Преди трийсет години получих стипендия да преподавам писане на пиеси в Йейлския театрален колеж. Още първите седмици ми подсказаха това, което останалата част от годината потвърди: не мога да преподавам писане на пиеси.
В книгата си „Театърът“ (ИК „Изток-Запад“) видният драматург, режисьор и есеист Дейвид Мамет си позволява да се усъмни в наслоявани с години схващания и стереотипи относно работата на режисьора, както и в теоретичните трудове по актьорско майсторство, които са основополагащи в театралното изкуство от повече от век.
Преди трийсет години получих стипендия да преподавам писане на пиеси в Йейлския театрален колеж. Още първите седмици ми подсказаха това, което останалата част от годината потвърди: не мога да преподавам писане на пиеси.
В книгата си „Театърът“ (ИК „Изток-Запад“) видният драматург, режисьор и есеист Дейвид Мамет си позволява да се усъмни в наслоявани с години схващания и стереотипи относно работата на режисьора, както и в теоретичните трудове по актьорско майсторство, които са основополагащи в театралното изкуство от повече от век.
Преди трийсет години получих стипендия да преподавам писане на пиеси в Йейлския театрален колеж. Още първите седмици ми подсказаха това, което останалата част от годината потвърди: не мога да преподавам писане на пиеси.
В книгата си „Театърът“ (ИК „Изток-Запад“) видният драматург, режисьор и есеист Дейвид Мамет си позволява да се усъмни в наслоявани с години схващания и стереотипи относно работата на режисьора, както и в теоретичните трудове по актьорско майсторство, които са основополагащи в театралното изкуство от повече от век.
