Смятам, че се обръща все повече внимание на това. Казвам го от личния си опит. Може би преди COVID темата не беше толкова позната, но се появиха преводачите в кутийките по телевизорите и хората започнаха да се чудят какво е това нещо...И темата стана по-важна през 2021-ва. Прие се Закон за българския жестов език, благодарение на който все повече се изисква да има жестов превод.
Това обясни в предаването "Студио Actualno" жестовият преводач Борис Бъндев, във връзка с достъпността на хора със слухови увреждания до образование, култура, информация, забавление и други направления.
Заедно с Александър Калинов, Борис Бъндев основава компания за обучения и дигитални решения в сферата на жестовия език и достъпната комуникация. Тяхната мисия е да развиват комуникационните и презентационни умения на професионалисти чрез жестов език и невербална комуникация, като едновременно създадат измеримо социално въздействие. Всеки обучен човек допринася за по-достъпна среда за над 120 000 глухи хора в България.
Една от основните дейности на организацията е работата с компании. Екипите им преминават обучения по жестов език, като идеята не е единствено да могат да общуват с конкретен глух служител или клиент. Бъндев и колегите му се стремят да покажат, че познаването на жестовия език може да бъде полезно допълнително умение само по себе си.
Работата с корпоративния сектор обаче има своите особености. Компаниите функционират в динамична среда, в която резултатите и бизнес целите често са строго определени. Понякога въпросите, свързани с достъпността и приобщаването, остават на заден план. Бъндев определя това като естествено следствие от начина, по който работят организациите, а не непременно като проява на нежелание.
Освен работата с компании обаче, младите момчета се насочват и към друга идея, която спомага за създаването на още по-благоприятна среда за нечуващите у нас.
"От една година започнахме да превеждаме големи концерти на жестов език. Концерти като Iron Maiden, Marilyn Manson, Gorillaz. И там е яко както за нас като преживяване, така и за глухите. Наскоро превеждахме Marilyn Manson и видях хлапета на по 15-16 години, които не чуват и за първи път отиват на концерт", сподели Бъндев.
По думите му, преводът на концерт носи сериозна отговорност, защото преводачът трябва да участва в създаването на преживяване на публиката.
Една от големите трудности идва от факта, че текстовете на песните често са абстрактни. Дори когато даден текст може буквално да бъде преведен, това невинаги означава, че резултатът ще бъде разбираем или ще предаде смисъла на оригинала. Затова преводачът понякога трябва да интерпретира определени части от песента. Необходимо е да разбере какво стои зад думите, каква история се разказва и какво е посланието, за да намери подходящ начин да го предаде визуално.
Повече по темата - вижте в интервюто.
