Екзакта: ГЕРБ - 22,5%, БСП - 18,9%,

На въпрос за листата на коя партия или коалиция ще гласувате на предстоящите избори за депутати в Европейския парламент, 22,5% отговарят, че ще гласуват за ГЕРБ, 18,9% - за Коалиция за България, 6% - за ДПС; 5,3% - за България без цензура, ВМРО - БНД, ЗНС, Движение Гергьовден. За Реформаторския блок биха гласували - 5,2%, за АБВ – 5%, НФСБ – 3,4%. Това показват данните от национално представително проучване на „Екзакта Рисърч Груп”, представени на пресконференция, предаде „Фокус”.

Проучването е проведено в периода 4 - 10 април 2014 година. Интервюирани са 1250 пълнолетни български граждани, в 125 гнезда, в 86 населени места. ПП „Атака” към момента биха получили електорална подкрепа от 1,9%.

Една четвърт от българите намират, че тези избори са много важни, персонално за тях. Това са заможни българи, както и живеещи в провинцията. „Донякъде важни” са изборите за 37%.

Сред политически изкушените избиратели, най-често посочват, че изборите са персонално важни за тях, избирателите на ДПС, БСП и на ПП „България без цензура”.

Без персонално значение се оказват изборите за две трети от хората, които не възнамеряват да гласуват.

Има разлика в ситуацията с отговорите, когато е зададен въпросът: „Доколко важни са предстоящите евроизбори за България?”. Според 44% те са много важни за страната ни, а според 35% от запитаните изборите са донякъде важни.

37% от българите заявяват, че са разочаровани от политическата сила, на която симпатизират. По-често от останалите това посочват жените, хората на възраст между 30 и 60 години, високообразованите респонденти и жителите на градовете извън столицата. Най-малко разочаровани има сред симпатизантите на ДПС - 25% от тях. Разочарованите от ГЕРБ и БСП са съответно 32% и 31%. Повечето хора, които възнамеряват да гласуват за нови политически формации и коалиции подчертават, че правят подобен избор, защото са разочаровани от партиите, на които са симпатизирали доскоро.

Предстоящият евровот очевидно представлява залог за разочарованите избиратели, доколкото 44% от тях твърдят, че категорично възнамеряват да гласуват, а други 25% посочват, че е по-вероятно да гласуват отколкото да останат вкъщи. Така е твърде вероятно разочарованието да бъде усвоено от новите партии, а в по-малка степен да доведе до негласуване. Именно от страна на разочарованите може да се очаква и така нареченият протестен вот.

Допълнителна острота на темата за разочарованието от политическите партии прибавят отговорите на една трета от разочарованите българи, които посочват, че на евровота ще гласуват за своите партии за последен път. Става ясно, че за тези хора пределът на компромиса е достигнат.

Данните ясно показват, че разочарованите леви избиратели се ориентират към АБВ. 61% от призналите, че ще гласуват за АБВ твърдят, че са разочаровани от политическата сила, на която са симпатизирали досега (очевидно става дума за БСП).

Близо половината от хората, които ще гласуват както за РБ, така и за ББЦ, също признават, че са разочаровани от партията, която са подкрепяли.

Лоялните избиратели на големите партии също се оказват в някаква степен разочаровани от своите партии. По една трета от посочилите, че ще гласуват за ГЕРБ и за БСП на предстоящите евроизбори декларират, че са разочаровани от партията, на която симпатизират.

Месец преди евровота през май, 2009 г., 57% от българите твърдяха, че категорично са решили да гласуват. Активността в крайна сметка се оказа с почти 20 пункта по-ниска. Пет години по-късно, месец преди евровота 44% от пълнолетните българи заявяват категорично желание да гласуват. Логично е да се очаква по-нисък дял от този на заявената засега активност. Кампанията, а и странични и дори външни фактори обаче могат да окажат труднопрогнозируемо влияние на активността, затова всякакви категорични прогнози към момента са силно условни.

Вторичният анализ на данните от настоящото изследване показва, че с нарастване на възрастта на респондентите, расте и желанието да се гласува. Колкото е по-голямо населеното място където живеят хората, толкова по-малко са желаещите да гласуват. От друга страна, най-много посочващи, че категорично няма да гласуват има сред хората на възраст между 30 и 50 години, сред нискообразованите респонденти, сред жителите на малките градове и сред ромите.

Особено висока е готовността да се гласува на предстоящия евровот сред хората, които посочват, че се чувстват представени от политическите партии в сегашното Народно събрание. Близо 70% от тях твърдят, че категорично ще дадат гласа си на предстоящите евроизбори.

