Митов: Ограбването на нацията започна на 9 септември 1944 г., но не приключи на 10 ноември 1989 г.

Нататък в поста си Митов пише следното:

"Наред с репресиите за съсипване на инакомислещите, режимът успя да се прероди в демократична България през децата си и да ни гледа отвисоко и днес.

Още: Васил Терзиев за фирмите, спечелили проекти за милиони: Поздравявам ги и се гордея, че съм ги подкрепял!

През последните 34 години откраднатите от държавните фирми пари в особено големи размери са били изпрани през разкрити от Христо Христов в книгата му схеми и днес се представят като големи успехи на златни момичета и момчета. Някои са се раждали не със сребърна лъжичка, а с цял сребърен сервиз в уста. Оттук и афинитетът им и днес към проекти за ядливи чашки за 2.5 млн лева или първият в света частен инвеститор в изкуствен интелект... но с обществени пари - 4.2 млн лева пак за тях. От нас...

И не, драги загрижени наследници, вас режимът не ви лиши "от възможност да видите света", особено ако (хипотетично) сте го посрещнали във Вашингтон...

Не, комунизмът не успя да убие свободния дух на българина. Нито да подмени ценностите ни. Опита, но не успя. Но за едно съм съгласен - "над 30 години след падането на комунизма невидимият му дух ни преследва и не можем да се откъснем от наследството му". Всъщност, той ни преследва, слуша ни, но можем да се откъснем. И ще го направим", завършва Даниел Митов.

А ето както коментира Васил Терзиев по повод днешната дата 9 септември:

Още: Митов: Списъкът "Миротворец" не е за отстраняване на хора, проблемът е в личните данни (ВИДЕО)

"Девети септември не бива да се забравя. Девети септември 1944 г. бележи нашето „Второ освобождение“ (който не е гледал филма на проф. Келбечева и проф. Светослав Овчаров задължително трябва да го направи). Тогава стремителното развитие на България е прерязано, елитът на страната - заличен, и свободните граждани стават жертви на един тоталитарен режим, който ги лишава от основни свободи, от възможност да виждат света, да се променят и развиват.

Неоспорими са престъпленията на комунистическия режим спрямо българския елит, „неудобните“ и техните семейства. Но най-големият грях на комунизма е убиването на свободния дух на българина и подмяната на ценностите, които ни правят общност.

Предприемчивостта, свободата, състраданието отстъпват на страха, на колективизма, на конформизма. На манталитета, че всички са ни длъжни, най-вече Държавата.

Над 30 години след падането на комунизма невидимият му дух ни преследва и не можем да се откъснем от наследството му, за да поемем по нашия европейски път. Днес отговорността е наша, независимо колко е трудна битката, да работим за силно, обединено и демократично общество, което е част от Европа и където човекът и неговата свобода стои в основата на всичко. И 9 септември трябва да ни напомня за този наш дълг, за да няма подобна дата в бъдещата ни история."