"Няма да има компромис с определената минимална работна заплата в размер на 660 евро, защото така не може да се оцелява. Хората изпадат в криза, отразява се на работата и на семействата им. Предстои тежка социална криза". Затова предупреди пред bTV вицепрезидентът на КНСБ Тодор Капитанов. Още: "Утре ще е български кораб": Тази вечер ще има протест срещу властта, която "не може да разпознае руската заплаха и да защити Отечеството"
Социална жестокост
Още: КНСБ организира национален протест "За по-високи доходи!"
Според него това, което се случва с тези 5% увеличение на заплатите е "социална жестокост", прикрита под бюджетна дисциплина.
Капитанов уточни, че синдикатите не са били търсени за определяне на минимална работна заплата в размер на 660 евро.
"Властта трябва да вземе малко под внимание това, което се случва на площада, защото протестите няма да спрат", предупреди вицепрезидентът на КНСБ.
Тодор Капитанов отрече бившият народен представител от ДПС Йордан Цонев да е станал съветник на президента на КНСБ Пламен Димитров.
Замразяване на доходите и съкращения сектор "Сигурност". Министерството на финансите подготвя бюджет за следващата година със заложен дефицит от 3.5% от брутния вътрешен продукт на касова основа и 4.3% на начислена основ. Това заяви президента на КНСБ Пламен Димитров след срещата с министъра на финансите Гълъб Донев. По думите му предвиденият дефицит в размер на 3.5% представлява "много стръмна фискална консолидация, това означава, че разходите отнякъде ще се режат".
Димитров заяви, че предвиденото увеличение на заплатите в бюджетния сектор от 5% през 2027 г. няма да важи за сектор "Сигурност", където не се залага повишение на възнагражденията. Освен това се предвиждат съкращения, подобно на плановете за съкращения в останалата администрация, посочи Димитров, като окачестви тези намерения като справедливи.
Той посочи, че са предложили заплатите в публичния сектор да се повишат с 10%, вместо с планираното увеличение от 5%. По отношение на минималната заплата президентът на КНСБ посочи, че засега няма резултат в посока увеличаване от предвидените 660 евро, но има заявка, че това може и да не е финалният размер на минималното възнаграждение. Димитров каза, че са изразили съмнения относно макрорамката, тъй като смятат, че прогнозираният размер на БВП е подценен, респективно и очакваните данъчни приходи.
По думите му, за да се изпълнят исканията на КНСБ по политиката на доходите, ще са нужни още около 380 млн. евро, които могат да бъдат осигурени, тъй като приходите по бюджета ще са по-високи от това, което прогнозират от финансовото министерство за 2027 г. "Прекалено консервативното планиране към момента създава илюзията, че нямаме решение, че не е възможно", каза той.
Димитров изрази умерен оптимизъм, че ако управляващите чуят хората могат да намерят необходимите средства за воденето на по-справедлива политика по доходите, особено в полза на гражданите с най-ниски възнаграждения.
"Хора, които получават по 700 евро, по 650 евро, с по две висши образования, с по два езика в библиотеки, в музеи и тн. няма как да останат с тези 5%, които са 25 евро чисто в джобовете, това е подигравка", добави Димитров.
