По данни на ООН броят на населението на България е намалял под 7 милиона души. За последните три десетилетия страната е загубила 2 милиона души, при това ситуацията е по-лоша, в сравнение след Втората световна война. Според българския академик Петър Иванов "България е в клинична демографска смърт, тя умира. Ние сме най-бързо изчезващата нация в света."
Новината би могла да бъде предмет на обществена дискусия по ключови въпроси на настоящето устройство на света. От една страна причините за тежката, да не кажем катастрофална, депопулация на България, са напълно очевидни и те са крайно неласкави по отношения на Европейския съюз, тъй като случващото се е пряко следствие от "европейския избор" на тази страна. Така започва анализът на руския двор на лист Ирина Алкснис за руското издание РИА Новости.
Доскоро разцъфващата, аграрно и промишлено развита, България се оказа изстискана, благодарение на политиките на Европейския съюз за квотите, субсидиите и строгите регламенти. Така се стигна до унищожаването на всички конкурентоспособни предприятия и разоряване на икономиката в България, което от своя страна повлия на демографските процеси: масово изтичане на работоспособното население, падането на раждаемостта и др.
В аналогична ситуация са практически всички страни в периферията на Европейския съюз и стремящи се да влязат в него. Най-забележим е процесът в постсъветското пространство от Прибалтика до Украйна.
От друга страна някой може да възрази, че не е работа на Русия да посочва проблемите на България и да се възмущава от Европа, имайки предвид че тя също има крайно неблагоприятна демографска обстановка. Освен това през настоящата година има вероятност ситуацията сериозно да се влоши. Този някой може да е прав до известна степен. Макар Русия да не е загубила, както България, една четвърт от населението си демографските проблеми в Русия са добре известни. Тя наистина се срива в демографска яма, породена от катастрофално ниската раждаемост на 90-те години на миналия век. Настоящите социално-икономически проблеми също оказват своето влияние на демографското поведение на хората. Трябва да се отбележи, че всяко обсъждане на влошаването на демографията на България или Русия, отделно от останалата планета са несериозни, тъй като всички развити страни се сблъскват с много сложни проблеми в тази сфера, като застаряване на населението, понижаване на раждаемостта и други.
Така че проблемите на Латвия, Япония, България, Франция, Русия и десетки други страни имат едно и съща причина. Просто местната специфика налага на всяка държава своя отпечатък, който на изхода има, повече или по-малко, различен резултат. Например целенасочената мащабна политика за прием на мигранти в Европа е предназначена за решаването на проблемите, свързани със застаряването на населението и съкращаването на работната сила в западните страни. Така демографската статистика стара Европа показва много по-добри показатели, в сравнение с Източната част на Европейския съюз.
Тази гледна точка е абсолютно обоснована. Кризата действително има глобален мащаб, където всяка страна демонстрира неговите различни вариации. Но има една принципно важна тънкост - наблюдава се непосредствена връзка между дълбочината на тази криза и нивото на суверенитета на една или друга държава. Така страните, намиращи се в строго подчинение на висшестоящите структури (било то България или Литва по отношение на Европейския съюз или Япония по отношение на САЩ), страдат от много по-сложни демографски проблеми, в сравнение с онези които се стремят да провеждат самостоятелна политика.
Причините са очевидни. Илюзиите от периода на разцвет на либералния глобализъм увяхнаха и стана ясно, че зад тях е имало неоколониални практики, където доминиращите държави извличат ресурсите от подчинените страни, при това както природните икономическите, така и човешките. Конкретно България, в този смисъл, е ярък пример за това - икономиката е срината, населението замина на Запад, като по този начин помага да се решат проблемите на "Стара" Европа.
Може да се спори доколко удачно и вярно е било решението на Европейския съюз да приеме огромни маси мигранти от Африка и Близкия Изток, но не може да се отрече, че ръководството на Съюза действа напълно осъзнато, като се стремеше да реши, стоящите пред него проблеми за числеността на населението. При това той имаше политическа воля и ресурси за тази кампания.
Аналогична е ситуацията и с Русия, която има най-добрата ситуация по този въпрос сред европейските постсъветски страни, изключения са само страните от Средна Азия. При това мерките, които се предприемат от руското ръководство за решаването на съществуващите проблеми са широко известни - от привличане на мигранти до стимулиране на раждаемостта. Но най-важното е, че Москва има необходимото ниво на суверенитет, за да реализира тези мерки, което води до резултат в последните години, независимо от трудностите и негативните фактори.
Фактически България, и другите страни, намиращи се в тежко демографско положение, имат рецепта, благодарение на която може да промени ситуацията и да се спре процесът на собственото умиране. Тя трябва само да върне националния си суверенитет. Дали обаче властите на страната имат това желание и което е по-важно - дали имат възможността - остава открит въпрос.
Превод: Actualno.com
