече имаха съвсем друг контекст! И „Чудовището“ от пантомимата! И Нумиан! И всички отношения между “обикновените“ хора ‒ вече имаха съвсем друг значение!

Което аз най‑ясно разбрах на Конференцията, по случай 90-годишнината му! Тогава чудесният критик и изследовател на литературата Вихрен Чернокожев и съпругата му Росица, буквално "откриха" и другата страна на Писателя! ‒ освен детската му литература, на която се бяха посветили още преди много години критиците, възхитени от тези произведения! Литературата му за възрастни направо се укриваше, освен разкази ‒ друго не допущаха.

Борис Априлов през 1976 г. в Сливенския театър

Представете си пък какво беше това за мен! Макар че дълго преди това, една нощ баща ми покани мен и мъжа ми да отидем с него на "Състезание по кьополу" ‒ в двора на една Созополска къща. Тогава за първи път го видях "в действие" - той държеше чаша с водка в ръка… не знам дали пиеше от нея, но истината е, че не млъкна. Цялата маса ‑ поне 15 души! ‑ се заливаше от смях! Имаше още 2 екипа в заведението - тогава снимаха 2‑3 филма по моето и всички околни маси мълчаха в очакване Ахото да каже нещо ‒ и се люшваха от смях!

А той, като се преструваше на подпийнал, постоянно подхвърляше страхотно смешни реплики, с които май си изкарваше на свобода ядовете и разочарованията от онези кинодейци, които му съсипаха филмите за лична изгода! Направо, без да му мигне окото! По едно време каза на "Данчо" да се разходи, че иска да каже нещо. Данчо стана и се посука между масите! ‒ а ние всички внезапно се усетихме, че той постоянно го правеше, вероятно смутен, че ще чуе някакви забранени подмятания, а му предстоеше да стане дипломат след лятото! Леле, измряхме от смях!

Не познавах баща си в такива моменти! ‒ но и никога повече не попаднах на толкова смел и остроумен събеседник, нямаше равен!

За повече и по‑подробни сюжети из живота му ‒ прочетете книгата ми "Сляпо плаване"… И още много остава неразказано!

Като разказвате за тази сърдечна вечер и говорейки си по повод на 100-годишнината от рождението му – за финал ще Ви попитам, как си представяте едно честване, което би се понравило на Борис Априлов?

Там е работата, че нямам представа! Струва ми се, че би искал да е сред най‑добрите си приятели! Красиви жени! Някоя негова любима? Да черпи всички и раздава вкуснотии? Да чуе някоя добра дума за книгите си? Дали ще повярвате, че го усещам постоянно около себе си? Искам някой път да се сетя нещо, някакво име или местност ‒ и не мога, но щом поизнеса въпроса си ‒ чувам и названието в главата си!

Смайвал ме е най‑много с това, че беше… всеотдаен! Грижеше се за болните си близки като омагьосан. Не понасяше вечните чествания, които следваха всяка премиера ‒ и трябваше да пътува и кисне сред непознати, за да поблагодари за участието им. Много обичаше приятелите си, но и често се разочароваше от тях…

Аз самата винаги прикривах мислите и желанията си от родителите ни. Сега се чудя защо!...

Снимки: личен архив – Джина Василева