"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
Преди олимпийските титли и световните рекорди да превърнат България в голямо име в леката атлетика, един състезател вече проправя път. Димитър Хлебаров е първият българин, преодолял четири метра в овчарския скок, въвежда новост в дисциплината и става "Спортист на годината" за 1961-ва. Днес името му рядко се споменава, но следата му остава както на стадиона, така и в Софийския университет.
Димитър Хлебаров и първата голяма граница
Роден на 3 септември 1934 година, Хлебаров се състезава във време, когато българската атлетика все още търси мястото си сред водещите страни. Неговата дисциплина изисква необичайно съчетание от скорост, сила, техника и смелост: състезателят трябва да превърне засилването си в полет над летвата, опирайки се на един прът.
Хлебаров става първият българин, преминал границата от четири метра. Впоследствие издига националния рекорд до 4,96 метра - само на четири сантиметра от следващото голямо число в дисциплината. Между тези две постижения стои развитие, което го превръща в многократен шампион и една от водещите фигури на родната атлетика.
Новият прът, който променя скока
В историческите сведения на Софийския университет Хлебаров е посочен и като първия българин, започнал да скача с прът от фибростъкло. Това е важен преход за овчарския скок: по-гъвкавият прът променя възможностите на състезателите и начина, по който изпълняват опита си.
За Хлебаров новостта означава необходимост да усвои различна техника. Именно тук е пионерската му роля - той не остава само при познатото, а пренася промяната и в българския сектор.
Златната 1961 година пред българска публика
Един от най-значимите му успехи идва на Универсиадата в София през 1961 година. Пред родна публика Хлебаров печели златния медал с 4,52 метра. Състезанието е оспорвано: същата височина преодоляват и сребърният медалист Жерар Барас от Швейцария, и бронзовият Игор Петренко от СССР. Българинът обаче застава на най-високото стъпало.
Признанието за силната година идва и в националната анкета - Хлебаров е избран за "Спортист на годината" на България. Овчарският скок, който днес рядко попада в центъра на спортното внимание у нас, тогава има свой голям герой.
Олимпийски финал, но без медал
Година преди успеха в София Хлебаров представя България на Олимпийските игри в Рим. През 1960-а достига финала и завършва на 11-о място с 4,30 метра. Участва и на следващите Игри в Токио през 1964 година. И макар да не печели олимпийски медал, в кариерата му остават национални рекорди, международно злато и нов подход към дисциплината.
От рекордите до университетската катедра
След състезателните си години Хлебаров продължава да работи за спорта като преподавател и треньор. Дълго време ръководи катедра "Спорт" в Софийския университет. Новаторството му се проявява и там. През учебната 1990/1991 година, когато университетското физическо възпитание се нуждае от промяна, под негово ръководство се въвеждат профилирани групи по спорт. Сред новите възможности са заниманията по джогинг - по-достъпен начин студентите да се движат и да поддържат форма.
Хлебаров умира на 28 октомври 2009 година. Оставя след себе си две свързани истории: на състезателя, който вдига летвата за България, и на преподавателя, който помага на други да открият спорта. Първата се измерва в метри. Втората продължава далеч след последния му скок.
Автор: Стефан Йорданов
ОЩЕ от "По следите на забравените": Сър Алекс Фъргюсън го обяви за най-доброто си попълнение, а той допусна само 1 грешка за 10 години
