Прагматичните хървати ще подкрепят членството в ЕС

Анализатори прогнозират, че между 50% и 60% от избирателите ще гласуват за това балканската страна да стане 28-ят член на европейския блок през юли 2013 година. Договорът за присъединяването вече е подписан.

Хърватските лидери посочват, че членството в ЕС е било стратегическа цел, след като Загреб извоюва независимостта си след войната 1991-1995 година и още повече ще подчертае отделянето от стара Югославия.

Словения е единствената бивша югославска република, която се е присъединила към ЕС, въпреки че Сърбия, Черна гора, Македония и Босна и Херцеговина също искат да са част от европейския блок.

Президентът Иво Йосипович настоява, че да се каже „не” на Брюксел би било „безотговорно”, а външният министър Весна Пусич посочи, че „ да” на ЕС е нужно за „икономическото оцеляване на Хърватия”.

Влиятелната католическа църква също се включи, като се опита да разсее опасенията, че членството ще отслаби националната идентичност на страната.

Въпреки прогнозата за победа на лагера в подкрепа на ЕС, ентусиазмът за членството значително е намалял в сравнение с предишни години.

Членството в ЕС не предпази други европейски страни, например Румъния, от болезнената рецесия, а сегашната дългова криза не помогна на агитиращите в подкрепа на европейския блок.

В един момент подкрепата в Хърватия за членство в ЕС беше около 80%, но се понижи по време на продължителните преговори за присъединяване.

Много критерии, наложени от Брюксел, особено що се отнася до съдебното преследване на извършилите военни престъпления, бяха приети от хърватите като „изнудване”.

„Няма ентусиазъм през 2012 година. Твърде е късно за това”, казва Мирела Банович, 35-годишна учителка от Загреб.

Въпреки че ще гласува „да”, Банович не е много ентусиазирана за ЕС.

Радован Вукадинович, експерт по международните отношения, отбелязва икономическите и структурните проблеми на ЕС.

„Европа е натоварена с проблеми, така че очакванията, че членството ще донесе нещо на Хърватия, не са особено големи”, казва Вукадинович, дългогодишен професор по международна политика в университета в Загреб.

Преобладаващото настроение е прагматизмът.

„Не всичко е по мед и масло в Европа, особено сега, но ние сме твърде малки, за да останем изолирани. При всички положения, нещата винаги могат да се влошат”, казва 50-годишният инженер Горяна Шикич, имайки предвид икономическите проблеми на Хърватия.

Политическият анализатор от Загреб Зарко Пуховски посочва, че вече е ясно, че съдбата на Хърватия е свързана с тази на ЕС и членството само ще формализира това увеличаващо се влияние.

Хърватия започна подготовката за референдума за влизането в ЕС

Днес официално започна кампанията за организиране на референдума за присъединяването на Хърватия към ЕС. Очаква се страната да стане ча...

Прочети повече

„Без съмнение Хърватия е част от ЕС – нейната икономика и политика са зависими от блока. Разумно е да играе роля, каквато е възможно да бъде дадена на толкова малка страна”, казва Пуховски.

Пътят на Хърватия към Европа бе белязан от войната и наследството от конфликта. Едва след изборите през 2000 година започна трансформацията към парламентарна демокрация от европейски стил.

Няколко крайни националистически партии водят кампания срещу членството в ЕС и предупреждават за загуба на суверенитета.

„Нашият език, културна и национална идентичност ще бъдат изложени на риск. Ние сме твърде малки, за да можем да повлияем на някакво решение”, смята Дубравко Кръчмарек, един от организаторите на протеста срещу ЕС, който се проведе през миналата седмица.

АФП