За бай Тошо, Дьо Гол и нашите в навалицата

През последните дни новинарският поток е обсебен от двамата първи мъже на България – президентът Румен Радев и министър-председателят Бойко Борисов. Единият участва в 74-ата сесия на Общото събрание на ООН за климата в Ню Йорк, а другият е на посещение в Южна Корея. Със сигурност височайшите визити са важни. Даже много важни. Дори не е ясно коя е по-важната – президенстката или премиерската. И двете визити са престижни, спор няма. И със сигурност биха оставили впечатлението у запаления потребител на медийни услуги, че България е турена в центъра на средата на световните работи. Не би било коректно да омаловажаваме световните новини, произтекли от срещата в Ню Йорк през последните дни. Нито пък труда на пресцентровете на „Дондуков“1 и „Дондуков“2. Хората направиха каквото можаха. Само че в очите на редовия потребител на медийни услуги цялата работа заприлича на един виц от Татово време. Бил Тодор Живков на посещение при генерал Дьо Гол и се върнал много горд. Франсето го било повишило до незнайни висини. Щом нашичкият се появил на вратата, генералът се хванал за глава и възкликнал „mon dieu!”. Което, пояснение за нефранкофоните, означава „боже мой“.

Така например не разбрахме какво обнадеждаващо е рекъл американският президент (и домакин) Доналд Тръмп на българския си колега по време на официалния прием за шефовете на делегации . От прессъобщението се разбра, че двамата са обсъдили „Предизвикателствата пред сигурността в Югоизточна Европа, модернизацията на Въоръжените сили и увеличаването на американските инвестиции в България”. Както и визовия режим. Ако някой е проумял важността и полезността на разговора, значи не е внимавал. Ето защо пред журналисти в Ню Йорк“ българският държавен глава подчерта, че очаква много по-активна работа и от страна на българското правителство и на българската дипломация за постигането на напредък в преговорите за облекчаване на визовия режим за българските граждани, пътуващи до САЩ”. Пак цитат от прессъобщението, за което горещо молим потребителят на медийни услуги да ни извини. От разговора между Радев и Тръмп е произтекла и надеждата, че „страната ни очаква много повече американски инвестиции, защото когато се говори за индустриално сътрудничество, което върви успоредно със сделките за придобиване на въоръжение, трябва да има и конкретни параметри, а към момента за България те все още не виждат”. Пак пояснение от Радев за журналистите. В задачата се пита може ли от това да се извади разтърсваща новина? Интересно защо злонамерените медии акцентираха върху семплата синя рокля на нашата първа дама и подобния на рокля черен гащеризон на домакинята. А въпросът с хипотетичните все още визи и инвестиции остана предвкван само от държавните медии. Така де, първите ни държавни мъже се мъчат да вкарат някой лев в родината, а лошите медии неглижират колосалния им труд. А там е имало и други журналисти, добри. И те са питали. Задавали са умни и уместни въпроси. Ето още малко от официалното прессъобщение:

“В отговор на въпрос, президентът Радев отбеляза участието си в глобалния бизнес форум на Майкъл Блумбърг, по време на който са били обсъдени перспективите за икономическо развитие в света, както и мерките, които развитите държави вземат срещу рисковете от икономически сътресения. Държавният глава подчерта, че България също трябва да свърши необходимото, за да има буфери, от които да се възползва в случай на необходимост, както и за ясни механизми за привличане на много повече чуждестранни инвестиции, особено в областта на високите технологии”. По-късно се разбра, че президентът е продължил да дерзае. Той е имал официална среща с главния редактор на „The Economist“ Зани Бедос. Сега мъчително ще преразкажем официалното съобщение, като ще го допълним с малко въпроси: Двама са обсъдили „икономическата ситуация в България, Европейския съюз и света, новите реалности в енергетиката и климатичните промени, бъдещето на автомобилната индустрия”. Въпросите са: Като как един от най-вриятелните хора в икономическия свят вижда въпросната ситуация в България и в ЕС? И другият – съзрял ли е той “успешни световни икономически и финансови модели, които могат да бъдат приложени в България”. Иначе да, и Румен Радев и Зани Бедос са забелязали, че нещо не ни е наред с демографията „и следва (тя, демографията, бел. наша) да е основен приоритет в контекста на икономическото развитие”. Съдържателно. И интересно. А как се препоръчва да я борим демографската криза? Извинявайте за въпроса...

Като споменахме автомолибилната индустрия, в същото време, в другия край на света, премиерът Бойко Борисов също смая българите и света с откровението пред южнокорейските си домакини, че „България е известна със заводите си в автомобилостроенето.Страната ни е прекрасна дестинация, с много добро качество, с много добри възможности“. Премиерът явно е провидил в Сеул бъдещото сътрудничество на страната ни с компанията „Хюндай“. Което засега е точно толкова хипотетично, колкото почти несбъднатото с един германски автомобилен концерн. Директно девети дан в автомобилостроенето. Почетен.

Може би е добре, за да не уморяваме потребителите на медийни услуги, пък и себе си, докато се мъчим да произведем новини от протоколни съобщения, в пресрелийзите да има и по някоя дума затова какво е рекла ответната страна, докато се е срещала с някое наше държавничество. Иначе се получава монолог. Излиза, че гостът си е говорил сам. И се е озовал в оня, стария виц за бай Тошо и Дьо Гол.

 

Автор: Спасиана Кирилова