Автор: Валентин Стоев
ЧАСТ ВТОРА
Разпни го!
По плодовете им ще ги познаете!
Берат ли се грозде от тръни
или смокини от репей?
Всяко добро дърво дава добри плодове,
а лошото дърво дава лоши плодове;
не може добро дърво да дава лоши плодове,
нито лошо дърво да дава добри плодове.
Всяко дърво, което не дава добър плод,
го отсичат и хвърлят в огън.
Глава ХI
Небесен гостенин
Иисус Христос никога не бе ходил в Рим. Нито като равин, нито като християнски бог. Каквото знаеше за него, бе отпреди 2000 години: метрополия, която управлява жестоко провинциите, включително и неговата Юдея. Знаеше още, че Рим, императорите и прокураторите са причинили на еврейския народ повече злини дори от природните катаклизми като големия потоп от времето на Ной например.
Кортежът летеше по римските улици по посока на Ватикана. Понеже преминаваха покрай Римския форум, през стъклото на лимузината, което естествено беше огледално, Христос виждаше познат му античен екстериор от онова време.
До него седеше първият кардинал на папската република негово преосвещенство Матео Торичели, който се опитваше да завърже какъв да е разговор с Божия син. Но Христос не проявяваше никакъв интерес. Всеки друг – освен натоварения с мисията да доведе Бога до прага на най-големия му християнски дом на Земята – щеше да се почувства пренебрегнат и обиден, но кардиналът, обратно, се чувстваше на седмото небе само поради факта, че е първият католик, общувал с божествения на живо.
Торичели се чувстваше задължен да разкаже на Христос какво му предстои през днешния ден според протокола, приет на папския съвет предния ден.
В това време обаче лимузината спря плавно пред високата желязна порта и кардиналът увисна с отворена уста. Гвардейците само опънаха тела, задължителната проверка на документите по разбираеми причини отпадаше и колата продължи по вътрешната улица до папската резиденция. А той, Божият наместник на земята, стоеше втвърден на стълбите, сърцето му биеше лудо, а краката му бяха изтръпнали като след маратонско бягане.
Въведоха Христос в огромната тържествена зала на ватиканския дворец. Самият папа си придаваше важности и все още не се появяваше.
Изведнъж огромната завеса в дясната страна на залата се вдигна и симфоничен оркестър, дочакал с нетърпение появата на небесния гост, засвири Бах. Иисус не реагира, кардинал Торичели му посочи с ръка два трона встрани, поставени на подиум един до друг, очевидно за него и за папата, но Иисус предпочете да остане прав.
Тогава огромната порта отляво се отвори и на светлия фон се появи папа Викентий ІІІ, облечен в ритуалната мантия, извезана със скъпоценности, със златна тиара на главата. Приличаше повече на монарх от ХVІ век, отколкото на божи служител, пък макар и най-висшия. За този папа, дошъл на престола преди десетина месеца, се говореше, че е най-суетният от 200 години насам.
Негово светейшество продължи да се движи и се спря на педя пред Иисус. Синът Божий не бе забелязал, че в дъното зад гърба му, строени като войници, стояха прави и смълчани поне още тридесетина висши сановници – кардинали и епископи, всеки на мястото си в редицата, която съответства на ранга му. При появата на папата те бяха коленичили раболепно и едва при вида на този мизансцен Христос реагира с присвиване на веждите. Ако професор Зак и Корнелия Люксембурго бяха тук, непременно щяха да изкоментират, че това се случваше за първи път едва на десетия ден от втората му мисия на Земята.
Папа Викентий ІІІ се бе приближил съвсем до Иисус и когато всички в залата със свити сърца очакваха какво ще се случи, негово светейшество католическият папа, Божият наместник на Земята, коленичи пред Иисус.
Картината бе забележителна – папата се прекланя пред своя и на стадото си бог Иисус Христос. Съвършена гледка, достойна за четката на Караваджо.
– Боже мой, Иисусе Христе, позволи на твоя раб Викентий да те поздрави в Твоя дом и да Те помоли да се почувстваш добре дошъл на Земята!
И тук се случи чудото на месията. Христос отвърна тихо:
– Амин!
Оркестърът премина на Хендел, после на Перголези, а ритуалът по божественото посрещане продължаваше все така на крака. Крайно уморително за дебелите кардинали, но не и за Спасителя, защото той притежаваше извънземна издръжливост. А умееше и да командва тялото си.
Сложиха го на господарското място на огромната маса, претрупана с храна. Пред него имаше табела с име, но той не успя да я прочете. Точно срещу Спасителя седеше светият отец. На множеството тостове не отговори нито веднъж, но изпи чаша червено вино. Спомни си за Тайната вечеря, за последната си нощ в Гетсиманската градина, потъна в минало отпреди 2000 години, но бързо се върна в действителността, защото беше много ядосан на учениците си, които не бяха удържали на съблазънта и бяха позволили на интересчиите равини да обявят идеите му за нова вяра, като по този начин са пренебрегнали светото учение на юдаизма.
Знаеше всичко за този мазник Викентий, който бе заграбил със сплетни и тайни договорки върха в тази чужда за него религия и бе позволил да се случат скандалите със свещениците педофили. Пък и в миналото имаше тъмни петна в биографията си – Иисус знаеше, че първият в клира е бил младежки активист фашист, за което бе забранил да се продумва. Да не говорим за предшествениците му на папския престол, всеки със своя вина, например за онзи божи наместник, който си бе затворил очите пред Холокоста, за да спаси собствената си кожа. Или другите, които бяха измислили светата инквизиция, изпратила на смърт хиляди оклеветени невинни.
Скоро всички се разотидоха. Беше му насрочена аудиенция при понтифакса за 11 часа на следващия ден. Както се подхилкваха в папската канцелария, земните закони невинаги се покриват с небесните. И горко му на този, който се осмели да не ги спазва. Прави бяха, на земята Иисус бе само един дългоочакван гостенин!