Това отправя сериозно предизвикателство към голямата част от българите, които твърдят, че не се чувстват представени понастоящем в българския парламент.

Едва една трета от чувстващите се непредставени в парламента са категорични, че ще излязат да гласуват. Пасивната им позиция води до това, че засега статуквото печели, а гражданското общество не успява да се пребори с непредставителността на парламента. Така става ясно, че към момента въпросът за значимостта на политическото представителство е силно размит на фона на жизненоважните проблеми от материално естество.

Няма промяна в подреждането на първите две партии, според размера на електоратите им. И през април т.г., в настоящото изследване на „Екзакта”, ГЕРБ води с 22,5% пред БСП, която е на второ място, с електорат от 18,9%.

Най-често избирателите на ПП ГЕРБ са хора на възраст до 40 години, високообразовани, респонденти със среден и с по-висок жизнен стандарт, жители на столицата и на малките градове. ГЕРБ има резерв за по-добри електорални позиции сред жителите на градовете областни центрове.

Няма промени в традиционния социално-демографски профил на подкрепящите БСП. Вероятно заради политиката си в социалната сфера БСП е сочена от ромите като най-автентичен изразител на техните интереси.

21% от хората, които твърдят, че при бъдещи парламентарни избори биха гласували за БСП, заявяват обаче в момента, че на евровота ще изберат АБВ. Това закономерно поставя въпроса за искреността на левите избиратели в социологическите проучвания в момента.

В средата на април се наблюдава отчетлива тенденция на мобилизация на електората на ДПС. В навечерието на кампанията тази партия заема доста категорично третата позиция сред влиятелните политически формации у нас. Очевидно е нараснал залогът на евровота за тези избиратели.

ББЦ, РБ и АБВ отново получават много близки резултати, като дистанцията между тях се измерва с десети от процента. Дяловете, които сега има всяка една от партиите позволяват тя да има свой представител в Европарламента. В същото време и трите формации запазват могат да привлекат допълнителна подкрепа за себе си в хода на изборната кампания.

Отделянето на която и да е от трите формации като по-перспективна от останалите е силно манипулативно и дори подвеждащо в настоящия момент. Най-малкото заради статистически незначимите разлики между тях и размера на статистическата грешка при подобни дялове (средно процент и половина). Отделно водачът на листа на една от тези три партии по времето на провеждане на изследването остана неизвестен.

И докато ББЦ и АБВ леко се свиват (с по-малко от процент) от времето на своя пик през февруари и март, РБ запазва устойчив електоралния си дял. При този тренд, от гледна точка на данните за трите формации, засега не остава съмнение в това, че те ще бъдат представени в Европарламента.

За последните два месеца нараства делът на българите, които припознават РБ като автентичен изразител на българските десни - от 7% на 10%. Това подсказва, че от кампанията на РБ ще зависи доколко формацията ще може да разшири електоралното си влияние. Симпатизиращите на РБ са хора на възраст между 40 и 59 години, високообразовани българи, работещи хора и жители на столицата и на големите градове. Макар и в друг мащаб, сега РБ успява да възстанови и рестартира профила на десния избирател от началото на демократичните промени у нас.

Избирателите на ББЦ са най-често хора на възраст до 30 години със стандарт около средния. ББЦ получава резултат над средния в столицата. Партията на Николай Бареков успява да се пребори за гласове на избиратели от всички посоки на политическия спектър. Най-много обаче, са избралите ББЦ сред хората с националистически профил. Висока и масова е подкрепата за лидера на ББЦ от неговите избиратели. След огласяване на водача на листата на ББЦ може да се очакват по-точни данни за тази формация.

Избирателите на АБВ са високообразовани хора на възраст над 50 години, както и жители на столицата и на големите градове. Няма съмнение, че разочарованите леви симпатизанти са ресурс на АБВ /вече над 20% от тях/. Прави впечатление, обаче, че формацията се ползва и със симпатиите на привърженици на различни партии. Лидерът на АБВ Георги Първанов и водачът на евролистата на АБВ Ивайло Калфин са силен тандем от съвместими в обществените представи политици. Те двамата заедно са одобрявани от 17% от българите. Трудно е обаче да се измери реалния електорален дял на АБВ както поради регионална специфика на вота, така и заради страх от деклариране на електорална съпричастност.

НФСБ е формацията с националистически профил, която към момента събира най-много избиратели. В същото време избирателите на Атака имат много твърдо ядро.