X
 
 

Откъс от "Архивът на Стиг Ларшон"

2116 0
photo of Откъс от "Архивът на Стиг Ларшон"
Снимка: Издателство "Сиела"
ПРОЛОГ

Стокхолм, 20 март 2013 г.

Възможно ли е досието "Улоф Палме" да бъде затворено?

Убийството на шведския министър-председател остава неразкрито и до днес. На български език излиза сензационното романизирано разследва...

Чистачките на колата се бореха с тежкия сняг. Не бяха изминали повече от петнайсетина минути, откакто паркирах, но снежната буря вече беше превърнала тъмночервеното ми волво в част от равната си покривка. Шумът отвън достигаше приглушен до ушите ми, а от гледката на вихрещия се сняг губех ориентация, макар да знаех, че се намирам на паркинга пред металното здание на склада под наем.

Чух слаб шум от двигател и забърсах запотения страничен прозорец с ръка. Кондензът образува струйка, която се стече по китката ми и влезе под ръкава на якето. Вляво от мен спря сребристо комби. Преди да успея да изключа двигателя, вратата на другата кола се отвори. Лицето на мъжа беше загърнато с дълъг шал, а качулката на парката му беше вдигната. Посочи над покрива на колата ми, давайки ми знак да тръгна към входната врата. Когато стигнах до нея, той вече въвеждаше кода. Очевидно без успех, защото малко след това извади телефона си и проведе разговор. Минутите, които прекарахме там, минаваха бавно като шведска предизборна кампания. Архивът стоеше недокоснат от десет години и явно не искаше да се раздели със спокойното си съществуване толкова лесно. Накрая една врата се плъзна встрани и след като преминахме през нещо като въздушен шлюз, се озовахме в топъл и сух коридор с безкрайна редица стоманени ролетни врати, осветен от силни луминесцентни лампи. След смразяващия студ навън складът ми се стори почти уютен.

Щом свали шапката, шала и качулката си, видях, че мъжът, който ме пусна вътре, наистина е Даниел Пул от вестник „Експо“. Здрависахме се и тръгнахме по дългия коридор, качихме се по стълбите до горния етаж и влязохме в идентичен коридор, където Даниел се спря пред една от вратите. Единствено малката метална табелка с анонимен номер показваше, че сме на правилното място. Нищо не разкриваше, че тъкмо в това помещение се крие истинско съкровище. Съкровище, което се надявах, че ще ми посочи пътя към нещо безценно.

Стоманената врата се вдигна с тътен и видях, че рафтовете в малкия склад са препълнени догоре. Две дълги редици кашони, наредени един върху друг, се простираха чак до вратата. Погледнах един от тях по-отблизо и надписът отстрани потвърди, че съм открил това, което търсех от толкова време. Текстът, изписан с маркер, гласеше: „СТИГ АРХИВ“.

Свалихме кашона на пода. Даниел вдигна картонения капак, а аз грабнах няколко от остарелите кафяви папки за картотека. Горният ръб на всяка бе надписан със ситен почерк, но напълно четливо. Тези, които държах в ръка, бяха именувани „САЛ“, „33-годишният“, „Резистънс Интернешънъл“, „Южноафриканската следа“ и „Кристер Петершон“. Пръстите ми изтръпнаха – сякаш папките бяха наелектризирани. Заглавията ясно показваха, че документите в ръката ми са свързани с убийството на министър-председателя на Швеция Улоф Палме. Материалите бяха многократно повече, отколкото се бях надявал, и се зачудих как ще успея да изчета всичко.

Бившият премиер Иван Костов споделя своите "Свидетелства за прехода"

Мемоарите на един от „строителите на съвременна България“ излизат на пазара на 11 април. Министър-председателят (1997-2001...

Даниел ме върна в реалността. Макар и само на трийсет и една, той беше изпълнителен директор и главен редактор на „Експо“ и бе посветил живота си на борбата с расизма и нетолерантността. Архивът беше негова отговорност и той ми даде да разбера, че документите не бива да напускат сградата без негово разрешение, както и че не трябва да казвам на никого къде се намира складът.

Трябваше да чета на място, но в този момент, седнал върху кашон в металната постройка без прозорци, не исках да се намирам никъде другаде. Времето беше ограничено и нямаше да успея да прегледам почти нищо от материалите, а още по-малко да си направя някакви заключения за мислите на Стиг.

Пътят дотук беше дълъг и криволичещ. Когато реших да посветя всичкото си свободно време на неразкритото убийство на Улоф Палме, бягах от собствените си неуспехи. Сега усилията ми ме бяха отвели до забравения архив на един от най-известните писатели на света. Материалите ми даваха още доста храна за размисъл. Стиг, изглежда, приписваше убийството на южноафриканските тайни служби, подпомагани от шведски крайнодесни сили. Аз самият смятах, че извършителят е аматьор. Двете теории не се връзваха.

Веднага обаче осъзнах, че не бих могъл да пренебрегна архива. Документите бяха твърде интересни, за да не проследя тази нишка. Не знаех къде ще ме отведе, нито подозирах, че проучването ми ще изложи мен и други хора на опасност, вследствие на срещите ни с екстремисти, агенти по сигурността, изкупителни жертви и убийци.

***

Откъс от "Черните дупки и други мелодии от Космоса", Джана Левин

Сблъсък на черни дупки Нейде във Вселената две черни дупки се сблъскват – масивни като звезди, но малки колкото градове, те са б...

Стиг бе пратил писмо, дълго седем страници, до Джери Гейбъл от великобританския „Сърчлайт“, водещия вестник в борбата с расизма, послужил за образец на шведския „Експо“. Писмото е било написано по-малко от три седмици след убийството на Улоф Палме.

Actualno.com

Етикети:

Рейтинг: 5 от 5. Гласували общо: 1 потребители
missing image
Седмичен хороскоп за 18-24 ноември

Овен През тази седмица се вгледайте и вслушайте в знаците на съдбата. Бъдете предпазливи. Обстоятелствата ще ви показват подводните камъни....