"По следите на забравените" е спортна рубрика на Actualno.com, в която търсим историите и съдбите на спортисти, останали в сянката на времето.
В годините преди Втората световна война той е един от най-уважаваните колоездачи в Германия и в чужбина. Алберт Рихтер е един от най-добрите спринтьори в света. Той е трикратен победител в Гран при на Париж, световен шампион при аматьорите, седемкратен първенец на Германия в колоезденето, четирикратен носител на бронзов медал от световни първенства и двукратен вицешампион. Той е силен, висок и красив спортист с руса коса и сини очи. С една дума - всичко, за което нацисткият режим може да мечтае за своята пропагандна машина. Има само един проблем. Той мрази Адолф Хитлер и смята нацистите за "банда престъпници". Освен това има еврейски треньор - Ернст Берлинер, към когото остава лоялен до края.
Шампионът, когото Германия забрави
През 1933 година, след като става професионалист и се чувства все по-неудобно поради нарастващата вълна на нацизма в Германия, той емигрира в Париж, като от време на време се връща в родината си, за да посещава семейството си и да участва в състезания. Треньорът му остава в Германия, но му става все по-трудно да оцелее там. Тъй като е евреин, в крайна сметка му бива забранено да тренира и става жертва на заплахи и насилие. Рихтер помага на треньора си, като му изпраща печалбите си от състезанията.
Нацистките власти са разярени и определят това за обида към самия Хитлер. Сцени като тази по-долу вероятно не помогнали особено на неговата кауза. Това е Рихтер, току-що спечелил германското първенство в Хановер - единственият на снимката, който не прави нацистки поздрав.
Снимка: The Vicious Cycle
През декември 1939 година, не дълго след началото на войната, Рихтер заминава за Германия и печели Гран при на Берлин. Няколко дни по-късно е спрян и свален от влака на швейцарската граница, докато пренася пари (в гумите на колата си) за друг свой еврейски приятел. Месец по-късно е намерен мъртъв в килията си. Нацистката преса първо съобщава, че е загинал при каране на ски в Алпите, а след това променя версията на самоубийство, като твърди, че Рихтер е бил обзет от чувство за вина, защото се е опитал да помогне на евреин. Смъртта му никога не е била официално регистрирана, така че истината все още остава неизвестна. Алберт Рихтер е бил на 27 години.
"Името му е изтрито завинаги"
Много интересна е промяната в начина, по който медиите в Третия Райх отразяват кариерата му. През 1932 година местното издание "Der Deutscher Fahrrad" пише за един млад мъж, който сензационно триумфира в Рим като световен шампион по спринт при аматьорите, печели множество международни медали и класически състезания на писта и е един от най-популярните спортисти на своето поколение. "Алберт Рихтер е изключително талантлив спринтьор, талантлив състезателен колоездач, на когото германският колоездене трябва винаги да отрежда почетно място редом с великите си шампиони". Но само няколко години по-късно същото списание на асоциацията казва с много злоба за Алберт Рихтер: "Името му е изтрито завинаги от нашите редици." А днес в Германия си спомнят за Рихтер като за "забравения световен шампион".
Автор: Дария Александрова
ОЩЕ от "По следите на забравените": Забравеният пионер на българската атлетика, който изпревари времето си
